надарена тази жена, живост, каквато още не бе виждал у никоя друга. — Да му попречим ли? — повтори той.
— Първо, Аюб, да направим тая франкска девойка недостъпна за него.
— Това е добре измислено… но как?
— Как ли? Нима твоят ум не може да ти подскаже? Имаш ли изобщо разум в тая дебела глава? Ще наддаваш наред с Цамани или още по-добре, ще поставиш някой друг да го направи вместо тебе и така ще купиш девойката за мене. Сетне ще наредим тя да изчезне тихо и бързо, преди Асад да е открил следите й.
Лицето на везира побеля, увисналите му бузи затрепераха.
— А… а цената, о, Фензиле? Помисли ли за цената? А какво ще стане, когато Асад узнае за това?
— Нищо няма да узнае — отвърна му тя. — Или пък, ако узнае, след като девойката вече е безвъзвратно изгубена, ще се помири с онова, което е било писано. Бъди сигурен, че зная как да го подведа.
— Господарке! Господарке! — провикна се скопецът и закърши дебелите си пръсти. — Страх ме е да се заема с това!
— Да се заемеш с какво? Щом ти заповядвам да купиш тая девойка и ти давам необходимите пари, какво друго те засяга, куче такова? Останалото ще го свърши някой истински мъж. Хайде сега, ще ти дам парите, всичко каквото имам, около хиляда и петстотин филипа. И колкото остане от тая покупка, ще задържиш за себе си.
Аюб се замисли за миг и разсъди, че тя беше права. Никой не можеше да го обвини зарад изпълняване на дадените от нея заповеди. А в тази работа щеше да има и печалба, безспорно… да; а би било прекрасно да спечели в наддаването пред това куче Цамани и да го изпрати с празни ръце да се запознае с гнева на сразения си господар.
Скопецът протегна ръце и направи темане в знак на пълно съгласие.
ГЛАВА ДЕСЕТА
РОБСКИЯТ ПАЗАР
В Сук-ел-Абийд настъпи часът на наддаването, известен с тръбни звуци и думкане на там-тами. Търговците, които дотогава имаха право да продават в стените на тържището, сложиха кепенците на малките си дюкянчета. Евреинът, продавач на накити, затвори своята кутия и се изгуби, освободи стъпалата при кладенеца за най-видните посетители на тържището. Те побързаха да се съберат там и застанаха около кладенеца с лице към двора, а останалата тълпа се нареди край южната и западната стена на пазара.
Появиха се негри, носачи на вода, с бели чалми, с китки от палмови листа, за да напръскат земята, та да не се вдига прах от стъпките на робите и купувачите. Тръбите занемяха за миг, а после нададоха нов повелителен зов и окончателно замлъкнаха. Тълпата около портата се разстъпи наляво и надясно и към отвореното пространство много бавно и тържествено се упътиха трима високи далали, облечени от глава до крака в бяло, с безупречно бели чалми. Те се спряха в западния край на дългата стена, а главният продавач застана малко по-напред от другите двама.
Глъчката се сниши при появата им и се превърна в съскащ шепот, после в далечно бръмчене, като на пчели, и най-сетне замря в пълно мълчание. Тържественото и сериозно държане на далалите напомняше свещенодействие, тъй че когато в тълпата се възцари тишина, цялата работа заприлича на някакво тайнство.
Главният далал остана за миг отпред като в унес, със сведени надолу очи; после протегна ръце, за да призове благословия, издигна глас и започна да се моли с равен напевен тон.
— В името на аллаха, милосърдния и милостивия, който е създал човека от съсиреци кръв! Всичко, което е на небето и на земята, възхвалява аллаха, могъщия и мъдрия! Негово е царството на небето и земята! Той дава живот и убива и той има власт над всички неща. Той е първият и последният, видимият и невидимият и той знае всичко!
— Амин! — отзова се тълпата.
— Слава на него, който ни изпрати Мохамед, своя пророк, за да ни дари света на правата вяра, и проклет да е шейтанът, прогоненият с камъни, който се опълчил срещу аллаха и чедата му!
— Амин!
— Благословията на аллаха и нашия господар Мохамед да пребъде над това тържище и над всеки, който купува и продава тука, да умножи аллах тяхното богатство и да им дари дълъг живот, през който да го възхваляват.
— Амин! — отговори тълпата и гъстите редици се отпуснаха, раздвижиха и зашумяха след напрегнатата молитвена стойка, като всеки се помъчи да се поосвободи от съседите си.
Далалът плесна с ръце, завесите бяха дръпнати настрана и пред купувачите се откриха струпаните роби, всичко към триста души, настанени в три отделения.
В предната редица на средното отделение, в което се намираха и Розамунд и Лайонел, стояха двама снажни млади нубийци, стройни и мускулести, и гледаха със съвършено безразличие, без най-малък признак на ужас пред съдбата, която ги беше довела тук. Те привлякоха очите на далала и при все че обичайният ред изискваше купувачът да избере роба, когото възнамерява да купи, за да сложи веднага добро начало, самият далал посочи снажната двойка на застаналите на стража корсари. Двамата негри бяха незабавно изведени напред.
— Чудесна двойка — провъзгласи далалът, — с яки мишци и дълги крайници, както всеки може да види, която би било срамно да се разделя. Който има нужда от такъв чифт за тежка работа, нека каже какво дава. — Той тръгна бавно да обикаля кладенеца, а корсарите подтикнаха двамата роби да го последват, та да могат всички купувачи да ги видят и огледат.
В най-предните редици на тълпата при портата стоеше Али, когото Отмани беше изпратил тук да купи двадесетина здрави мъже, необходими за попълване броя на робите за галеасата на Сакр-ел-Бар. Беше получил най-строги нареждания да не купува нищо освен най-здравата стока, предлагана на пазара — с едно изключение. На борда на тази галеаса не искаха слабаци, които да тревожат боцмана с припадъците си. Али веднага се залови за работа.
— Аз имам нужда от такива снажни мъже за веслата на Сакр-ел-Бар — високо и надуто рече той, като по този начин привлече към себе си очите на присъствуващите и се окъпа във възхитените погледи, отправени към един от офицерите на Оливър-реис, към един от морските разбойници, които бяха гордостта на исляма и страшилището на неверниците.
— Те са родени да се трудят здравата на веслата, о, Али-реис! — сериозно му отговори продавачът. — Какво даваш за тях?
— Двеста филипа за двамата.
Далалът тържествено продължи обиколката, последван от робите.
— Предлагат ми двеста филипа за чифта най-яки роби, попадали някога на тоя пазар по милостта на аллаха. Кой ще даде петдесет филипа повече?
Представителен мавър с широка синя дреха стана от стъпалата на кладенеца, когато далалът се изравни с него, а робите, усетили купувач, понеже предпочитаха някаква друга работа пред онази, която ги очакваше на галеасата, приближиха един по един да му целунат ръцете и да му се подмилкват също като кучета.
Спокоен и надменен, той ги опипа, за да провери мишците им, а сетне обърна устните им, за да прегледа зъбите и устата.
— Двеста и двадесет за двамата — каза той и далалът продължи обиколката със стоката си, като съобщи предложената по-висока цена.
Така той завърши кръга и отново застана пред Али.
— Двеста и двадесет е цената сега, о, Али! Кълна се в корана, те струват най-малко триста. Ще кажеш ли триста?
— Двеста и тридесет — бе отговорът. Далалът се върна при мавъра.
— Сега ми предлагат двеста и тридесет, о, Хамет. Ще дадеш ли още двадесет?
— Не и аз, кълна се в аллаха! — каза Хамет и отново седна. — Нека си ги вземе.
— Още десет филипа? — пазареше се далалът.
— Ни аспра повече.
