искаше да я засегне, унижи и сломи, не можеше да потисне възхищението си от смелостта на нейния дух в такъв час.
Иззад хълмовете надзърна крайчецът на месечината — сърп от лъсната мед.
— Нямате право да ме питате за намеренията ми — отвърна той. — Имаше време, Розамунд, когато в целия свят нямаше да намерите роб, по-покорен от мене. Със своето безсърдечие и липса на доверие вие сама разбихте златните вериги на това робство. Но да разбиете оковите, които ви слагам сега аз, не ще бъде толкова лесно.
Тя се усмихна с пренебрежение и спокойна самоувереност. Сакр-ел-Бар се приближи до нея.
— Вие сте моя робиня, разбирате ли?… Купена на пазара, както се купува муле, коза или камила… и ми принадлежите с тяло и душа. Вие сте моя собственост, моя вещ, мое притежание, с което мога да се забавлявам или да оскърбявам, да пазя или да унищожа, както ми хрумне, притежание, което няма воля извън моята воля, а дори и животът му зависи от моето благоразположение.
Тя направи крачка назад пред глухата омраза, която трептеше в думите му, пред злобната подигравка на мургавото му, обрасло с брада лице.
— Звяр! — изтръгна се от нея.
— Ето, сега вие разбирате робството, в което сте попаднали в замяна на оковите, които разбихте със собственото си безразсъдство.
— Господ да ви прости! — изпъшка тя.
— Благодаря ви за тази молитва — рече корсарят. — Дано да прости и на вас.
В този миг зад него се чу неясен звук, задавено, дрезгаво изхлипване на Лайонел.
Сакр-ел-Бар бавно се извърна. За миг той изгледа нещастника мълчаливо, а след това се изсмя:
— Аха! Някогашният ми брат. Чудесен човек, бога ми, нали? Вижте го, Розамунд! Вижте с какво достойнство понася нещастието този стълб на мъжеството, на когото щяхте да се облегнете, този храбрец, избран от вас за съпруг. Погледнете го! Погледнете скъпото ми братле!
Под бича на този подигравателен език у Лайонел се разгоря гняв, който измести досегашния му безграничен страх.
— Ти не си ми брат! — ожесточено се сопна той. — Майка ти е била блудница, която е изневерявала на баща ми.
Сакр-ел-Бар потрепера, като че ли го бяха ударили. Но все пак успя да се сдържи.
— Само да чуя още веднъж името на майка си на мръсния ти език, и ще заповядам да ти го изтръгнат из корен. Нейната памет, слава богу, стои много по-високо от оскърбленията на влечуго като тебе. Въпреки това внимавай да не споменаваш единствената жена, чието име почитам.
В този миг, в стремеж за самоотбрана, както го правят дори и плъховете, Лайонел се хвърли срещу него, с ръце, хищно протегнати към гърлото му. Но Сакр-ел-Бар го хвана тъй, че го накара с вой да се отпусне на колене.
— Виждам ти се силен, а? — подигра го той. — Има ли нещо чудно? Само си помисли, че шест безкрайни месеца съм изнемогвал на веслото на една галера, и ще разбереш кое е превърнало тялото ми в желязо и ме е лишило от душа.
Той го блъсна и го изпрати в розовия храст и решетката, по която той се виеше.
— Познаваш ли ужаса на пейката на гребците? Да седиш ден след ден, нощ след нощ, прикован гол към веслото, всред вонята и смрадта на другарите си по нещастие, несресан, неумит — освен от дъжда, горен и печен от слънцето, изнемогващ от рани, бичуван, разкървавявай и белязан от бича на боцмана, когато изгубиш свяст от неспирния, безкрайния жесток труд? Знаеш ли какво значи това? — От тона на сдържана ярост гласът му премина изведнъж в рев. — Ще го узнаеш. Защото ужасът, изживян от мен поради твоето коварство, ще бъде твоя участ, докато умреш.
Той млъкна, но Лайонел не прави опит да се възползува от това. Смелостта отново го беше напуснала тъй неочаквано, както се беше появила, и той остана свит, където беше захвърлен.
— Преди да тръгнеш оттук, има нещо друго — отново заговори Сакр-ел-Бар, — нещо, заради което заповядах да те доведат тази вечер. Ти не се задоволи да ме подложиш на всичко това, не се задоволи да ме заклеймиш като убиец, да опетниш доброто ми име, да ми откраднеш имота и да ме пратиш в самия ад, а се постара да заемеш и моето място в невярното сърце на тази жена, която някога любех… Надявам се — продължи замислено той, — че ти също я обичаш по свой жалък начин, Лайонел. Тъй към мъченията, които очакват твоето тяло, ще се добавят и мъченията на предателската ти душа — умствено мъчение, каквото е познато само на прокълнатите. За тази цел съм те докарал тука. За да имаш известно понятие за онова, което очаква тази жена в моите ръце, за да можеш да отнесеш със себе си тази мисъл и да бъде тя за твоя ум по-болезнена, отколкото бичът на боцмана за разглезеното ти тяло.
— Сатана! — изръмжа Лайонел. — О, изчадие на преизподнята!
— Щом вече измисляш разни дяволии, образецо на братско нищожество, да не ги упрекваш, че са наистина дяволи, когато се сблъскаш с тях.
— Не му обръщай внимание, Лайонел! — рече Розамунд. — Аз ще докажа, че той е самохвалко, след като вече ни убеди, че е злодей. Не допускай, че ще успее да изпълни злобните си намерения.
— Самохвалката сега сте вие — каза Сакр-ел-Бар. — А колкото за останалото, аз съм онова, което вие и той с общи усилия направихте от мене.
— Нима ние ви направихме лъжец и страхливец?… Защото това е, което представлявате в действителност — отговори девойката.
— Страхливец? — повтори той с неподправена изненада. — Това трябва да е някаква лъжа, разправяна ви наред с другите. Кажете ми, в какво съм се проявил някога като страхливец?
— В какво ли? В това, което вършите сега; в това, че оскърбявате и изтезавате две безпомощни същества, попаднали във ваша власт.
— Аз не говоря за това, което съм — отвърна той, — защото ви казах, че съм това, което сте ме направили вие. Говоря за онова, което бях. Говоря за миналото.
Тя го изгледа, сякаш го измерваше с непреклонния си поглед.
— Говорите за миналото? — повтори девойката с тих глас. — Говорите за миналото, и то на мене? Вие се осмелявате?
— Именно за да мога да поприказвам с вас за него, съм ви довел и двамата чак от Англия; за да мога най-сетне да ви кажа неща, които бях толкова глупав да премълча преди пет години; за да можем да продължим разговора, който вие прекъснахте, когато ме прогонихте.
— Извършила съм спрямо вас чудовищна неправда без съмнение! — отвърна Розамунд с горчива подигравка. — Очевидно тогава съм била страшно неучтива. Сигурно щеше повече да ми прилича да се усмихвам и да лаская убиеца на моя брат.
— Тогава ви се заклех, че не съм негов убиец — напомни й той с треперещ глас.
— А аз ви отговорих, че лъжете.
— Да, и с това ми посочихте вратата… думата на мъжа, когото уверявахте в своята любов, думата на мъжа, комуто се бяхте доверили, нямаше за вас никаква тежест.
— Когато ви се доверих — възрази тя, — аз го сторих, без да познавам истинския ви образ, с непреклонно и своенравно невежество, без да искам да се поуча от онова, което цял свят разправяше за вас и за дивашките ви похвати. За това сляпо своенравие бях наказана, както може би съм заслужавала.
— Лъжи… лъжи от начало до край! — избухна Сакр-ел-Бар. — Тези мои похвати — а господ е свидетел, че не са били чак толкова дивашки, ако се вгледате внимателно — аз, изоставих, когато ви залюбих. Никой влюбен от началото на света не е бил толкова пречистен, толкова обновен, толкова възроден от любовта, както бях аз.
— Спестете ми поне това! — възкликна тя с отзвук на отвращение.
— Да ви спестя? — отвърна той. — Какво да ви спестя?
— Целият този срам; вечно преследващия ме срам, колчем се сетя как за известно време съм вярвала, че ви любя.
Корсарят се усмихна.
— Щом още можете да изпитате срам, ще потънете вдън земя, преди да съм свършил. Защото ще ме изслушате докрай. Тук няма кой да ни прекъсне, няма кой да се противопостави на господарската ми воля.
