крал Чарлз II и се оглеждаше в огледалото на другия край. Имаше дълга тясна маса, отрупана с книги, една китара и ваза с ароматни акациеви цветове, имаше и няколко стола от черен дъб с високи облегала и без тапицировка.
Губернаторът влезе, последван от Макартни. Лицето му изглеждаше по-удължено и тясно от всеки друг път.
Капитан Блъд с телескоп под едната ръка и украсената си с пера шапка в другата се поклони ниско.
— Идвам да се сбогувам, ваше превъзходителство.
— — Тъкмо щях да пратя да ви повикат. — Бледите очи на полковника се опитаха да посрещнат твърдия поглед на капитана, но не успяха. — Чувам, че сте взели значителна плячка от испанския кораб. Казаха ми, че хората ви са я отнесли на борда на вашия кораб. Вие знаете, сър, че тази плячка е собственост на краля?
— Не зная това — отвърна капитан Блъд.
— Не знаете ли? В такъв случай сега ви уведомявам за това. Капитан Блъд поклати глава и се усмихна снизходително.
— Това е военна плячка.
— Точно така. А сраженията се водеха от името на негово величество и в защита на колонията на негово величество.
— Само че аз нямам кралско назначение.
— Негласно и временно аз ви дадох назначението, когато се съгласих да приема на служба вас и хората ви за защитата на острова.
Блъд го гледаше развеселен и учуден.
— Какъв сте били, сър, преди да ви назначат за генерален управител на Подветрените острови? Адвокат ли?
— Капитан Блъд, струва ми се, че започвате да обиждате.
— Можете да бъдете сигурен в това и дори в нещо повече. Съгласихте се да ме вземете на служба, така ли? Виж ти благоволение! Къде щяхте да се намирате сега, ако не ви бях довел помощта, която благоволихте да приемете?
— Да говорим за всичко по реда му, ако обичате. — Полковникът говореше студено, надменно. — Когато постъпихте на служба на крал Джеймз, вие попаднахте под разпоредбите на законите, управляващи неговите въоръжени сили. Вашето плячкосване на богатствата от испанския флагмански кораб е разбойническо действие в разрез с тези закони и се наказва сурово според техните разпоредби.
Капитан Блъд намираше положението все по-забавно. Изсмя се.
— Моят дълг е ясен — прибави полковник Кортни, — трябва да ви поставя под арест.
— Но надявам се, че не мислите да го изпълните?
— Не, стига да се възползувате от снизхождението ми и веднага да си отидете.
— Ще си тръгна веднага, щом получа моите двадесет хиляди реала, срещу които наехте услугите ми.
— Вие предпочетохте, сър, да получите заплащане по друг начин. Извършихте нарушение на закона. Нямам какво повече да ви кажа, капитан Блъд.
Блъд го изгледа с присвити очи. Беше ли тоя човек пълен глупак, или само непочтен?
— Ех, колко хитро! — изсмя се той. — Изглежда, че ще трябва да прекарам остатъка от живота си, като помагам на изпадналите в беда британски колонии. Междувременно обаче съм тук и оставам тук, докато получа своите двадесет хиляди реала. — Той хвърли шапката си на масата, притегли един стол, седна и кръстоса крака. — Топъл ден, полковник, нали?
Очите на полковника светнаха.
— Капитан Макартни, стражата чака в коридора. Бъдете така добър да я повикате.
— Изглежда, имате намерение да ме арестувате?
Очите на полковника блеснаха мрачно.
— Естествено, сър. Това ясно ми повелява дългът. Така повеляваше дългът ми от момента, когато слязохте тук. Сам доказвате, че не е трябвало да се съобразявам с нищо друго, каквито и да са били нуждите ми. — Той махна с ръка към офицера, който бе застанал до вратата. — Ако обичате, капитан Макартни.
— Почакайте за миг, капитан Макартни. Почакайте още за миг, полковник. — Блъд вдигна ръка. — Това е равносилно на обявяване на война.
Полковникът вдигна презрително рамена.
— Можете и така да го тълкувате, ако искате. Няма никакво значение.
Съмненията на капитан Блъд по отношение почтеността на този човек изчезнаха напълно. Той беше глупак с въображение, което не можеше да си представи две неща едновременно.
— Наистина, от голямо значение е. Щом ми обявявате война, нека бъде война; предупреждавам ви, че ще откриете в мене безпощаден неприятел, какъвто се оказах за испанците вчера, когато бях ваш съюзник.
— По дяволите! — изруга Макартни. — Виж какви приказки от устата на човек, когото държим в ръцете си.
— И други са ме държали в ръцете си преди, капитан Макартни. Не придавайте прекалено значение на това. — Той млъкна, усмихна се и продължи: — За щастие на Антигуа войната, която ми обявихте, може да се води и без кръвопролитие. Наистина още от пръв поглед ще се убедите, че вече е започнала, че аз имам стратегическо преимущество и че поради това не ви остава нищо друго, освен да капитулирате.
— Не мога да разбера нищо, сър.
— Това е, защото твърде бавно схващате очевидното. Започвам да мисля, че в родината ни гледат на това качество като на необходима квалификация за един колониален губернатор. Имайте търпение за миг, полковник, да ви разясня, че моят кораб се намира пред пристанището. На борда му има двеста от най- смелите бойци, които ще лапнат немощната ви охрана на една хапка. Корабът притежава четиридесет оръдия, половината от които могат да бъдат стоварени на брега за един час и след още един час Сейнт Джон ще представлява купчина развалини. Ако мислите, че някой ще се поколебае, понеже колонията е английска, ще ви припомня, че една трета от хората ми са французи, а другите две трети са извън закона също като мене. Ще разгромят града с удоволствие, първо, защото принадлежи на крал Джеймз; име, което всички мразят, и, второ, защото златото, което добивате в Антигуа, ще ги възнагради.
Макартни се изчерви и хвана дръжката на сабята си. Но побледнелият от гняв полковник му отговори, като размахваше костеливата си, изпълнена с лунички ръка:
— Ах ти, мръсен, долен пират! Проклет избягал каторжник! Забравяш едно, че докато успееш да се върнеш при мръсните си пирати, нищо от това не може да се случи.
— Трябва да му благодарим за предупреждението, сър — присмя се капитан Макартни.
— Празни приказки! Нямате никакво въображение, както помислих още вчера. Вашият мулетар ми позволи да отгатна какво мога да очаквам от вас. И съответно с това взех необходимите мерки. Заповядах на помощника си в дванадесет часа да приеме, че е била обявена война, да свали оръдията на брега и да ги закара в крепостта, откъдето ще държат града под обстрел. За тази цел му оставих вашите мулета. — Блъд погледна часовника върху полицата над камината. — Вече наближава дванадесет и половина. От вашите прозорци се вижда крепостта. — Той се изправи и подаде телескопа си. — Уверете се сами, че това, което казах, вече се върши.
Последва мълчание, през което губернаторът го изгледа с омраза. След това мълчаливо пое телескопа и отиде до прозореца. Когато се извърна от него, беше побеснял като гърмяща змия.
— Но все пак забравяте нещо. Че ви държим. Ще уведомя пиратската ви сган, че при първия изстрел ще ви обеся. Стражата, Макартни. Достатъчно говорихме.
— Още един миг — помоли го Блъд. — Толкова досадно прибързан сте в заключенията си. Волверстон получи заповедите ми и никаква заплаха за живота ми няма да го склони от тях дори на косъм. Обесете ме, ако искате. — Той повдигна рамена. — Ако държах толкова на живота, нямаше да се занимавам с пиратство. Но когато ме обесите, можете да бъдете сигурен, че отмъщавайки за мене, моите пирати няма да оставят камък върху камък от Сейнт Джон и няма да пощадят нито един мъж, жена или дете. Преценете това и помислете за дълга си към колонията и краля — този дълг, за който основателно държите толкова
