излъже и втори път, ние ги свалихме на брега и ги претърсихме.
— И да не би да сте намерили златото? — извика Блъд смаян. Ибервил замълча за миг и се усмихна.
— Позволил си им щедро да се запасят с продукти за пътуването. Забеляза ли от кой извор дон Доминго напълни буренцата си за вода?
— Буренцата за вода ли? — запита Блъд.
— Тия буренца бяха пълни със злато — има поне шест или седем центнера30. Донесохме ги с нас.
Докато стихна радостната врява, причинена от това съобщение, капитан Блъд се съвзе. Той се изсмя.
— Признавам поражението си — каза той на Хагторп и Ибервил. — И най-малкото, което мога да направя, загдето се оставих да ме измамят, е да се откажа от моя дял от плячката. — А след това прибави с по-сериозен тон: — Какво направихте с дон Доминго?
— Исках да го разстрелям за измамата! — каза Хагторп ожесточено. — Но ей тоя Ибервил, Ибервил, а не някой друг, се размекна и настоя да го пусна.
Младият французин наведе засрамено глава, като избягваше въпросителния и изненадан поглед на капитан Блъд.
— Но все пак — извика той разбунтуван, сякаш за да се оправдае — какво искате? В този случай имаше една дама — неговата малка индианска съпруга.
— Именно за нея мислех сега — заяви Блъд. — Заради нея, заради него и заради самите нас най-добре ще бъде да кажем на Брасо Ларго, че дон Доминго и жена му са били убити в битката за златото. Върнатите бъчонки ще потвърдят напълно тази история. Така ще има мир за всички засегнати, включително и за него.
И макар да се върнаха с богата плячка от Санта Мария, след това се смяташе, че участието на Блъд в това начинание представлява един от малкото му неуспехи. Но той самият не мислеше така.
7
Любовта на Джереми Пит
Любовната история на Джереми Пит, младия морски капитан от Съмърсетшир, чиято съдба се свърза със съдбата на Питър Блъд след злощастната нощ при Седжмур, се отнасяше по време към ония величествени дни от кариерата на Блъд, когато той командуваше флота от пет кораба и над хиляда души от различни народности, държани в строга дисциплина, на която те с желание се подчиняваха поради неговото умение да ги ръководи и неизменното му щастие.
Блъд се бе завърнал неотдавна от твърде сполучливо нападение над испанската флота за лов на перли в Рио де ла Аче. Прибра се в Тортуга, за да приведе корабите си в изправност, и то едва когато това стана наложително. По това време в залива на Какона имаше няколко други пиратски кораба и малкият град беше изпълнен с шума от веселбите на екипажите им. Кръчмите и баровете му процъфтяваха, а кръчмарите и жените, бели и метиски, толкова смесени по произход и националност, колкото самите пирати, прибираха голяма част от плячката на авантюристите, която бяха заграбили от испанците, а самите испанци често бяха не по-малко разбойници от тях.
Обикновено това биваха неспокойни времена за господин Д’Ожерон, агент на Френска — а западноиндийска компания и губернатор на Тортуга.
Както знаем, сам господин Д’Ожерон печелеше добре от пиратите чрез проценти върху плячката им, които те с готовност плащаха под формата на пристанищни такси и по други начини. Но ще си спомните, че господин Д’Ожерон имаше две дъщери — мургавата и внушителна Мадлен и стройната, весела брюнетка Люсиен. Веднъж Мадлен въпреки цялото си достолепие приела ухажванията на един долен пират на име Левасьор. За да я предпази от тази опасност, баща й я изпратил с кораб за Франция. Но Левасьор научи навреме за това, последва кораба, на кой го тя пътуваше, завзе го и ако не беше навременната намеса на капитан Блъд, може би щеше да й се случи най-лошото; но Блъд я освободи невредима от неговите пипала и я върна на баща й отрезвяла от случилото се.
Оттогава господин Д’Ожерон правеше подбор на гостите, които приемаше в голямата бяла къща, издигната сред уханната градина над града.
Поради услугата, която бе направил на семейството при този случай, на капитан Блъд гледаха почти като на член от него. И тъй като офицерите му, до един въвлечени в този занаят поради заточението си по политически причини, се различаваха от обикновените пирати, те също биваха посрещани добре.
Това създаваше известни затруднения. Щом като къщата на господин Д’Ожерон беше отворена за капитаните, които служеха при Блъд, губернаторът не можеше да я затвори за другите пиратски командири, без да ги обиди. Поради това той беше принуден да търпи посещенията на някои хора, които не харесваше и на които не се доверяваше, и то въпреки протестите на един гост от Франция, претенциозния и деликатен господин Дьо Меркьор, който не държеше никак на тяхното присъствие.
Господин Дьо Меркьор беше син на един от директорите на Френската западноиндийска компания, изпратен на образователно пътуване за придобиване на опит из колониите, където компанията имаше интереси. Фрегатата „Синь“31, която го бе довела преди една седмица, лежеше на котва в залива на Кайона и щеше да остане там, докато младият джентълмен намери за уместно да отпътува. От това можеше да се заключи какво е социалното му положение. Той безспорно беше личност, чиито желания един колониален управител би направил всичко възможно да задоволи. Но как можеше да го удовлетвори например, когато ставаше въпрос за такъв опърничав и надут мъж като капитана на „Рен Mapro“32 Тондьор? Господин Д’Ожерон не виждаше как може да му забрани да посещава дома му, както желаеше господин Дьо Меркьор, нито дори когато стана ясно, че негодникът е привлечен от госпожица Люсиен.
Джереми Пит също се бе поддал на нейния чар. Но Пит беше съвсем различен момък и ако неговите ухажвания причинявала известни неприятности на господин Д’Ожерон, то поне не го караха да се чувствува тъй неспокоен, както от ухажването на Тондьор.
Ако въобще някога природата бе създала мъж за любовник, това беше Джереми Пит с неговото откровено, чисто, красиво лице с умни сини очи, златистите къдри и добре облечено грациозно тяло. У него се съчетаваха силата на мъжа с кротостта на жената. Човек не можеше да си представи нищо по- неподходящо за ролята на конспиратор, която бе играл, и за пират, какъвто беше сега. В допълнение на тия му качества на идеален любовник той имаше изискано държане и почти поетически начин на изразяване.
Инстинктът му или може би надеждите му, а вероятно и нещо в любезното държане на дамата го караха да вярва, че Люсиен не е безразлична към него; и така една вечер под уханните бахарови дървета в градината на баща и той и каза, че я обича и докато тя не можеше да си поеме дъх от ефекта на признанието, я целуна по устните.
Разтреперана и смутена стоеше тя пред него след тази случка.
— Господин Джереми… вие… вие не трябваше… не трябваше да правите това. — В здрача Пит видя, че очите и са пълни със сълзи. — Ако баща ми узнае…
Джереми я прекъсна настойчиво.
— Ще узнае. Искам да знае. И ще научи още сега.
И тъй като в същия миг към тях се приближиха господин Дьо Меркьор и Мадлен, Джереми веднага тръгна да търси губернатора на Тортуга.
Господин Д’Ожерон, този дребен, елегантен благородник, донесъл със себе си в Новия свят изтънчеността на Стария, не можа да прикрие огорчението си. Господин Д’Ожерон, забогатял от губернаторския си пост, имаше амбиции за дъщерите си, останали без майка, и възнамеряваше скоро да ги изпрати във Франция.
Той му каза това без грубост, с тънка деликатност, за да не нарани чувствата на мистър Пит; и прибави, че Люсиен вече е обещана.
По лицето на Джереми се изписа безкрайна изненада.
— Обещана! Но тя не ми каза нищо! — Той забрави, че изобщо не й бе дал възможност да го стори.
— Може би самата тя не го съзнава. Знаете как се уреждат тези неща във Франция.
