тука, без да се показваме, много малка е вероятността да бъдем нападнати изобщо. Че галеонът не подозира присъствието ни, е очевидно, понеже е хвърлил котва оттатък носа. А имайте предвид, че ако побегнем от опасност, която не съществува, и при това бягство имаме късмета да не превърнем опасността в действителна и да не трябва да я посрещаме, ще изтървем богатата галера, която ще донесе печалба на всички ни… Но аз напразно си хабя думите да ви убеждавам — изведнъж се пресече той. — Вие чухте заповедите на вашия господар Асад-ед-Дин и това трябва да е достатъчно, за да ви убеди. И тъй, ни дума повече!
Без дори да ги изчака да се разпръснат от перилата и да се върнат пак на предната палуба, той се обърна към Асад:
— Може би щеше да е по-добре да обесим това псе, дето заговори за Драгут и Джерба. Но никога не съм могъл да бъда жесток към онези, които ме следват. — И с това приключи въпроса.
След изумлението Асад бързо бе обзет от възхищение и нещо като разкаяние, в което се промъкна отсянка от завист, понеже видя Сакр-ел-Бар да спечелва там, където сам той щеше напълно да се провали. Тази завист се разля и покри всичко като петно от масло. Ако преди беше изпитал към Сакр-ел-Бар недоброжелателство, това недоброжелателство изведнъж се превърна в истинска омраза към човека, в когото сега виждаше съперник, готов да заграби властта и управлението, които би трябвало да принадлежат само на пашата. Без съмнение в алжирския пашалък нямаше място за двамата.
Затова похвалните думи, готови да се откъснат от устните му, замръзнаха на тях, когато Сакр-ел-Бар и той се намериха лице срещу лице. Без да проговори, Асад загледа своя адютант с присвити зли очи, изражението на които можеше да бъде изтълкувано погрешно само от един глупак.
Сакр-ел-Бар не беше глупак и не го разбра погрешно нито за миг. Той усети, че сърцето му се стяга и в гърдите му се надига зложелателство, събудено от зложелателството на пашата. Сега почти се каеше, че не е използувал този миг на слабост и бунтарство от страна на екипажа, за да направи опит напълно да измести пашата.
Той потисна помирителните думи, които се канеше да изрече. На злобния поглед корсарят противопостави неизменното си присмехулство. Той се обърна към Бускен.
— Оттегли се — отсечено му заповяда той — и вземи със себе си тоя храбър морски боец! — И посочи Марзак.
Бускен се обърна към пашата:
— Това твое желание ли е, господарю?
Асад мълком кимна и отпрати с ръка и него, и изплашения Марзак.
— Господарю — заговори Сакр-ел-Бар, когато двамата останаха сами. — вчера ти направих предложение да намерим лек за този разрив помежду ни и ти ми отказа. Но сега, ако бях изменник и бунтовник, както ти ме обвини, можех да използувам докрай настроението на моите корсари. Ако го бях направил, нямаше вече да има нужда да предлагам и да моля. Вместо това щях да ти заповядам. Понеже ти дадох такова несъмнено доказателство за верността си, надявам се и разчитам да си възвърна мястото, което загубих в твоето доверие, и ако е така, сега ще се съгласиш на моето предложение относно тази франкска жена там.
За беда в това време Розамунд стоеше незабулена на горната палуба, където можеше да я стигне погледът на Асад, и може би тъкмо нейният вид победи мигновеното му колебание и се наложи над предпазливостта, която му подсказваше да се съгласи. Той я загледа за миг и лека руменина заля пребледнелите му от яд бузи.
— Какво право имаш ти, Сакр-ел-Бар, да ми правиш предложения? — най-после отговори той. — Като се осмеляваш, доказваш, че си много далече от верността, за която мълвят устните ти. Ти знаеш волята ми относно девойката. Веднъж ти ми попречи и открито не ми се подчини, като злоупотреби със свещения закон на пророка. Продължавай да ми се пречиш на пътя, и ще пострадаш. — Гласът му се извиши и затрепери от яд.
— По-тихо! — каза Сакр-ел-Бар и очите му блеснаха от събудилия се и у него гняв. — Защото, ако хората ми чуят тия твои закани, не поемам отговорността за онова, което може да стане. Аз ти се противопоставям и затова ще пострадам, казваш ти. Така да бъде тогава! — Той мрачно се усмихна. — Отсега сме във война, Асад, щом ти го искаш. Спомни си после, когато последиците се стоварят на главата ти, че сам си го поискал да е така.
— Бунтовник, предател, кучи син! — кипна Асад. Сакр-ел-Бар рязко се изворна.
— Продължавай да вървиш, накъдето те тласка старческото безумие — подхвърли той през рамо, — и ще видиш докъде ще те докара.
С тези думи той се качи спокойно на горната палуба и остави пашата самичък, обзет от гняв и някакъв неясен страх, събуден от тази последна дръзка заплаха. Но въпреки че го беше заплашил тъй дръзко, сърцето на Сакр-ел-Бар беше изпълнено със страхове. Беше изковал план, но си даваше сметка, че между изковаването и изпълнението може да се изпречат много трудности.
— Госпожице — обърна се той към Розамунд, когато стигна на горната палуба, — не постъпвате разумно, като се показвате така открито.
За негово изумление девойката го посрещна с враждебен поглед.
— Не постъпвам разумно? — рече тя с презрително изражение. — Искате да кажете, че може да видя повече, отколкото бихте искали да видя. Каква игра сте подхванали вие тука, сър, та ми разправяте едно, а с делата си показвате, че целите нещо друго?
Нямаше нужда да я пита какво иска да каже. Той веднага схвана доколко погрешно девойката беше изтълкувала сцената, на която бе свидетелка.
— Искам само да ви напомня — много тежко й отговори той, — че веднъж вече ми навредихте с прибързаните си заключения, както ви доказах.
Това донякъде намали самоувереността й.
— Но тогава… — започна тя.
— Аз само ви моля да запазите заключенията си за края. Ако остана жив, ще ви избавя. А засега ви моля да не напускате кабината си. Не ме улеснявате, като се показвате.
Тя го погледна с молба за обяснение, готова да се откъсне от устните й. Но пред спокойния му заповеднически тон и поглед бавно наведе глава и се скри зад завесата.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
ПРАТЕНИКЪТ
До края на този ден Розамунд остана в кабината, измъчвана от нетърпение да узнае какво ще стане и терзана още повече от това, че Сакр-ел-Бар се въздържа през цялото това време и не дойде при нея. Най- после привечер, като не можеше да се сдържа повече, тя пак излезе и така се случи, че го стори в неподходящ момент.
Слънцето беше залязло, на галеасата възнасяха вечерната молитва и целият екипаж беше паднал по очи. Забелязала това, девойката инстинктивно се дръпна назад и остана закрита от завесата, докато свърши молитвата. Сетне я отметна настрана, но не пристъпи пред нубийците, които стояха на стража, и видя, че вляво от нея Асад-ед-Дин, Марзак, Бускен и един-двама други офицери пак са насядали на дивана под навеса. Тя потърси с поглед Сакр-ел-Бар и скоро го съзря да идва по прохода с широките си отмерени крачки подир помощниците на боцмана, които раздаваха оскъдната вечеря на робите.
Изведнъж той се спря пред Лайонел, който беше прикован в края на веслото до самия проход. Заговори му грубо на лингва франка, който Лайонел не разбираше, и думите му се разнесоха ясно и бяха чути — както той искаше да бъдат чути — от всички на горната палуба:
— Е, псе такова! Как възприема изнеженият ти стомах храната на роба гребец?
Лайонел вдигна очи.
— Какво разправяш? — попита гой на английски.
Сакр-ел-Бар се наведе над него и лицето му, както всички можеха да видят, беше зло и присмехулно. Без съмнение сега той му говореше на английски, но до напрегнатия слух на Розамунд долиташе само мърморене, макар че, като съдеше по изражението, тя не се съмняваше в съдържанието на думите му. И все пак тя бе твърде далеч от правилното предположение. Подигравката на лицето му беше само маска.
— Не обръщай внимание на изражението ми — казваше той. — Искам онези там горе да мислят, че те
