и зарад когото, когато беше ударил часът, бе пожертвувал доброто си име и жената, която любеше, и беше изложил собствения си живот на опасност.
— Лайонел, момчето ми! — беше всичко, което можеше да каже в този миг. А после добави: — Бедното момче! Бедното момче! Изкушението беше по-силно от тебе. — С тези думи той посегна и пое другата бяла ръка, която лежеше оттатък постелята, и тъй здраво ги стисна двете в своите ръце.
През един от прозорците лъч слънчева светлина пълзеше към лицето на умиращия. Но сиянието, което го озари сега, идваше от някакъв вътрешен източник. Безсилно Лайонел стисна в отговор ръцете на брат си.
— Оливър! Оливър! — прошепна той. — Няма друг като тебе! Винаги съм знаел, че си толкова благороден, колкото аз подъл. Казах ли достатъчно, за да те спася? Кажете ми сега, че той ще остане невредим — обърна се той към другите, — че никой…
— Той ще остане невредим — заяви решително лорд Хенри. — Давам честната си дума.
— Това е хубаво. Миналото е минало. Бъдещето е в твоите ръце, Оливър. Бог да го благослови. — Той като че ли отпадна, сетне като че ли се съвзе пак. Унесено се усмихна, мислите му се отклоняваха вече: — Това беше дълго плуване снощи… най-дългото разстояние, което някога съм преплувал. От Пенароу до Трифюзис… дълго разстояние. Но ти беше с мен, Нол. Ако ми секнеха силите… можех да разчитам на теб. Още ме тресе, защото беше студено… студено… уф-ф! — Той потрепера и остана неподвижен.
Сър Джон леко го положи на постелята. От другата страна Розамунд падна на колене и закри лицето си, а откъм страната на сър Джон Оливър продължаваше да коленичи, стиснал в ръцете си изстиващите му ръце.
Настъпи продължително мълчание. После с тежка въздишка сър Оливър скръсти ръцете на Лайонел върху гърдите и бавно, тежко се изправи.
Другите сякаш приеха това за знак. Като че ли бяха чакали, неми и неподвижни, само от уважение към Оливър. Лорд Хенри тихо обиколи до Розамунд и леко докосна рамото й. Тя стана и излезе подир другите, лорд Хенри излезе след нея и вътре не остана никой друг освен лекаря.
Вън, на слънчевата светлина, те спряха. Сър Джон стоеше с наведена глава и увиснали рамене, с очи, забити в бялата палуба. Почти плахо — нещо, което никой не беше виждал преди у този смел човек, — той погледна сър Оливър.
— Той ми беше приятел — каза печално, сякаш за да се извини и да обясни държанието си, — и… и аз бях заблуден от обичта си към него.
— Той беше мой брат — отговори сър Оливър печално. — Бог да го прости!
Сър Джон взе решение, изправи се и зае стойка на човек, готов да получи по достоен начин отказ, ако такъв му бъде даден.
— Можете ли, господине, да намерите достатъчно великодушие и да ми простите? — запита той с почти предизвикателен вид.
Сър Оливър мълком му протегна ръка. Сър Джон жадно я сграбчи.
— Вероятно ще бъдем пак съседи — каза той — и аз ви давам думата си, че ще се мъча да бъда много по-сърдечен съсед, отколкото съм бил в миналото.
— В такъв случай, господа — каза сър Оливър, като отмести погледа си от сър Джон към лорд Хенри, — трябва ли да разбирам, че не съм вече подсъдим?
— Можете без колебание да се завърнете с нас в Англия, сър Оливър — отговори негова светлост. — Кралицата ще се вслуша във вашия разказ, пък имаме и Джаспър Ли, който да го потвърди, ако стане нужда, а аз ще съдействувам за пълното възстановяване на правата ви. Моля ви да ме считате за свой приятел, сър Оливър. — И той също му протегна ръка. След това се обърна към другите: — Да вървим, господа — рече той, — струва ми се, че ни чакат други задължения.
Те си отидоха и оставиха Оливър и Розамунд насаме. Двамата дълго се гледаха в очите. Имаше толкова много за казване, толкова много за обясняване, че и двамата не знаеха с какви думи да започнат. Тогава Розамунд неочаквано се доближи до него и му протегна ръце.
— Скъпи! — каза тя и с това в края на краищата бе казано доста много.
Един-двама прекалено любопитни моряци, които се разтакаваха на носа и надзъртаха между обтежките, с негодувание видяха господарката на Годолфин Корт в прегръдките на един босокрак последовател на Мохамед с чалма на главата.
Информация за текста
© 1915 Рафаел Сабатини
© 1987 Сидер Флорин, превод от английски
Rafael Sabatini
The Sea-Hawk, 1915
Сканиране: Darko
Редакция: stoyanps, 2008
Публикация
Рафаел Сабатини. Морският ястреб
Роман, III том
Преведе от английски: Сидер Флорин
Художник: Христо Жаблянов
Редактор: Лъчезар Мишев
Художествен редактор: Васил Миовски
Технически редактор: Спас Спасов
Коректор: Снежана Бошнакова
Индекс 11 — 95376/6126–23–87
Английска. Второ издание
Дадена за набор м. I. 1987 г. Подписана за печат ма IV. 1987 г. Излязла от печат м. VI. 1987 г. Формат 166090. Печатни коли 19.5. Издателски коли 19.5. Условно издателски коли 20,62. Цена 2.50 лв.
Издателство „Отечество“, София
Държавна печатница „Георги Димитров“, София
Jusautor, Sofia
ISBN: 954-8004-21-6
Rafael Sabatini. The Sea-Hawk
Grosset & Dunlap, New York
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6270]
Последна редакция: 2008-04-13 12:14:13
1
Чарлз I — английски крал, участвувал в Гражданската война, съден и екзекутиран.
2
Варвария по онова време са наричали мохамеданските държавици в Северна Африка.
