И макар това да не бе повече, отколкото бе очаквал, все пак, когато я видя пред себе си, с лице, тъй разголено пред неговия взор, Сакр-ел-Бар отстъпи крачка назад.
— Фензиле! — възкликна той. — Каква е тази дързост?
Представила се по този драматичен начин, тя невъзмутимо спусна булото си, тъй че лицето й да бъде пак прилично покрито.
— Да дойдеш тука, в моя дом, по този начин! — избухна той. — Ако това стигне до ушите на твоя господар, какво ще сполети и тебе, и мене? Махай се, жено, и то веднага! — заповяда й корсарят.
— Няма защо да се опасяваш, че ще узнае за това, освен ако не му го кажеш сам ти — отговори посетителката. — Пред тебе не съм длъжна да се оправдавам, защото знаеш, че както и ти, не съм мюсюлманка по рождение.
— Ала Алжир не е твоята родна Сицилия и каквато и да си по рождение, няма да е зле да помниш каква си станала.
Той се впусна подробно да й обяснява степента на извършената от нея глупост, но Фензиле го прекъсна и спря възраженията му в самия им разгар:
— Това са празни думи, които само ме бавят.
— Кажи си болката тогава, в името на аллаха, та да можеш по-скоро да си отидеш.
В отговор на тази недвусмислена покана Фензиле заговори направо за целта си. Тя посочи Розамунд.
— То засяга тази робиня — започна тя. — Днес изпратих своя везир на тържището с нареждането да я купи за мене.
— Тъй и предполагах — рече Сакр-ел-Бар.
— Обаче, изглежда, тя се е харесала и на тебе, и глупакът не посмял да наддава докрай.
— И после?
— Ще ми я отстъпиш ли срещу цената, за която си я купил? — Лек отзвук на тревога трептеше в гласа й.
— С болка трябва да ти откажа, о, Фензиле. Тя не е за продан.
— Ах, почакай! — извика тя. — Платената цена е била висока, много пъти по-висока, отколкото съм чувала някога да е било платено за робиня, колкото хубава и да е била. Все пак искам да я имам. Проста прищявка. А аз не понасям да се противопоставят на моите прищевки. За да задоволя това желание, ще ти платя три хиляди филипа.
Той я изгледа, като се чудеше какви ли нечестиви помисли се крояха в ума й, каква ли бе злодейската й цел.
— Ще ми платиш три хиляди филипа? — повтори бавно той. А после грубо я запита: — Защо?
— За да изпълня прищявката, да задоволя едно хрумване.
— В какво се състои същината на тази прищявка? — настояваше той.
— В желанието да я притежавам — отговори уклончиво Фензиле.
— А това желание да я притежаваш, откъде води то своето начало? — запита я в отговор Сакр-ел-Бар колкото търпеливо, толкова и непоколебимо.
— Ти задаваш прекалено много въпроси! — възкликна Фензиле в пристъп на яд.
Той сви рамене и се усмихна.
— А ти даваш прекалено малко отговори.
Тя сложи ръце на хълбоците си и го погледна право в лицето. През булото той смътно долови блясъка на очите й и прокълна предимството й да може да скрие лицето си от проницателния му поглед.
— С една дума, Оливър-реис — каза Фензиле, — ще ми я продадеш ли за три хиляди филипа?
— С една дума: не — отговори корсарят.
— Няма да я продадеш дори за три хиляди филипа? — Гласът й преливаше от изненада и той не можеше да разбере дали е искрена, или престорена.
— Дори и за тридесет хиляди — отвърна той. — Робинята е моя и аз не ще я отстъпя. И тъй, понеже ти казах решението си и понеже забавянето ти тук е гибелно за двама ни, аз те моля да си отидеш.
Настъпи кратко мълчание и никой от двамата не забеляза живото любопитство, изписано на бледото лице на Розамунд. Никой от тях не подозираше нейните познания по френски език, които й даваха възможност да схваща повечето от казаното на лингва франка, използуван от тях. Фензиле се приближи към него.
— Значи не ще я отстъпиш, а? — запита тя и Сакр-ел-Бар долови със сигурност, че му се присмива. — Не бъди толкова самоуверен. Ще бъдеш принуден да го направиш, приятелю мой, ако не за мене, тогава за Асад. Сам той идва да я вземе, лично.
— Асад ли? — извика той неприятно изненадан.
— Асад-ед-Дин — отговори Фензиле и веднага поднови молбата си: — Хайде тогава! Положително по- разумно е да сключиш изгодна сделка с мене, отколкото неизгодна с пашата.
Той поклати глава и застана в решителна стойка.
— Нямам намерение да сключвам сделки с никого от вас. Тази робиня не е за продан.
— Нима ще се осмелиш да се противопоставиш на Асад? Казвам ти, че той ще я вземе, безразлично дали е за продан, или не.
— Разбирам — рече Оливър и присви очи. — Значи в този страх се корени твоята прищявка да я купиш за себе си. Ти никак не си хитра, о, Фензиле. Съзнанието, че собствените ти прелести увяхват, те кара да трепериш да не би тази голяма хубост да те измести съвсем в очите на твоя господар, а?
Макар и да не можеше да види лицето й и да прочете на него действието на тази подигравка, той успя да забележи поне тръпките, които преминаха през забулената й снага, и долови отзвука на гнева да трепти в отговора й:
— Дори и така да е, какво значение има то за тебе?
— Може да има, а може и да няма — отвърна многозначително той.
— Всъщност би трябвало да има — отвърна бързо и задъхано Фензиле. — Не съм ли била винаги твоя приятелка? Не съм ли винаги обръщала внимание на моя господар върху храбростта ти и не съм ли се борила като истинска доброжелателка за твоя възход, Сакр-ел-Бар?
Оливър открито се засмя.
— Нима си правила това? — запита я той.
— Смей се колкото искаш, но това е истина — настояваше тя. — Изгубиш ли мене, губиш най-ценния си съюзник — съюзник, в когото се вслушва и когото обгръща с благоволението си моят господар. Само си помисли, Сакр-ел-Бар, какво би се случило, ако друга би дошла на мястото ми, друга, която би могла да отрови ума на Асад с лъжи против тебе, защото положително тя не може да те обича, тая франкска девойка, която си отвлякъл от родината й!
— Не се грижи за това — отвърна безгрижно Оливър, докато мислено напразно се мъчеше да прозре в дълбините на нейната душа и да открие същината на намеренията й. — Тази моя робиня никога не ще заграби мястото ти при Асад.
— О, глупецо, Асад ще я вземе, независимо от това дали е за продан, или не!
Той я измери с поглед, наклонил настрани глава и с ръце на хълбоците.
— Щом може да я вземе от мене, още по-лесно ще я вземе от тебе. Без съмнение ти си преценила това, а по някакъв злодейски сицилиански начин си решила и как да се предпазиш от него. Но цената: взела ли си предвид цената? Какво ще ти каже Асад, когато се научи как си го изиграла?
— Много ме е грижа за това! — провикна се тя с внезапна ярост; в ръкомаханията й личеше нейният бяс. — Дотогава тя ще бъде на дъното на пристанището с камък на шията. Той може да заповяда да ме бичуват. Положително ще го направи. Но всичко ще свърши с това. Аз ще му бъда необходима да го утешавам за загубата и така всичко ще се поправи.
Най-после беше я изпитал, беше я изстискал докрай. Наистина, наистина — мислеше си той, — беше имал право, когато каза, че не е хитра. Той се показа като глупец, когато се остави да го озадачи с тъй плитко, тъй очевидно намерение. Оливър сви рамене и й обърна гръб.
— Върви си с мир, о, Фензиле — рече той. — Аз не я давам на никого… пък бил той Асад или шейтан.
В думите му прозвуча крайното решение, а според отговора, който му даде, тя като че ли най-после се
