— Можете да ми го докажете, в който случай ще оттегля думите си, преди или след като ви убия. Така ще умрете с чест, след като сте живели в безчестие. Вътрешната зала е доста широка и празна. Можем…
Но Тондьор го прекъсна подигравателно.
— Не се отвличам толкова лесно. Имам работа с мистър Пит.
— Нека почака, докато се разберете с мене.
Тондьор се въздържа. Беше побледнял от ярост и дишаше тежко.
— Вижте какво, капитан Блъд, тоя ваш капитан ме обиди, като ме нарече псе в присъствието на тези хора. Вие съзнателно искате да се намесите в кавга, която не ви засяга. Това е недопустимо. Призовавам всички тук за свидетели.
Този ход беше хитър и резултатът го оправда. Хората бяха на негова страна. Последователите на капитан Блъд, които се намираха там, мълчаха, а другите се изказваха шумно в подкрепа на французина. Дори Хагторп и Волверстон можаха само да вдигнат рамена, а Джереми погуби и последната надежда, като се обяви в полза на врага.
— Капитан Тондьор е прав, Питър. Тази работа не те засяга.
— Чувате ли? — извика Тондьор.
— Каквото и да казват, това ме засяга. Искаш да го убиеш, никаквецо, а аз няма да допусна това. — Капитан Блъд остави бастуна си и се хвана за дръжката на рапирата.
Но десетина души се хвърлиха да го спрат, като протестираха толкова силно, че лишен дори от подкрепата на собствените си хора, капитан Блъд беше принуден да се подчини.
Дори преданият и верен Волверстон прошепна на ухото му:
— Недей, Питър! Господ да ни е на помощ! Ще предизвикаш бунт за нищо. Ти просто закъсня. Хлапакът се хвана на въдицата.
— А вие какво правихте, защо го оставихте? Добре, добре! Ето го, че бърза да отиде глупакът.
Пит беше вече тръгнал към вътрешната зала — агне, което отива на заколение и води колача след себе си. Хагторп вървеше с него. Тондьор го следваше отблизо, а другите се струпаха зад тях.
Капитан Блъд с Волверстон до него тръгна след тълпата, като с мъка се въздържаше.
Вътрешната зала беше широка и почти празна. Веднага издърпаха встрани малкото маси и столове. Залата беше нещо като барака или пристройка, изградена от дъски и с отвор, висок към три фута, по цялото протежение на едната стена. Имаше отвор. През този отвор следобедното слънце изпълваше помещението със светлина и топлина.
С шпага в ръка, съблечени до кръста, двамата мъже се изправиха един срещу друг на голия глинен под — Джереми, по-висок от двамата, як и силен; другият — лек, жилав и подвижен като котка. Кръчмарят и бюфетчиците бяха сред гъстата тълпа зяпачи, наредени покрай вътрешната стена; сред тълпата имаше и две-три млади мъжкарани, но повечето жени бяха останали в общата зала.
Капитан Блъд и Волверстон застанаха в горния край на залата до една маса, върху която оставиха различни предмети, махнати от другите маси — няколко канчета за пиене, две бутилки, кожена кана за вино и два месингови свещника с големи, подобни на чинии подставки. Докато чакаше да уредят предварителните подробности, Блъд, побледнял въпреки загара и със зъл поглед в сините си очи, огледа предметите и опипа небрежно някои от тях, сякаш искаше да ги използува за хвърляне.
Хагторп беше секундант на Джереми. Вентадур, вторият помощник на „Рен Марго“, стоеше до Тондьор. Противниците се изправиха един срещу друг по дължина на залата, а слънчевата светлина падаше отстрани. Когато заеха местата си, Джереми потърси с поглед очите на Блъд. Момъкът му се усмихна. Блъд, без да се усмихва, му отвърна със знак. За миг погледът на Джереми сякаш питаше, но след това той разбра.
Вентадур даде команда:
— Хайде, господа! — И остриетата се кръстосаха.
Веднага, подчинявайки се на знака, който получи от капитана си, Джереми се отдръпна и нападна Тондьор отляво. В резултат Тондьор се извърна на тази страна и слънцето светна в очите му. Това беше добра възможност за Джереми, ако можеше да се възползува от нея, както бе предвидил Блъд, когато му даде знак за тази маневра. Джереми правеше големи усилия и чрез усърдието си задържа противника в това неблагоприятно положение. Но Тондьор беше твърде силен за него. Опитният фехтовчик нито за миг не изпусна острието на противника си и скоро, след едно рисковано контранападение се възползува от последвалото отскубване, за да се отдръпне на свой ред и с това да изравни, положението, тъй като сега противниците си бяха разменили местата.
Блъд стисна зъби, като видя как Пит Загуби единственото си предимство над някогашния преподавател по фехтовка, който бе решил да го убие. Но краят не идеше толкова бързо, колкото смяташе. Джереми имаше известно преимущество в дължината на ръката си и в сила. И все пак те не бяха причина за забавянето, нито фактът, че преподавателят по фехтовка вероятно беше загубил до известна степен гъвкавостта си от липсата на практика. Острието на Тондьор се въртеше в малък кръг и непрекъснато намираше пробиви в несръчната отбрана на другия. Въпреки това той не го довършваше. Дали не си играеше с него като котка с мишка, или може би се страхуваше малко от Блъд и възможните последици, ако убие Пит, затова искаше само да го рани?
Зрителите виждаха това и се учудваха от забавянето. Зачудиха се още повече, когато Тондьор отново се отдръпна, за да застане с гръб към слънцето й да принуди противника си да заеме неблагоприятната позиция, в която сам той се бе озовал преди. Наблюдателите сметнаха тази постъпка за проява на изтънчена жестокост.
В същия миг Блъд, който беше с лице към Тондьор, взе един от месинговите свещници от масата до него. Всички погледи бяха съсредоточени върху двамата противници и никой не го забеляза. Само Блъд, като че ли не се интересуваше от тях. Вниманието му беше съсредоточено изцяло върху свещника. Сякаш за да разгледа мястото за поставяне на свещта, той го повдигна, докато широката, подобна на чиния подставка застана вертикално. В този миг без видима причина острието на Тондьор се поколеба при париране и не успя да отклони несръчния напад, с който Джереми механично контраатакуваше. Като не срещна съпротива, острието на Джереми продължи по пътя си, докато няколко инча от него се подадоха от гърба на Тондьор.
Преди още изненаданите зрители да схванат този внезапен и неочакван край, капитан Блъд беше вече коленичил пред проснатия на пода мъж. Хирургът у него надделя и той поиска вода и чисти превръзки. Джереми, най-изненаданият сред тази изненадана тълпа, стоеше край него и гледаше глупаво.
Докато Блъд превързваше раната, Тондьор се съвзе от мигновения си припадък, втренчил поглед, който бавно намираше във фокус надвесилия се над него човек.
— Убиец! — каза той през зъби и главата му отново се отпусна върху рамото.
— Точно обратното — каза Блъд, докато пръстите му сръчно превързваха тялото, което Вентадур крепеше. — Аз ви запазвам живота. — А на събраните хора заяви: — Няма да умре от това, въпреки че острието го прониза. С малко щастие до един месец отново ще вземе да се перчи. Но най-добре е няколко дни да не се мести оттук, пък и ще се нуждае от грижи.
Джереми не помнеше как отново се бе озовал върху борда на „Арабела“. Събитията през този следобед му бяха неясни като разказ за някакъв сън. Разбра, че е погледнал безмилостната смърт в очите и въпреки това бе оживял. Същата вечер, когато се хранеха в голямата кабина, той се изказа философски по въпроса с тия думи:
— Това показва, че при сблъскване е по-добре никога да не се отчайваш или да признаваш поражението си. Днес можех съвсем леко да бъда убит; и то само заради предубеждението, че Тондьор е по-добрият фехтувач.
— Все още е възможно той наистина да е бил по-добър — каза Блъд.
— В такъв случай, как успях да го пробода толкова лесно?
— Как наистина, Питър? — попита Волверстон и още пет-шест души повториха въпроса му, а Хагторп се впусна в обяснения:
— Факт е, че славата на тоя негодник като добър фехтувач почива на собствените му хвалби. Такъв е случаят и на много други слави.
И с това спорът бе изоставен.
На сутринта капитан Блъд предложи да посетят господин Д’Ожерон и да му съобщят какво се бе
