— Тогава те са твои, о, Али, за двеста и тридесет. Благодари на аллаха за изгодната сделка.
Нубийците бяха предадени на подчинените на Али, докато двамата помощници на продавача се приближиха да уредят сметката с корсаря.
— Чакайте, чакайте — рече той, — не е ли името на Сакр-ел-Бар достатъчно поръчителство?
— Ненарушимият закон повелява покупната цена да бъде платена, преди робът да напусне тържището, о, доблестен Али.
— Той ще бъде спазен — бе нетърпеливият отговор, — ще ги платя, преди да излязат оттука. Но искам и други, та ще направим обща сметка, ако нямаш нищо против. Сега ей оня мъж. Имам заповед да го купя за моя капитан. — И той посочи Лайонел, който стоеше до Розамунд като истинско въплъщение на горест и безсилие.
Презрителна изненада блесна в очите на далала. Но той побърза да я прикрие.
— Доведете тоя жълтокос неверник! — заповяда той. Корсарите хванаха Лайонел. Момъкът направи напразен опит да се противопостави, но всички забелязаха, че жената се наведе към него и бързо му каза нещо, след което той спря да се боричка и се остави да бъде извлечен напред, пред очите на целия пазар.
— За веслата ли го искаш, Али? — провикна се през четириъгълника Аюб-ел-Самин — шега, която предизвика всеобщ смях.
— За какво друго? — отвърна Али. — Той поне би трябвало да бъде евтин.
— Евтин ли? — възкликна далалът с престорена изненада. — Я гледай! Той е хубав, и при това е млад. Какво ще дадеш сега? Сто филипа?
— Сто филипа! — подигравателно се провикна Али. — Сто филипа за тая торба кокали! Машалла! Пет филипа е моята цена, е, далале?
Нова вълна от смях премина през тълпата. Обаче далалът надменно се смръзна. Донякъде този смях като че ли засягаше самия него, а той нямаше желание да стане прицел на подигравки.
— Шегуваш се, господине мой — промълви продавачът с прощаващо и все пак презрително движение. — Виж го колко е здрав. — Той даде знак на един от корсарите, който разпра дрехата на Лайонел от врата до пояса, смъкна я от гърба му, остави го гол до кръста и пред очите на тълпата се разкри по- хубаво тяло, отколкото можеше да се очаква. Раздразнен от това оскърбление, Лайонел се задърпа от ръцете на пазачите си, докато един от корсарите леко го шибна с бича като предупреждение за онова, което го очаква, ако продължава да създава неприятности. — Огледайте го сега! — каза далалът, като посочи белите му гърди. — Вижте го колко е здрав. Вижте какви прекрасни зъби има. — Той хвана главата на Лайонел и насила отвори челюстите му.
— Да — отвърна Али, — но я виж тия тънки пищялки и тия женски ръце.
— Това е недостатък, който ще се поправи от веслото — настояваше далалът.
— Мръсни арапи! — избухна Лайонел в гневно ридание.
— Той мърмори проклятия на неверническия си език — добави Али. — Както виждаш, и нравът му не е от най-добрите. Казах пет филипа. Не давам нищо повече.
Далалът сви рамена и тръгна да обикаля кладенеца, а корсарите подгониха Лайонел подир него. Тука един се изправяше да го опипа, там друг, но като че ли никой не беше разположен да го купи.
— Пет филипа е глупавата цена, която ми е предложена за този прекрасен млад франк — провикна се далалът. — Няма ли някой правоверен да ми плати десет за такъв роб? Ти, о, Аюб? Ти, Хамет… десет филипа?
Но тези, на които го предлагаха, един подир друг поклащаха глави. Изпитото лице на Лайонел съвсем не беше привлекателно. Бяха виждали роби с това изражение и преди и опитът им подсказваше, че никога нищо добро не излиза от такива хора. Още повече, че макар и добре очертани, мишците му бяха твърде слаби, плътта му изглеждаше прекалено мека и нежна. Каква полза от такъв роб, когото трябва да каляваш и охранваш, за да придобие сила, а може и да умре преди това? Дори петте филипа бяха много. И недоволният далал се върна при Али.
— Той е твой тогава, за пет филипа… Аллах да прости користта ти!
Али се захили, а корсарите му хванаха Лайонел и го отведоха назад при двамата купени вече негри.
В това време, преди да успее Али да даде цена за някой от другите роби, които искаше да купи, един висок възрастен евреин, облечен с черна дреха и тесни панталони като кастилски благородник, с дантелен нагръдник на врата, с украсена с пера шапка на сивите къдрици и хубава кама, увиснала на колан от ковано злато, призова вниманието на далала.
В отделението за пленниците от по-незначителните нападения, извършени от Бускен, седеше двадесетинагодишна андалузка девойка с истинска испанска красота. Лицето й имаше меката бледност на слоновата кост, гъстата й коса бе черна като абанос, тя имаше тънко изписани вежди и бездънни нежнокафяви очи. Облечена бе с хубавата носия на кастилските селянки, а сдиплената над корсажа на роклята червено-жълта кърпа оставяше открита великолепната й шия. Беше много бледа и в погледа й имаше нещо диво, но това с нищо не намаляваше хубостта й.
Беше привлякла вниманието на евреина, а не е изключено да бе събудила у него и желание да отмъсти чрез нея за част от жестоките злини, за изтезанията, опожаряванията, отчуждаванията и изгнанията, които неговите сънародници понасяха от страна на нейните. Може би си беше припомнил за нападнатите еврейски квартали, за изнасилените еврейски девойки, за еврейските деца, изклани в името на бога, почитан от тези испански християни, защото в черните му очи и в ръката, която протегна да я посочи, имаше някакво яростно презрение.
— Ей за онова кастилско момиче бих дал петдесет филипа, о, далал — заяви той. Далалът даде знак, след който корсарите измъкнаха съпротивляващата се девойка.
— Толкова много хубост не може да се купи за петдесет филипа, о, Ибрахим — рече продавачът. — Ето, Юсуф ще плати най-малко шестдесет. — И той застана очаквателно пред разкошно облечения мавър.
Ала мавърът поклати глава.
— Сам аллах знае, че имам три жени, които ще обезобразят нейната красота за един час и накрая ще ми остане само загубата.
Далалът продължи нататък, последван от момичето, което се боричкаше на всяка крачка с тези, които го подтикваха напред, и ги обсипваше с пламенни кастилски проклятия. Тя заби нокти в ръцете на единия и бясно заплю в лицето другия от пазещите я корсари. В помръкналия поглед на Розамунд се появи ужас пред тази гледка — ужас колкото пред съдбата, очакваща това нещастно дете, толкова и пред унизителната настървеност на безполезната борба, която то водеше срещу нея. Но поведението й направи съвсем друго впечатление на един левантински турчин. Нисък и набит, той се изправи от мястото си на стъпалата пред кладенеца.
— Аз ще платя шейсет филипа за удоволствието да укротя тази дива котка — каза той.
Но Ибрахим не се остави да го надминат. Той предложи седемдесет, турчинът побърза да даде осемдесет, ала Ибрахим пак вдигна цената, на деветдесет; настъпи кратко мълчание.
Далалът започна да подстрекава турчина:
— Нима ще се оставиш да те победи израилтянин? Нима ще позволиш да дадем тази хубава девойка на един изопачител на писанията, на един осъден на вечен огън, на човек от оня народ, който не иска да жертвува за своите братя дори и прашинка от фурмова костилка? Това ще е позор за един правоверен.
Така насърчен, турчинът предложи още пет филипа, но с явно нежелание. Обаче евреинът съвсем не се смути от насочената против него реч, подобни на която чуваше по двадесет пъти на ден при всеки пазарлък, и извади от пояса си тежка кесия.
— Ето сто филипа — заяви той. — Прекалено много е. Но аз ги давам.
Преди благочестивите и съблазнителни слова на далала да го поощрят наново, турчинът пак седна в знак на окончателен отказ.
— Нека й се радва той — добави левантинецът.
— Тогава тя е твоя, о, Ибрахим, за сто филипа. Израилтянинът предаде кесията на облечените в бяло помощници на далала и пристъпи напред, за да получи девойката. Корсарите я бутнаха към него въпреки безполезната й съпротива, и ръцете му за миг прегърнаха момичето.
— Ти ми струваш скъпо, щерко на Испания — каза евреинът. — Но аз съм доволен. Ела. — И понечи да я
