— Какво ново зло сте намислили? — подигравателно подхвърли той.
— Зло ли, човече? Против теб? — Сър Оливър прегракнало се засмя. — За бога, негоднико, нима мислиш, че те смятам за виновен в тая работа, или мислиш, че в ума ми има място за такива дребни сметки наред с другата?
Това беше истина. Вълната на непримиримия му гняв срещу Лайонел бе толкова всеобемаща, че той дори и не се замисляше за участието на този безсъвестен моряк в отвличането.
— Ще ми дадете ли честната си дума за това?
— Думата ли? Глупости, човече! Аз вече ги я дадох. Кълна се, че споменатите от мене пари ще ти бъдат платени в същия миг, когато ме оставиш пак на английския бряг. Стига ли ти това? Тогава прережи тия въжета и да свършим със сегашното ми положение.
— Бога ми, радвам се, че имам работа с разумен човек! Вие приемате всичко както трябва. Разбирате, че това, което съм направил, съм го сторил само поради своето призвание, че съм само оръдие и че цялата вина пада върху онези, които са ме наели.
— Вярно: ти си оръдие, мръсно оръдие, наточено със злато, нищо повече. Признавам. За бога, прережи тия въжета! Омръзна ми да стоя вързан като някой петел.
Капитанът извади нож, отиде до сър Оливър и разряза въжетата без нито една дума. Сър Оливър скочи толкова ненадейно, щото удари главата си в ниския таван на кабината и веднага пак седна. В този миг отвън и отгоре се разнесе вик, който накара капитана да се спусне към вратата на кабината. Той рязко я отвори и тъй остави да излезе димът и да нахлуе слънчевата светлина. Джаспър Ли изскочи на горната палуба, а сър Оливьр, разбрал, че е свободен да направи същото, последва моряка.
Под тях, на откритата долна палуба, пред левия борд се тълпеше купчинка брадясали моряци и гледаше към морето; на носовата част имаше друга подобна купчинка, съсредоточено загледана напред към сушата. Те вече наближаваха нос Рока и когато забеляза колко много бяха съкратили разстоянието до брега, откакто беше дал за последен път посока на кораба, капитан Ли яростно изруга помощника си, който стоеше на кормилото. Пред тях, далече отляво, по права линия от устието на Тагус, от където се беше появил — а без съмнение и където се беше спотайвал в очакване на случаен кораб като техния, — по посока на вятъра се носеше голям платноход с високи мачти, с помощни мачти и с вдигнати платна.
„Лястовичка“, която пътуваше срещу вятъра със свити платна на главната и задната мачта, изминаваше един възел7 срещу всеки пет, изминати от испанския кораб, а в това, че беше испански, нямаше никакво съмнение, като се вземеше под внимание пристанището, от което идваше.
— Обърни по вятъра! — изкрещя капитанът, спусна се към кормилото и така блъсна помощника си с лакът, че за малко не го събори.
— Вие сам определихте посоката! — възкликна помощникът.
— Дървена главо! — ревна капитанът. — Аз заповядах да се държиш на същото разстояние от брега. Ако сушата се издава на среща ни, нима трябва да вървим все напред, докато се блъснем в нея? — Той завъртя кормилото и насочи кораба по вятъра. След това отново го предаде на помощника. — Ще спазваш тая посока! — заповяда той и с цял поток нареждания заслиза по стълбата, за да проследи изпълнението им. Моряците се втурнаха към въжетата и се закатериха нагоре, за да разпуснат горните платна, други изтичаха назад, за да направят същото на задната мачта, и скоро корабът се залюшка и се понесе с опънати платна по зелените води към открито море.
Сър Оливър наблюдаваше испанския кораб от горната палуба. Той го видя да се отклонява един-два градуса надясно, тъй че да им пресече пътя, и забеляза, че макар тази маневра да го поставяше с цял градус повече срещу вятъра, отколкото „Лястовичка“, и въпреки че имаше двойно по-малко платна от пиратското корабче на капитан Ли, испанецът постепенно ги настигаше.
Капитанът се върна на горната палуба и намръщено продължи да наблюдава приближаването на другия кораб, като кълнеше себе си, че беше влязъл в такъв капан, а още по-ожесточено проклинаше помощника си.
В това време сър Оливър преценяваше въоръжението на „Лястовичка“, доколкото можеше да го види, и се чудеше какво ли друго има долу на главната палуба. Той запита капитана по този въпрос безучастно, сякаш не беше нищо повече от равнодушен зрител и изобщо не мислеше за положението си на кораба.
— Щях ли да използувам вятъра, за да бягам от него, ако бях въоръжен както трябва? — изръмжа Ли. — Нима съм от ония, които се плашат от испанците? Всъщност аз само се мъча да го подмамя по-далече от сушата.
Сър Оливър разбра и вече не проговори. Той видя боцмана и помощниците му да измъкват на долната палуба купища саби и друго оръжие и да ги подреждат на стойката до главната мачта. После топчията, мургав грамаден мъж, гол до пояс, с избеляла кърпа, увита като чалма около главата, изтича нагоре към пиринчената каронада8 до левия борд, последван от двама помощници.
Капитан Ли повика боцмана и му заповяда да поеме кормилото, а помощник-капитана изпрати на предната палуба, където приготвяха за действие още един топ.
Тогава започна истинско преследване; испанският кораб все повече скъсяваше разстоянието между тях, а сушата се губеше отзад, докато се превърна в мъглива ивица над блестящото море. Внезапно испанският кораб избълва облаче бял дим, последвано от тътнеж на изстрел, и ядрото падна на пет-шестстотин стъпки пред носа на „Лястовичка“.
На горната палуба мургавият топчия стоеше с фитил в ръка, готов да отговори, щом му се заповяда. Отдолу дойде помощник-топчията да доложи, че е готов за действие на главната палуба и чака нареждания.
Над носа на „Лястовичка“ прелетя второ ядро от испанския кораб.
— Това е явна покана да спрем — рече сър Оливър. Капитанът изръмжа в огненочервената си брада.
— По-далекобоен е от всички испанци — каза той. — Но въпреки това все още няма да си хабя барута. Нямаме нищо за хабене.
Едва беше замлъкнал, когато се разнесе третият изстрел. Над главите им се чу силно изпращяване, последвано от свистене и тътен, върхът на гротмачтата стремително се стовари на палубата и при падането си простря мъртви двама моряци. Сражението като че ли беше започнало. Ала капитан Ли не правеше нищо прибързано.
— Чакай! — изрева той на топчията, който вдигна в този миг фитила.
„Лястовичка“ намали ход поради скъсяването на главната мачта и сега испанският кораб бързо го настигаше. Най-после капитанът сметна, че е достатъчно близо, и с ругатня даде заповед. „Лястовичка“ гръмна за пръв и последен път в този бой. След оглушителния гръм на изстрела и през задушаващия пушек сър Оливър забеляза да се раздробява високата горна палуба на противника.
Капитан Ли ругаеше топчията за това, че се е прицелил много високо. След това даде знак на помощника си да гръмне с кулверината9. Този втори изстрел трябваше да послужи за знак на всички топове на главната палуба. Но противникът ги изпревари. Тъкмо когато капитанът на „Лястовичка“ замахна, цялата страна на испанския кораб избухна в пламъци и дим.
„Лястовичка“ се разклати, изправи се за миг и след това злокобно се наклони на лявата си страна.
— По дяволите! — изрева Ли. — Той се пълни с вода! Сър Оливър видя испанския кораб да се спира, като че ли доволен от стореното. Топът на помощник-капитана не гръмна, не гръмнаха и другите топове на долната палуба. Внезапното накланяне беше насочило дулата им към морето; след три минути те бяха на равнището на водата. „Лястовичка“ беше смъртно ударен и потъваше.
Доволен от обезвредяването му, испанският кораб се обърна и се приближи в очакване на явните последици, с намерението да залови повечко роби за гребци на средиземноморските галери на негово католическо величество.
Така участта, отредена за сър Оливър от Лайонел, трябваше да се изпълни, но тя трябваше да бъде споделена и от самия капитан Ли, което съвсем не влизаше в сметките на този продажник.
