Ала когато се намери седнал лице с лице с Джаспър Ли в малкото помещение на кръчмата, отделен от него само с простата маса от борови дъски, той не намери смелост да изложи предложението си. Пиеха херес, щедро смесен по внушението на Лайонел с коняк вместо с обичайното по-слабо пиво. И едва след като изпи почти половин литър от сместа. Лайонел събра сили да пристъпи към гнусната си работа. В главата му бръмчаха думите, казани преди известно време от брат му, когато името на Джаспър Ли бе за пръв път споменато между тях: „Отчаян авантюрист, готов за всякакво приключение и даде ли му достатъчно висока цена, човек може да го купи и тялом, и духом.“ Лайонел имаше на ръка достатъчно пари, за да купи Джаспър Ли, но това бяха парите на сър Оливър — парите, оставени на разположение на Лайонел от щедрия му брат. И тези пари Лайонел щеше да употреби за окончателното съсипване на Оливър! Той се проклинаше и наричаше себе си мръсно, презряно псе, проклинаше нечестивия зъл дух, който нашепваше такива мисли в ума му, знаеше се колко струва, презираше се и се отвращаваше от себе си, заклеваше се да бъде силен и по-скоро да поеме вината за подобна низост, а в следния миг се разтреперваше от това същото решение, като си представяше неизбежните последици, които то водеше след себе си.
Внезапно капитанът тихичко му зададе въпрос, който поведе крак и разпръсна като дим цялата му нерешителна самосъпротива.
— Предадохте ли предупреждението ми на сър Оливър? — запита Ли, като сниши гласа си, за да не бъде дочут от кръчмаря, който се въртеше зад тънката дъсчена преграда.
Мастър Лайонел кимна, неспокойно задърпа с ръка обицата в ухото си и отмести поглед от загрубялото, обветрено и космато лице на моряка.
— Да — каза той. — Обаче сър Оливър е упорит. Не иска да направи нищо.
— Не иска ли? — Капитанът поглади гъстата си червена брада и изрече дълга и страшна ругатня по моряшкия обичай. — Дявол да го вземе! Съвсем не е изключено да увисне на въжето, ако остане тука.
— Да — съгласи се Лайонел, — ако остане. — При тези думи усети устата му да пресъхва, сърцето му биеше до пръсване, но ударите му се смекчаваха от леката замаяност — последица на алкохола.
Той изрече тези думи с толкова чудноват глас, щото черните очи на моряка се впиха в него изпод гъстите червеникави вежди. В този поглед имаше ням въпрос. Мастър Лайонел неочаквано се изправи.
— Хайде малко да се поразходим, капитане — каза той. Очите на капитана се присвиха. Той подуши печалба. Имаше нещо дяволски странно в държанието на този млад благородник. Той изпи остатъка от виното, шумно остави чашата и се вдигна.
— На вашите услуги, мастър Тресилиън — рече той.
Вънка нашият благородник отвърза коня си от желязната халка, за която беше закачил юздата; повел коня, той сви към морето и тръгна по пътя, извиващ край устието към Смитик.
Остър северен вятър превръщаше водата в бели планини от пяна, небето бе безоблачно и слънцето ослепително блестеше. Започваше отливът и скалата пред самия вход на пристанището издигаше тъмното си рамо над водата. На пет-шестстотин стъпки отсам скалата се поклащаше черният корпус и голите мачти на „Лястовичка“ — кораба на капитан Ли.
Лайонел вървеше мълчаливо, много мрачен и замислен, и все още колеблив. А хитрият моряк, забелязал това колебание, гореше от нетърпение да го преодолее заради печалбата, която предполагаше да се крие в подушеното от него предложение, и най-после направи първата крачка.
— Струва ми се, че искате да ми предложите нещо — лукаво промълви той. — Изкажете се, сър, защото никога не е имало човек, по-готов да ви услужи.
— Работата е там — заговори Лайонел, като го наблюдаваше крадешком, — че се намирам в затруднение, капитан Ли.
— Аз съм се намирал в много затруднения — изсмя се капитанът, — но още не съм попаднал в такова, от което да не изляза победител. Разкажете ми вашето и може би ще успея да направя за вас това, което бих направил за самия себе си.
— Ето каква е работата — започна Лайонел. — Брат ми положително ще бъде обесен, ако остане тука, както сам казахте. Той е изгубен, ако се яви пред съда. А в този случай, вярвайте ми, изгубен съм и аз. Когато обесят някого, позорът пада върху цялото му семейство. Би било ужасно, ако се случи.
— Наистина, наистина! — насърчително се съгласи морякът.
— Бих го избавил от това — продължи наново Лайонел, като същевременно кълнеше нечестивия дух, който прикриваше злодейството му с такива отбрани думи. — Бих го избавил от това, но все пак съвестта ми не позволява да го оставя ненаказан, защото кълна ви се, капитан Ли, че съм погнусен от престъплението, от това низко, кърваво дело.
— О! — рече капитанът. И за да не прекъсне с това мрачно възклицание разсъжденията на благородника, побърза да добави: — Разбира се! Разбира се!
Мастър Лайонел спря и се обърна с лице към моряка и с гръб към коня. Бяха съвсем сами на място, по- самотно от което не би могъл да пожелае никой съзаклятник. Зад него се простираше безлюдният бряг, пред него — червеникавите скали, които се издигат леко до гористите височини на Аруинак.
— Ще бъда съвсем прям и откровен с вас, капитан Ли. Питър Годолфин бе мой приятел. Сър Оливър ми е само наполовина брат. Бих платил скъпо на човека, който би го отвлякъл тайно от съдбата, надвиснала над него, но все пак да го направи по такъв начин, че сър Оливър да не избегне заслуженото наказание.
Колко странно е това — мислеше си той още докато го изговаряше, — че може да накара устните си тъй гладко да произнасят слова, които погнусяват сърцето!
Капитанът имаше сериозен вид. Той сложи пръст на кадифената дреха на мастър Лайонел — там, където се намираше подлото му сърце.
— Аз съм с вас — каза той. — Но работата е много опасна. Разбира се, вие казвате, че бихте платили скъпо…
— Определете цената сам — бързо рече Лайонел с трескаво блестящи очи и пребледняло лице.
— О, аз ще мога да се справя, не се бойте! — каза капитанът. — Зная точно какво желаете. Какво ще кажете, ако река да го отведа на плантациите отвъд океана, където имат нужда от работници, силни като него? — Той сниши нас и затвори с известно колебание от страх да не би да предлага повече, отколкото би желал бъдещият му клиент.
— Той би могъл да се върне — бе отговорът, който разпръсна всичките му съмнения в това отношение.
— А! — рече капитанът. — Какво ще кажете тогава за пиратите на Варвария! Те имат нужда от роби и са винаги готови да купуват, при все че са жалки платци. Не съм чувал някой да се завърне, попадне ли веднъж на борда на техните галери. Търгувал съм с тях: разменял съм роби срещу подправки, ориенталски килими и други такива неща.
Мастър Лайонел с мъка поемаше дъх.
— Това е ужасна съдба, нали?
Капитанът поглади брада.
— И все пак единственият сигурен изход, а в края на краищата не е чак толкова страшен, колкото обесването, и далеч не толкова позорен за семейството. Тъй ще услужите и на сър Оливър, и на себе си.
— Тъй е, тъй е! — провикна се почти с ожесточение мастър Лайонел: — А цената.
Морякът пристъпи на късите си мускулести крака и лицето му стана замислено.
— Сто лири — полувъпросително подхвърли той.
— Съгласен, сто лири — бе бързият отговор, прекалено бърз, и капитан Ли разбра, че се е излъгал с цената и трябва да поправи грешката.
— Искам да кажа, сто лири за мене — бавно се поправи той. — Освен това трябва да се имат предвид моряците: да им се запуши устата и да се осигури тяхната помощ, а това значи още поне сто лири.
Мастър Лайонел за миг се замисли.
— Това е повече, отколкото мога да събера за такъв къс срок. Но знаете ли какво, ще получите сто и петдесет лири в злато, а остатъка в скъпоценности. Обещавам ви, не ще изгубите от сделката. А когато се завърнете и ми съобщите, че сте извършили всичко, което сега обещавате, ще получите още толкова.
С това сделката бе сключена. А когато Лайонел заговори за начините и средствата, разбра, че се е съюзил с човек, който разбира работата си безупречно. Единственото искане, представено от капитана, бе мастър Лайонел да подлъже жертвата си на някое уединено място, за предпочитане по крайбрежието. Ли
