— Ами на драго сърце — отговори той, — тъй като не виждам друг изход. Без съмнение това ще струва няколко живота — додаде той, — но в края на краищата… — И Сакр-ел-Бар сви рамене, за да довърши мисълта си.
— О, не, не! Не на тази цена! — възпротиви се Розамунд. А откъде можеше той да знае, че единствената цена, за която тя мислеше, беше собственият му живот, който, както разбираше, щеше да бъде загубен, ако се потърсеше помощта на „Сребърната чапла“?
Преди да може да й даде някакъв отговор, вниманието му се отвлече. Мрачна заплашителна нотка се беше вмъкнала във врявата на екипажа и изведнъж един-два гласа се издигнаха с настойчивото искане Асад незабавно да излезе в открито море и да изведе кораба си от това място, което бе станало тъй опасно. А виновен за това беше Марзак. Неговият глас бе този, който пръв промълви плахото предложение, а заразата на неговия страх мигновено обхвана редиците на корсарите.
Асад, изправил се в целия си мършав ръст, обърна към тях взор, който беше усмирявал по-големи роптания, и издигна гласа, който навремето изпращаше стотина мъже безропотно направо в ноктите на смъртта.
— Млъкнете! — заповяда пашата. — Аз съм ваш господар и нямам нужда от други съветници освен аллаха. Когато сметна, че му е дошло времето, ще наредя да гребат, но не и по-рано. Бързо по местата си сега и да има мир!
Той смяташе под своето достойнство да спори с тях, да им посочи основателните си съображения за оставането в това тайно заливче и против излизането в открито море. Достатъчно им беше да знаят, че такава е неговата воля. Те нямаха право да се усъмнят в неговата мъдрост и неговите решения.
Но Асад-ед-Дин твърде дълго беше стоял в Алжир, докато флотите му, водени от Сакр-ел-Бар и Бускен, бяха кръстосвали вътрешното море. Хората вече бяха отвикнали да ги насърчава неговият глас, вярата им в неговите преценки не беше изградена върху здравите основи на опит от миналото. Никога още не беше водил в бой хората от този екипаж, нито ги беше връщал победоносно у дома, обогатени с плячка.
Затова сега те противопоставиха своята преценка на неговата. Виждаше им се безразсъдно — както всъщност беше подсказал Марзак — да се бавят тука и голото му изявление за това намерение беше съвсем недостатъчно, за да разпръсне съмненията им.
Недоволството се разрастваше, без да му подействува страшното присъствие и навъсеното чело на пашата, а изведнъж един от вероотстъпниците (тайно подтикнат от лукавия Виджитело) високо извика капитана, когото те познаваха и в когото имаха вяра:
— Сакр-ел-Бар! Сакр-ел-Бар! Не ни оставяй затворени в този залив да загинем като плъхове!
Това беше като искра в буре с барут. Двадесетина гласа веднага подхванаха вика, ръце се вдигнаха към Сакр-ел-Бар, който стоеше над тях, пред очите на всички, облегнал се, безстрастен и суров, на перилата на горната палуба, докато с бързия си ум претегляше представилия му се удобен случай и преценяваше ползата, която можеше да извлече от него.
Асад отстъпи крачка назад от дълбока обида. Лицето му бе позеленяло, очите пламтяха от ярост, ръката му сграбчи обсипаната със скъпоценни камъни дръжка на ятагана, но той се въздържа и не го изтегли от ножницата. Вместо туй изля върху Марзак злобата, пламнала в сърцето му, след като бе видял колко е намаляло влияние му.
— Глупак такъв! — изръмжа той. — Полюбувай се на делото си, страхливецо! Виж каква каша забърка с женските си съвети. И ти ще ми командуваш галера! Ти ще ми станеш боец по моретата! Защо не ме уби аллах, преди да зачена син като тебе!
Марзак се сви пред яростните думи, които, както се боеше, можеше да бъдат последвани и от нещо още по-лошо. Не смееше да отговори, нито да се оправдае; в този миг почти не смееше да диша.
В това време Розамунд, обзета от нетърпение, пристъпи напред така, че застана до самия Сакр-ел- Бар.
— Бог ни помага — промълви тя с глас, изпълнен с гореща благодарност. — Ето ви случая! Хората ще ви се подчинят!
Корсарят я погледна и леко се усмихна на нетърпението й.
— Да, госпожице, те ще ми се подчинят — каза той. В тия няколко кратки мига той вече беше взел решението си.
Докато Асад без съмнение беше прав и по-разумно би било да се спотайват в това закрито заливче, където вероятността да останат незабелязани натежаваше чувствително в тяхна полза, все пак и преценката на хората не беше съвсем погрешна. Ако излезеха в открито море и се насочеха на изток, биха могли да минат също така незабелязани и дори в случай че плясъкът на веслата им стигнеше до галеона отвъд носа, докато той вдигнеше котва и тръгнеше да ги преследва, те щяха да имат голяма преднина, като използуват всяка капчица сила на своите гребци, а вятърът (важно обстоятелство при тези негови пресмятания) беше толкова стихнал, че спокойно можеха да се смеят на всяко преследване от страна на кораб, който се движи само с платна. Оставаше единствената опасност топовете на галеона, но доколкото Сакр-ел-Бар знаеше от опит, тази опасност не беше чак толкова голяма.
Така, ще не ще, той бе принуден да заключи, че по-разумният път беше да подкрепи Асад, а тъй като беше напълно уверен в подчинението на хората, корсарят се утеши с мисълта, че може да му предстои морална победа, от която скоро ще може да извлече някоя по-сигурна печалба.
И тъй, в отговор на тези, които все още викаха неговото име, той скочи от стъпалата и се запъти към средната палуба, за да застане до пашата. Асад наблюдаваше приближаването му с гневни предчувствия: беше му предварително ясно, че при създалите се отношения Сакр-ел-Бар ще се вдигне срещу него, за да подчини напълно тези бунтовници и да извлече най-голяма облага от положението. Тихичко и без да бърза, той изтегли ятагана си. Сакр-ел-Бар го видя с крайчеца на окото си, но се престори, че не го е забелязал, и пристъпи напред, за да говори на корсарите.
— Какво? — гневно изрева той. — Какво значи това? Глухи ли сте всички, та не чувате заповедите на своя паша, избраника на аллаха, и се осмелявате да вдигнете бунтовнически глас, за да изявявате своята воля?
Внезапна мъртва тишина последва това обръщение. Асад го слушаше с облекчение и изненада, Розамунд стаи дъх от уплаха.
Какво ли искаше да каже с това? Нима само я е залъгвал и мамил? Нима намеренията му към нея са точно обратни на неговите уверения? Тя се облегна на перилата, напрегнала слух да долови всеки звук от тази негова реч на лингва франка, с надеждата, че малките й знания на езика са я въвели в заблуждение по отношение на онова, което той казваше.
Тя го видя да се обръща с ядно заповедническо движение към Ларок, който стоеше до фалшборда и чакаше.
— Върви на поста си там горе, наблюдавай движенията на тоя кораб и ни докладвай. Ние няма да се помръднем оттука, докато не благоволи да го пожелае нашият господар Асад. Тръгвай!
Без да прояви недоволство, Ларок прехвърли крак през фалшборда, скочи на веслата и оттам се покатери на брега, както му бе заповядано. И нито един-единствен глас не се издигна в роптание.
Мрачният поглед на Сакр-ел-Бар се плъзна по редиците на корсарите, стълпили се на предната палуба.
— Понеже тоя глезеник на харема — продължи той с безгранична дързост и посочи с презрително движение Марзак — блее за опасност в ушите на мъже, нима трябва всички да се уплашите и оглупеете като стадо овце? Кълна се в аллаха! Кои сте вие? Нима сте същите безстрашни морски ястреби, които политат с мен и нападат там, където се забиват куките на моите канджи, или сте само гарги, които търсят леш?
Отговори му стар морски разбойник, комуто страхът бе придал голяма смелост:
— Тука сме впримчени, както Драгут при Джерба!
— Лъжеш! — отвърна Сакр-ел-Бар. — Драгут не е бил впримчен, защото Драгут намери начин да се измъкне. И срещу Драгут беше излязла цялата флота на Генуа, а ние имаме насреща си един-единствен галеон. Кълна се в Корана, ако ни нападне, нямаме ли и ние зъби? Нима това ще е първият галеон, чиито палуби сме опустошили? Но ако вие, синове на позора, предпочитате съвета на един страхливец, знайте, че излезем ли в открито море, неприятелят непременно ще ни види, а Ларок ви каза, че той носи двадесет топа. Казвам ви, че ако ни нападне, най-добре ще е да ни нападне отблизо, и ви казвам, че ако си останем
