Гваделупа, както ми се струва, че ще предпочетете. Но се заклевам засега да не ви пускам.
Капитан Блъд престана да пълни лулата си с най-финия тютюн „Сакердотес“ от купата с натрошени листа на масата.
— Имате работа в Мари Галант? — Той беше толкова изненадан, че забрави личните си грижи. — Що за работа може да имате сега с французите?
Дон Хуан се усмихна загадъчно.
— Делото на войната, приятелю. Аз не съм ли войник?
— Искате да нападнете Мари Галант?
Испанецът забави отговора си. Той дръпна нежно струните на китарата. Усмивката остана по пълните му червени устни, но бе придобила лек жесток оттенък, а тъмните му очи заблестяха.
— Гарнизонът в Бастер се командува от едно псе, на име Кульовен, с когото имам да уреждам някои сметки. Те са от преди една година, но вече наближава денят за разплата Войната ми дава удобен случай. С един удар ще услужа и на Испания, и на себе си.
Блъд разпали една клечка, поднесе я към лулата си и запуши. Сметна, че не е много добра услуга за Испания да се рискува един от корабите й за нападение срещу незначително владение като Мари Галант. Когато заговори след това обаче, той спомена само половината си мисли по друг въпрос и не каза нищо повече за слизане на Мартиника.
— Да бъда на кораб по време на бой, ще бъде нещо ново за мене. Трудно ще го забравя, освен ако бъдем потопени от оръдията на Бастер.
Дон Хуан се изсмя. Въпреки цялата си разпуснатост този мъж, изглежда, имаше кураж и не се безпокоеше от предстоящото сражение. Тази перспектива го изпълваше по-скоро с радост. Когато привечер най-после вятърът задуха по-силно и те заплаваха по-бързо, дон Хуан се оживи, а тази нощ в голямата кабина на „Естремадура“ всички се отдадоха на веселие, шумно възглавявано от самия него Изпиха се големи количества силни испански вина и дълго се разнасяха възбудени смехове.
Капитан Блъд реши, че сметките на френския командир на Мари Галант с дон Хуан са доста натежали, щом като перспективата за уреждането им можеше толкова да възбуди испанеца. Блъд съчувствуваше напълно на френските колонисти, които щяха да претърпят едно от ония отвратителни нападения, заради които в Новия свят заслужено мразеха испанците. Но той не можеше дори пръста си да помръдне или дума да каже в тяхна защита и беше принуден да се присъедини към бруталното веселие в чест на предстоящото клане на французи, да пие за провала на французите изобщо и на полковник Дьо Кульовен в частност.
На сутринта, когато излезе на палубата, капитан Блъд видя брега на Доминика на десетина мили откъм лявата задна страна на кораба, а в далечината пред тях неясна сива маса, за която знаеше, че е планината, възвисяваща се в средата на кръглия остров Мари Галант. През нощта бяха минали южно от Доминика и бяха излезли от Карибско море във водите на Атлантическия океан.
Дон Хуан с повишено настроение и без явни следи от гуляя през изтеклата нощ дойде при него на кърмата и го уведоми за това, което Блъд вече знаеше, но внимаваше да не издаде.
В продължение на няколко часа държаха същия курс и плаваха право по вятъра с намалени платна. Когато стигнаха на десетина мили от острова, който сега се издигаше от изумруденото море като зелена стена, резките команди и пискливите звуци на боцманската свирка раздвижиха екипажа. Над палубите на „Естремадура“ разпънаха мрежи, за да улавят всяка рея, свалена по време на боя; напълниха сандъците за гюлета; от оръдията свалиха калъфите, а до тях наредиха кофи с морска вода.
Застанал до дон Хуан край изпъстрения с резба парапет на кърмата, капитан Блъд наблюдаваше с интерес и одобрение как подреждат на средната палуба мускетарите в ризници и шлемове. А през цялото време дон Хуан му обясняваше значението на всяко действие, въпреки че едва ли имаше моряк, по-добре запознат с всичко това от капитан Блъд.
На пладне слязоха да обядват. Сега, когато наближаваше моментът да се действува, дон Хуан не беше вече толкова развеселен. Лицето му бе загубило донякъде оттенъка на весела възбуда, дългите му, тънки ръце се движеха неспокойно, а в кадифените му очи гореше трескав блясък. Той яде малко и бързо; но пи много и беше още на масата, когато един от офицерите, набит младеж на име Верагус, който бе останал на пост, дойде да му съобщи, че е време да поеме командуването.
Дон Хуан стана и с помощта на своя прислужник негър Абсолом бързо надяна ризница и стоманен шлем; след това излезе на палубата. Капитан Блъд го придружи въпреки предупреждението на испанеца, че не трябва да се излага без ризница.
„Естремадура“ беше приближил на около три мили от пристанището на Бастер. На мачтите му нямаше знаме поради естествено нежелание да издадат националността на кораба, която и без това се разпознаваше по неговите очертания и платната му. На около една миля дон Хуан можеше да разгледа през телескопа си цялото пристанище с широк вход и съобщи, че поне там няма бойни кораби. Само крепостта щеше да им бъде противник в предварителния дуел.
Точно тогава едно гюле прелетя над носа на „Естремадура“ и се разбра, че командуващият крепостта е човек, който разбира от работата си. Въпреки ясния сигнал да застане в дрейф „Естремадура“ продължи напред и бе посрещнат от гърма на десетина оръдия. Корабът не пострада от залпа и продължи курса си, без да стреля. С това дон Хуан спечели мълчаливото одобрение на капитан Блъд. Той понесе втория залп и задържа огъня си, докато стигна почти в упор. Тогава даде залп от едната страна, изкусно извърна кораба, даде втори залп и се отдалечи със стегнати платна срещу вятъра, за да презареди, като предостави за прицел на френските артилеристи само тясната си кърма.
Когато повтори нападението, корабът влачеше на буксир зад кърмата трите лодки, които дотогава лежаха на средната палуба, и полезната платноходка, в която бе пътувал капитан Блъд.
Този път бяха повредени рейте на мизанмачтата, а високите надстройки на носа бяха доста натрошени. Но това съвсем не обезпокои дон Хуан и като управляваше майсторски кораба, той изстреля към крепостта два силни залпа, с по двадесет оръдия всеки, които бяха така добре насочени, че за момента я накараха да замлъкне.
Корабът отново се отдалечи, а когато се върна, лодките зад него бяха пълни с мускетари. Той ги доведе на около стотина ярда от скалистия бряг, откъм морето срещу крепостта и под такъв ъгъл, че оръдията не можеха да ги достигнат, дон Хуан изпрати лодките на брега и остана да прикрива десанта. Групата французи, които излязоха от полуразрушената крепост, за да пресрещнат нападателите, бяха пометени от залп с джепане. След това испанците слязоха на брега и запъплиха по лекия склон в атака, а празните лодки се върнаха за подкрепления.
През това време дон Хуан отново се придвижи напред и за диверсия даде още един залп по крепостта, за да засили объркването в нея. Четири-пет оръдия му отговориха, а едно дванадесетфунтово гюле строши фалшборда в средната част на кораба; но той отново се оттегли без по-големи повреди и извърна кораба, за да посрещне лодките си На тях все още се качваха хора, когато стрелбата на брега престана. След това над водата се разнесоха силните тържествуващи викове на испанците и малко по-късно се разнесе ехтежът от удари с чукове по метал, който възвести разбиването на вече незащитените оръдия в крепостта.
Дотогава капитан Блъд следеше действията, в областта па които беше авторитет, с незаинтересовано и критично отношение. Сега обаче мислите му се насочиха към онова, което щеше да последва, и понеже знаеше как се държат испанците при нападение и познаваше разпуснатия им водач, той потръпна пред възможностите, въпреки че беше закоравял пират. За него войната беше война и можеше да воюва безпощадно срещу не по-малко безпощадни мъже. Но никога не бе допускал разграбването па градове от безсъвестни и възбудени войници и жестокости срещу мирните колонисти и жените им.
Явно беше, че дон Хуан де ла Фуенте въпреки изисканото си възпитание на испански благородник не споделя ни най-малко скрупулите на Блъд. Защото дон Хуан, с блеснали от очакване тъмни очи, слезе на брега с подкрепленията, за да ръководи лично нападението. В последния момент той с усмивка покани своя гост да го придружи, като му обеща интересни преживявания и доста занимателни добавки към жизнения му опит. Блъд отклони поканата и остана привидно спокоен.
— Националността ми забранява това, дон Хуан. Холандците не са във война е Франция.
— Кой ще разбере, че сте холандец? Станете напълно испанец сега, дон Педро, и се забавлявайте. Кой ще узнае?
— Аз — отвърна Блъд. — Това е въпрос на чест. Дон Хуан го изгледа, сякаш е смешен.
— В такъв случай вие сте жертва на скрупулите си — каза той и със смях слезе по стълбата в чакащата
