вратата и когато я отворя и той влезе, действувай, както намериш за добре… Занимавам се с това само за да ти помогна да не го измисляш сам. Старая се да уредя колкото може по-добре всичко.
Жак се спря до масата, като видя ножа — оръжието, с което си бе послужил и мъжът й; явно го бе оставила там, за да го вземе той. Ножът лъщеше отворен под лампата. Взе го, за да го разгледа. Тя млъкна и също го погледна. След като беше вече в ръцете му, не бе необходимо да говори за това. Обади се пак, когато Жак го остави на масата:
— Кажи, мили, нали не се готвиш да го направиш само защото аз те подтиквам? Има още време, откажи се, ако не можеш!
Той замахна решително:
— Ти за страхливец ли ме мислиш? Този път ще го направя, заклех се!
В същия миг един влак прелетя като мълния и разтресе къщата тъй, сякаш мина през стаята; той добави:
— Ето го неговия влак, директния от Париж. Отива към Барантен, след половин час ще бъде тук.
Не пророни повече нито дума; възцари се дълго мълчание. Виждаха как онзи човек върви по тесните пътеки в тъмната нощ. Жак също закрачи машинално из стаята, като че ли отброяваше стъпките на другия, който все повече се приближаваше. Още една и още една; при последната щеше да го издебне зад вратата и щом влезе, да забие ножа във врата му! Завита до брадичката, Севрин лежеше по гръб и го гледаше втренчено с големите си очи как снове напред-назад; ритмичните му стъпки й действуваха приспивателно и й се струваха като отзвук от другите, далечните стъпки. Една след друга, непрекъснати, нищо вече не можеше да ги спре. При последната ще скочи от леглото, ще слезе да отвори боса, в тъмното „Ти ли си, драги мой, влез, аз вече съм си легнала.“ А той дори няма да успее да й отговори, ще падне в мрака с пронизано гърло!
Отново мина влак, този път пътническият за Париж; той се разминаваше с директния преди Кроа дьо Мофра на разстояние пет минути. Жак се спря изумен. Само пет минути! Колко бавно щеше да мине половин час! Не го сдържаше на едно място, пак заснова от единия до другия край на стаята. Питаше се вече неспокойно, като връхлетян от нервна криза мъжкар по време на съвкуплението, дали ще може… Отлично знаеше какво ще изживее, нали повече от десет пъти бе му се случвало? Първо, пълна увереност и категорично решение да убие; после, стягане в гърдите, студени крака и ръце и изведнъж, премаляване, отпуснати мускули. За да се ободри, си повтаряше, както толкова пъти досега, че трябва да отстрани този човек заради очакващото го благополучие в Америка, за да притежава любимата жена. Най-страшното беше, че като видя полуголата Севрин, сметна работата за провалена, защото престана да се владее, усети някогашната тръпка. За миг се уплаши пред прекалено силното изкушение — тя му се предлагаше, а ножът бе толкова близо! Но сега бе му минало, бе успял да надвие себе си. Щеше да го направи! Продължи да чака човека, като крачеше напред-назад из стаята и не поглеждаше леглото на минаване край него.
Севрин не помръдваше в постелята, където предната нощ бяха изживели такива пламенни часове в мрака. Без да вдига глава от възглавницата, следеше с тревожен поглед разходките му, страхувайки се, че и този път няма да се реши. Веднъж да свършат и да започнат отново — това беше единственото й несъзнателно желание на влюбена жена, готова на всичко за мъжа, когото обича, безсърдечна към другия, когото никога не бе желала! Да се освободи от него, след като им пречи, й се виждаше напълно естествено; трябваше твърде много да се задълбава, за да се погнуси от престъплението; щом в съзнанието й се заличаха кръвта и ужасните усложнения, отново започваше да се усмихва спокойно с невинното си кротко и покорно изражение. И все пак сега бе изненадана, макар да си мислеше, че познава отлично Жак. Той беше същият хубав младеж с къдравите коси, с черните мустаци, с тъмните очи, осеяни със златисти петънца, но долната му челюст бе така особено издадена, че го загрозяваше. Като мина край леглото, Жак неволно я погледна, червеникава мъгла се спусна пред очите му и той рязко отскочи назад. Защо я избягва? Дали отново не му достига смелост? Тъй като не съзнаваше постоянната опасност, която я грозеше в негово присъствие, Севрин си обясняваше безпричинния си инстинктивен страх, който я връхлиташе от известно време, с предчувствието за близкия разрив помежду им. Внезапно си каза напълно убедена, че ако и сега не успее да забие ножа, Жак ще избяга и няма да се върне вече. И реши, че ще го накара да убие, ще съумее да му вдъхне сила, ако се наложи. В този момент мина още един безкрайно дълъг товарен влак, чиито последни вагони гърмяха цяла вечност сред тягостната тишина на стаята. Севрин се облегна на лакът и изчака ураганът да заглъхне в заспалите поля.
— Още четвърт час — каза Жак високо. — Подмина Бекурската гора, това е половината път. Ах, как бавно се точи времето!
Но когато се извърна от прозореца, видя Севрин, която стоеше по нощница до леглото.
— Дали да не слезем до долу с лампата? — запита тя. — Ще видиш мястото, ще избереш къде да застанеш, ще ти покажа как ще отворя вратата, за да прецениш как да нанесеш удара.
Жак отстъпи разтреперан.
— Не, не! Никаква лампа!
— Ама после ще я скрием. Все пак трябва да огледаме кое къде е!
— Не, не! Легни си!
Севрин не се подчини, а напротив, тръгна към него с неотразимата и деспотична усмивка на съзнаваща властта си обичана жена. Щом го прегърне, той ще отстъпи пред повика на плътта и ще направи всичко, което тя пожелае. И за да го победи, продължи да му говори с ласкав глас:
— Стига, мили, какво ти е? Сякаш се боиш от мен! Дърпащ се, като се приближа. Ако знаеш как ми се иска в този миг да се притисна до теб, да почувствувам, че си тук, че мислим еднакво и винаги, чуваш ли, винаги ще мислим еднакво!…
Тя бе го изтикала до масата и Жак не можеше да й избяга; гледаше я на ярката светлина на лампата. Никога досега не бе я виждал такава, с разгърдена нощница, с високо вдигнати коси, с разголени шия и гръд. Бореше се със себе си задъхан, но започваше да губи самообладание, зашеметен от нахлулата в главата му кръв, от ужасната тръпка! Спомни си, че ножът е зад него, на масата; усещаше го, трябваше само да протегне ръка!
С последно усилие прошепна:
— Легни си, моля те!
Но Севрин бе сигурна, че не греши — той трепереше от силна страст по нея! И това я изпълваше с гордост. Защо да му се подчинява, след като копнееше за любовта му, а тази вечер той щеше да я обича с всичка сила, до безумие? Гъвкава и нежна, тя продължаваше да пристъпва към него.
— Хайде, целуни ме… Целуни ме тъй силно, както ме обичаш! Това ще ни вдъхне смелост… Ах, да, смелост, ние имаме нужда от смелост! Щом ще извършим това, което сме решили, значи, се обичаме по- различно, повече от всички други… Целуни ме от цялото си сърце, от цялата си душа!
Той се задушаваше, не можеше да си поеме дъх. Главата му бучеше, не чуваше нищо; огнени игли се забиваха зад ушите му, впиваха се в мозъка му, в ръцете, в краката, прогонваха го от собственото му тяло… другият, хищният звяр го завладяваше! Ръцете му вече не бяха негови, женската голота го опияняваше. Голата гръд се притискаше до дрехите му, белотата на нежната шия непреодолимо го изкушаваше; топлото тръпчиво ухание го завладяваше, обзе го безумен шемет, завъртя го вихрушка, която грабна, помете и последните му останки от воля!
— Целуни ме, мили, имаме още само минутка… Той ей сега ще дойде. Ако е бързал, след миг ще почука… Щом не искаш да слезем, не забравяй какво сме решили: аз ще отворя, ти ще бъдеш зад вратата и не чакай, а веднага, ах, свършвай веднага!… Толкова те обичам, ще бъдем тъй щастливи! Той е зъл човек, измъчи ме и е единствената пречка за нашето щастие… Целуни ме силно, силно! Изпий ме цялата, да не остане нищо от мен извън тебе!
Без да се обръща, Жак напипа ножа и го взе. Остана за миг неподвижен, стискайки го в дясната си ръка. Дали в него не се бе възвърнала жаждата да отмъщава за някогашни обиди, за които вече не си спомняше точно, за натрупаната мъжка злоба след първата изневяра в пещерите? Той гледаше втренчено Севрин с безумни очи и единственото му желание бе да я метне мъртва на рамото си като извоювана от другите плячка. Вратата на ужаса се разтваряше над тази черна бездна на страстта, това бе любов до смърт, стремеж да унищожиш, за да притежаваш изцяло!
— Целуни ме, целуни ме…
Тя му поднасяше покорно, нежно и умолително лицето си, опънала голата си шия, разкрила
