— Добре, добре, трябва да помисля.
Блъд повика боцмана и му предаде касика, за да се погрижи за него.
От квартердека на „Арабела“ се разнесе тръбен сигнал за свикване на съвет и той се състоя веднага щом на борда му се качиха тези, които трябваше да присъствуват.
Събрани около дъбовата маса в адмиралската кабина, те образуваха смесена група — истински представители на разнородната тълпа, която се беше разположила на лагер по 6pei а. Седнал на почетното място край масата, Блъд приличаше на испански гранд в тъмно го си и богато черно облекло, обвезано със сребро, с дълги къдрици на черната коса, които се спускаха до яката му от фина дантела; там бе и младият Джери Пит, с умно лице, облечен в обикновени дрехи oi сив домашен плат, подобно на пуританите от Западна Англия, какъвто и той е бил; а Хагторп, набит, със строго лице, облечен в елегантни дрехи, кои го не му стояха, приличаше на обикновен авантюрист, в какъвто се бе превърнал; Волверстон, с тяло на Херкулес, изгоряла от слънцето кожа, живописен и развлечен, с едно око, което гледаше много по-жестоко, отколкото беше самият той, и изобщо само неговата външност сякаш напълно отговаряше на занаята му; Макет и Джеймз приличаха на моряци; и накрая Ибервил, който командуваше група французи и не отстъпваше на Блъд по елегантност, изглеждаше и се държеше като изтънчен благородник от Версай, а не като водач на отчаяни, кръвожадни пирати.
Адмиралът — защото сега вече последователите на капитан Блъд го наричаха с тази титла — изложи пред тях предложението на Брасо Ларго. Добави само, че то идва много навреме, тъй като и без това нямали планове за близкото бъдеще.
Както можеше да се очаква, на плана се противопоставиха тия, които бяха преди всичко моряци — Пит, Макет и Джеймз. Всеки по реда си се спря на трудностите и опасностите, които съпътствуват дългите експедиции по суша. Хагторп и Волверстон се стремяха винаги да засегнат испанците в най-чувствителното им място, затова подкрепиха предложението и припомниха на съвета сполучливото нападение на Морган над Панама. Ибервил, френски хугенот, изпратен в изгнание заради вярата си, се стремеше преди всичко да реже гърлата на испанските фанатици и сега се обяви за начинанието с кротък и смирен тон, въпреки силните и кръвожадни изрази.
Така съветът се раздели на две равни половини и остана Блъд да каже решителната си дума. Но адмиралът се колебаеше и накрая заяви, че ще остави хората да решат. Смятал да потърси доброволци и ако намери необходимия брой, ще ги поведе през провлака, като остави другите при корабите.
Капитаните одобриха това решение и веднага всички слязоха на брега и взеха със себе си индианците. Там Блъд говори пред пиратите, като разясни подробно всичко, което можеше да се каже „за“ и „против“ начинанието.
— Лично аз — съобщи той — реших да вървя, ако се намерят достатъчно хора да ме подкрепят. — След това, подобно на Писаро при друг такъв случай, той изтегли рапирата си и с върха й начерта една линия на пясъка. — Нека тези, които ще ме последват през провлака, да минат от наветрената страна на тази линия.
Половината от пиратите се отзоваха шумно на поканата му. Те включваха всички ловци от Хаити — превърнали се сега в морски бойци, най-смелите сред тази смела тълпа — и повечето от дърварите от Кампаеачи, за които тресавищата и джунглите не бяха страшни.
С блеснало от задоволство медночервено лице Брасо Ларго тръгна да събира носачите си; на следващата сутрин доведе в лагера петдесет яки индианци. Пиратите бяха готови. Разделиха се на три роти, командувани от Волверстон, Ибервил, който беше оставил елегантните си дрехи и се бе облякъл в кожи като ловец, и Хагторп.
Тръгнаха в този ред, а пред тях вървяха индианците и носеха тежкия им багаж — палатките, шест малки пиринчени оръдия, гюлета, голям запас хранителни продукти — питки и парчета сушено месо от костенурка — и походната аптека. От палубите на корабите тръбите засвириха за прощаване, а Пит, който беше оставен да ги командува, от чиста суета даде оръдеен салют в момента, когато нашите авантюристи навлязоха в джунглите.
Десет дни по-късно, след като бяха изминали към 160 мили, те се спряха на лагер на около оръдеен изстрел от целта си.
Най-трудна беше първата част от прехода, когато в продължение на шест дни пътят им минаваше през стръмни планини и трябваше с труд да се изкачват от едната страна, за да се спускат също така трудно от другата. На седмия ден си починаха в едно голямо индианско село, където живееше кралят или главният касик на дариенските индианци. Когато Брасо Ларго му обясни къде отиват, той ги прие и се отнесе към тях с почит и уважение. Бяха разменени подаръци — ножове, ножици и мъниста от едната страна срещу банани и захарна тръстика от другата; после пиратите продължиха пътя си, подсилени още няколко десетки индианци.
На другата сутрин стигнаха реката Санта Мария, по която заплаваха с флота от около седемдесет канута, доставени от индианците. Но този начин на пътуване отначало не им даде удобствата, на които се бяха надявали. През целия този ден и на следващия те се принуждаваха често да слизат от лодките и да ги пренасят през плитчини или скали и дървета, препречили течението. Накрая реката стана напълно плавателна, широка и дълбока, а индианците хвърлиха прътовете, с които дотогава бяха направлявали канутата, и извадиха весла.
И така най-после през нощта стигнаха на оръдеен изстрел разстояние от Санта Мария. Градът беше разположен по брега на реката, на около половин миля зад следващия завой.
Пиратите се заеха да разтоварят оръжията, които бяха привързали в канутата, оръдейните затвори, сандъците с куршуми и роговете за барут, добре опаковани и залети с восък. След това, понеже не посмяха да запалят огньове, за да не издадат присъствието си, те разставиха часови и легнаха да починат, преди да се зазори.
Блъд се надяваше да изненада напълно испанците, да завземе града, преди те да се подготвят за отбрана, и така да спечели безкръвна победа. Тази надежда обаче беше провалена, когато се зазори и чуха в далечината залп от мускети и биенето на барабани в града, които предупредиха пиратите, че не са се промъкнали до испанците толкова незабелязано, колкото си въобразяваха.
На Волверстон се падна честта да води предния отряд и двадесетина от неговите хора носеха запалителни бомби — плитки цилиндрични тенекии, пълни със смола и барут, — докато други тикаха напред оръдията, поставени под командуването на Огл, артилериста от „Арабела“. След него вървеше отрядът на Хагторп, а отрядът на Ибервил беше най-отзад.
Минаха с бърз ход през гората до края на саваната, откъдето може би на около два фърлонга27 разстояние видяха своето Елдорадо28.
Видът му беше разочароващ. Нямаше го красивия град на Нова Испания, който бяха очаквали, а само куп едноетажни дървени постройки с покриви от палмови листа и захарна тръстика, струпани около една черква и защитавани от укрепление. Селището съществуваше само като приемателна станция за златото, което добиваха в съседните планини, и имаше малко други жители освен гарнизона и робите на работа в златоносните находища. Почти половината територия на градчето се заемаше от земленото укрепление, което беше построено с лице към реката, но страните му бяха обърнати към саваната. За подсилване на защитата срещу твърде враждебните дариенски индианци Санта Мария беше заобиколена от здрава ограда, висока около дванадесет фута, с отвори през чести интервали за стрелба с мускети.
В града барабаните бяха престанали да бият, но докато пиратите разузнаваха откъм края на гората, преди да излязат на открито, до тях стигна шум от раздвижване на хора. Върху стената на укреплението беше застанала малка група войници с ризници и каски. Над оградата се издигаше тънка ивица дим, която издаваше, че испанските мускетари са на постовете си с готови, запалени фитили.
Блъд нареди да изнесат оръдията напред, защото реши да разруши оградата в североизточния ъгъл, където нападателите щяха да бъдат най-малко изложени на артилерийския огън от укреплението. Огл настани батареята си на място, където група дървета вляво от него се издаваха напред и го прикриваха. Но задуха лек източен вятър, който отнесе дима от фитилите, издаде разположението им и привлече неточния огън на испанските стрелци. Когато Огл откри огън, през клоните около тях вече свистяха куршуми. На толкова близко разстояние не беше трудно да се направи пробив в дървената ограда, която не можеше да устои на такова оръжие. Несръчно командуваните испански войници се втурнаха към пробива, за да го
