защитават. Един унищожителен залп на пиратите ги разпръсна и тогава Блъд заповяда на Волверстон да атакува:
— Запалителните бомби напред! Пръскайте се, когато нападате, и се навеждайте! Господ да ти помага, Нед! Напред!
Те се втурнаха стремително напред и преминаха половината открито пространство, преди испанците да съсредоточат огъня си върху тях. Залегнаха и се прикриха из късата трева, докато огънят от мускетите отслабна; после скочиха и бързо се втурнаха напред, преди испанците да заредят отново. Междувременно Огл бе обърнал оръдията си вдясно и изпращаше петфунтовите гюлета по града във фланг на нападащите пирати.
Седем от хората на Волверстон останаха да лежат на земята, където бяха спрели, десет други паднаха при втората прибежка и Волверстон беше вече при пробива в оградата. Хвърлиха десетина запалителни бомби над нея, за да всеят ужас и смърт, и преди испанците да се съвземат, ужасният неприятел беше вече сред редовете им и с викове премина през облака от дим и прах.
Въпреки това испанският командир, храбър, макар и лишен от въображение офицер, на име дон Доминго Фуентес, събра толкова бързо хората си, че в продължение на четвърт час битката при пробива продължаваше с променлив успех.
Но в света няма войска, която в ръкопашен бой при сравнително еднакъв брой на бойците да устои дълго срещу тези корави, яки и дръзки мъже. Постепенно, но безмилостно и неизбежно Волверстон, подкрепен вече от главните сили под личното командуване на Блъд, отхвърли назад испанците, които ругаеха и крещяха.
Те се отдръпваха все по-назад, биха се с дивата ярост на отчаянието, докато внезапно линията на съпротивата им се разкъса. Разпръснаха се, за да се групират отново, отстъпиха с бой и успяха да се заслонят в крепостта, като оставиха града на пиратите.
От триста души, които съставяха гарнизона, в крепостта бяха останали около двеста обезверени бойци. Дон Доминго Фуентес обмисли положението и не след дълго проводи пратеник за преговори при капитан Блъд с предложение да се предаде с военни почести.
Но това беше повече, отколкото можеше да допусне предпазливият Блъд. Той знаеше, че хората му вероятно ще бъдат пияни, преди да се стъмни, и не можеше да поеме риска в такъв момент наблизо да има двеста въоръжени испанци. Но тъй като не обичаше излишно да пролива кръв и желаеше да приключи без нови сражения, той отговори на дон Доминго, като му даде думата си, че ако се предаде, на гарнизона и жителите на Санта Мария няма да се случи нищо лошо и животът и свободата им ще бъдат гарантирани.
Испанците струпаха оръжията си на големия площад в крепостта и пиратите влязоха с развети знамена, като надуваха тръби Командирът излезе напред, за да предаде официално сабята си. Зад него се бяха строили двеста обезоръжени войници, а зад тях стояха малкото жители на града, които бяха потърсили закрилата им. Те бяха не повече от шестдесет души, сред които имаше може би десетина жени, няколко негри и трима калугери в черно-белите дрехи на доминиканския орден. Скоро се установи, че черните роби бяха е мините из планините, за където се бяха току-що отправили.
Дон Доминго, висок, представителен мъж на около тридесет години, с ризница и шлем от черна стомана и малка заострена брадичка, която удължаваше още повече продълговатото му тясно лице, се обърна към капитан Блъд едва ли не с презрение.
— Приех вашата дума — заяви той, — защото, макар да сте долен пират и безчестен еретик във всяко друго отношение, поне имате славата, че спазвате обещанията си.
Капитан Блъд се поклони. Видът му не беше много добър. Половината му куртка беше скъсана на гърба и по време на сражението бе ранен в главата. Но колкото и измърсен да беше с кръв и пот, прах и барутен дим, държането му оставаше все така безупречно.
— Обезоръжавате ме с вашата учтивост — каза той.
— Не съм учтив към долни пирати — отвърна безкомпромисният кастилец.
При тези думи Ибервил, който ненавиждаше жестоко всички испанци, се втурна задъхан напред, но капитан Блъд го спря.
— Чакам — продължи храбро дон Доминго — да науча презряната ви цел; да науча защо вие, поданик на държава, която е в мир с Испания, се осмелявате да водите война с испанците.
Блъд се изсмя.
— Наистина само заради златото, което привлича толкова силно пиратите, както и всички по-почтени негодници из целия свят — същата сила, която е накарала вас, испанците, да построите този град в удобна близост до златоносните находища. За да бъда ясен, капитане, ние дойдохме да ви освободим от добива през този сезон и веднага щом ни го предадете, ще ви освободим и от омразното си присъствие.
Испанецът се изсмя и огледа хората си, сякаш ги подканяше и те да се засмеят.
— Изглежда ме смятате за глупак! — каза той.
— Надявам се за собственото ви благополучие, че не сте.
— Предполагате ли, че след като бях предупреден за идването ви, съм задържал златото в Санта Мария? — Тонът му беше подигравателен, — Закъснели сте, капитан Блъд. Златото е вече на път за Панама. През нощта го натоварихме на канута и изпратих стотина души да го пазят. Затова гарнизонът ми е толкова оредял и затова не се поколебах да се предам.
Като видя разочарования израз на Блъд, той се засмя.
Пиратите, струпани зад водача си, бяха обзети от ярост. Новината се разпространи като огън сред барут и даде същия ефект с експлозията, която предизвика. С проклятия и зловещо дрънчене на оръжия те щяха да се нахвърлят върху испанския командир, който според тях ги беше измамил, и щяха да го накъсат на парчета, но Блъд се обърна и със собственото си тяло защити дон Доминго.
— Спрете! — заповяда той с глас, който прозвуча като тръбен зов. — Дон Доминго е мой пленник и аз съм дал дума, че няма да пострада!
Ибервил изрази общото мнение с ожесточение:
— Нима ще сдържите думата си спрямо това испанско куче, което ни изигра? Оставете да го обесят!
— Това е било негово задължение и аз няма да позволя да се обеси човек, защото е изпълнил дълга си!
За миг гласът на Блъд беше заглушен от рев. Но той остана невъзмутимо на мястото си, светлите му очи гледаха строго, а вдигнатата му ръка им наложи известно въздържание.
— Тишина, слушайте? Губите си времето. Бедата съвсем не е непоправима. Златото има само няколко часа преднина. Ти, Ибервил, и ти, Хагторп, веднага качете ротите си в лодките и вървете подир него. Сигурно ще ги догоните, преди да наближат залива, но дори и да не успеете, до Панама е далеч и ще ги настигнете доста преди да зърнат страната. Тръгвайте! Групата на Волверстон ще чака завръщането ви тук заедно с мене.
Това беше единствената мярка, която можеше да възпре гнева им и да предотврати избиването на невъоръжените испанци. Пиратите не чакаха да им се повтори заповедта, а се втурнаха извън крепостта и града по-бързо, отколкото бяха нахлули в тях. Протестираха само шестдесетте души на Волверстон, които получиха заповед да останат. Заключиха всички испанци заедно в едно от продълговатите помещения, от които беше съставена вътрешността на Крепостта. След това се пръснаха из малкия град да търсят продукти и каквато плячка успеят да намерят.
Блъд се зае с ранените. Всички те, неговите хора заедно с испанците, бяха настанени в друго помещение, където застлаха набързо постели от слама и сухи листа. Ранените бяха между четиридесет и петдесет и около една четвърт от тях бяха пирати. Общо испанците бяха дали над стотина души убити и ранени, а пиратите — между тридесет и четиридесет.
С пет-шест помощници, от които един испанец с познания по медицина, Блъд чевръсто се зае да оправя счупени крайници и да превързва рани. Погълнат от работата, той не обръщаше внимание на звуците отвън, където се бяха настанили индианците, които по време на сраженията се бяха изпокрили, докато внезапно някакъв пронизителен писък го обезпокои.
Преди да успее да проговори или да помръдне, вратата на колибата се отвори с трясък и една жена, притиснала бебе до гърдите си, залитна навътре, като го зовеше с испанското му име:
