— Дон Педро! Дон Педро Сангре! — После, когато пристъпи напред, с намръщено чело, задъхана, тя се хвана за гърлото, падна на колена пред него и извика измъчено: — Спасете го! Убиват го… убиват го!
Тя беше стройно младо същество, едва прекрачила прага на моминството, и на пръв поглед по облеклото и общия й вид можеше да се заключи, че е испанска селянка. Синкавочерната коса и ясните черни очи като нейните често се срещат у андалузците, а и цветът на лицето й беше много мургав. Само изпъкналите скули и странните матови устни при вглеждане отблизо издаваха истинския й произход.
— Какво има? — попита Блъд. — Кого убиват?
Някаква сянка закри осветената от слънце врата и Брасо Ларго влезе с достойнство, мрачен и решителен.
Ужасът пред влезлия индианец скова езика на коленичилата жена.
Той застана надвесен над нея. Постави ръка на отдръпващото й се рамо. Заговори бързо на гърления дариенски език и Блъд, макар да не разбра нито дума, долови безпогрешно тона на строга заповед.
Тя впи див поглед в капитан Блъд.
— Заповядва ми да отида да гледам как го пекат жив! Милост, дон Педро! Спасете го!
— Кого да спася? — извика капитанът извън себе си от нетърпение.
Брасо Ларго му обясни:
— Тази е моя дъщеря. Капитан Доминго дошъл в село преди година и я отвлякъл. Карамба! Сега него опичам, а нея вода дома. — Той се обърна към момичето. — Вамос29 — заповяда той, като продължи да използува примитивния си испански, — ти идва с мен. Ще го гледа как се пече, после се връща в село.
Това обяснение беше предостатъчно за капитан Блъд. Той веднага си спомни прекаленото желание на Гуанахани да ги заведе при испанското злато в Санта Мария и как тази привързаност бе породила мигновено съмнение у него. Сега разбра. Като ги убеди да нападнат Санта Мария, Брасо Ларго бе използувал него и пиратите му за личното си отмъщение и за да върне дъщеря си, отвлечена от Доминго Фуентес. Но колкото и да заслужаваше наказание на пръв поглед това отвличане, беше ясно също, че независимо дали момичето е тръгнало доброволно или насила с испанския капитан, впоследствие отношението му към нея е било такова, че сега тя искаше Да остане при него и беше разтревожена до лудост за живота и безопасността му.
— Вярно ли е това, което казва — че дон Доминго е твой любовник — попита я капитанът.
— Той е мой съпруг, мой законен съпруг и моя любов — отвърна тя с молба в лазурния поглед. — Това е нашето малко бебе. Не им позволявайте да го убият, дон Педро! Ах, ако го убият — изстена тя, — и аз ще се убия!
Капитан Блъд погледна мрачното лице на индианеца.
— Чуваш ли? Испанецът е бил добър към нея. Тя иска да остане жив. И след като престъплението му е каквото ти казваш, нейната воля трябва да реши съдбата му. Какво си направил с него?
Двамата заговориха едновременно, бащата гневно и почти неразбираемо, а момичето в изблик на гореща благодарност. Тя скочи на крака, хвана Блъд за ръката и го задърпа навън.
Но Брасо Ларго продължаваше да протестира и прегради пътя им. Той каза, че според него капитан Блъд нарушава споразумението между тях.
— Споразумение ли! — изръмжа Блъд. — Ти ме използува за личните си цели. Трябваше да бъдеш откровен с мене и да ми кажеш за кавгата си с дон Доминго, преди да дам дума, че няма да пострада. А сега…
Той вдигна рамена и бързо излезе с младата майка. Брасо Ларго тръгна след тях намръщен и замислен.
Навън Блъд се натъкна на Волверстон и десетина мъже, които се връщаха от града. Заповяда им да вървят с него и им каза, че индианците убиват испанския капитан.
— Много им здраве! — каза Волверстон, който беше пил.
Въпреки това той и хората му го последваха, защото на думи бяха по-кръвожадни, отколкото на дела.
Зад пробива в оградата намериха около четиридесет индианци, които палеха клада. Наблизо лежеше безпомощно дон Доминго, овързан с кожени ремъци. Момичето избърза при него и му заговори нежно на испански. Той й се усмихна с пребледняло лице, върху което все още личеше презрително спокойствие. Капитан Блъд беше по-практичен и я последва с нож в ръката, с който разряза ремъците на пленника.
Индианците се разгневиха, но Брасо Ларго в миг ги успокои. Заговори им бързо и те застанаха разочаровани, но неподвижни. Хората на Волверстон бяха там с мускети в ръка и раздухваха фитилите си.
Пиратите придружиха дон Доминго обратно до крепостта, а дребната му жена се препъваше между него и капитан Блъд, като му обясни защо индианците с готовност са се подчинили на баща й.
— Каза им, че трябва да стане, както искате, защото сте дали дума животът на дон Доминго да бъде пощаден. Но че скоро ще си отидете. Тогава те ще се върнат и ще се разправят с него и малкото испанци, които останат.
— Трябва да предотвратим това — каза капитан Блъд, за да я успокои.
Когато се върнаха в крепостта, те видяха, че през отсъствието им останалите индианци, малко повече от двадесетина души, бяха разбили помещението, където бяха затворени испанците. За щастие завариха ги в самото начало на схватката, а испанците, въпреки че нямаха оръжие, бяха достатъчно на брой, за да се съпротивяват, и до тоя момент вършеха това с успех. И все пак капитан Блъд бе дошъл точно навреме, за да предотврати поголовното им избиване.
Когато отстрани дивите си съюзници, испанският командир поиска да говори с него.
— Дон Педро — каза той, — дължа ви живота си. Трудно ми е да ви благодаря.
— Моля, не си правете този труд — отвърна капитан Блъд. — Постъпих така не заради вас, а заради думата, която съм дал, въпреки че загрижеността за вашата малка индианска съпруга може би също има известен дял в това.
Испанецът се усмихна почти с копнеж, когато погледът му се спря върху нея, а тя бе застанала близо до него и го поглъщаше с преданите си очи.
— Тази сутрин бях неучтив към вас. Моля да ме извините.
— Това е достатъчно извинение.
Капитанът се държеше достойно.
— Вие сте щедър. Мога ли да ви попитам, господине, какви са намеренията ви спрямо нас — спрямо мене и другите?
— Както обещах, нямам никакви намерения против свободата ви. Веднага щом се върнат хората ми, ще си отидем и ще ви оставим.
Испанецът въздъхна.
— Точно от това се опасявах. Ще ни оставите отслабени, с разрушени отбранителни съоръжения, в ръцете на Брасо Ларго и индианците му, които ще ни изколят веднага, щом обърнете гръб. Защото не си въобразявайте, че те ще напуснат Санта Мария, преди да свършат това.
Капитан Блъд се замисли намръщен.
— Наистина, навлекли сте си лично отмъщение, което Брасо Ларго ще изпълни безмилостно. Но какво мога да направя аз?
— Пуснете ни веднага да заминем за Панама, докато вие сте тук да прикривате оттеглянето ни от вашите индиански съюзници.
Капитан Блъд направи нетърпелив жест.
— Почакайте, дон Педро! Нямаше да го предложа, ако не бях разбрал от онова, което видях, че макар и пират, вие сте сърдечен човек, доблестен джентълмен. Освен това забележете, че щом нямате намерение да ни задържате в плен, аз всъщност не искам нищо.
Това беше напълно вярно и след като премисли, капитан Блъд реши, че пиратите ще бъдат много по- добре в Санта Мария без тия испанци, които, от една страна, трябваше да пазят, а от друга, да защитават. Затова се съгласи. Волверстон се възпротиви. Но когато Блъд то попита какво може да се постигне, ако се задържат испанците в Санта Мария, той призна, че не знае. Каза само, че не се доверява на нито един жив испанец, което нямаше никакво отношение към въпроса.
