скоро от желание да направи опит — дали окончателно се е излекувал след задоволяването на ужасната си страст. Дали можеше да обладае тази жена, без да му се прииска да забие нож в гърлото й? Два пъти вече се бе срещал с нея и не бе почувствувал неразположение, нито онази тръпка. Доброто му настроение и спокойният приветлив вид се дължаха на увереността, че най-сетне и той е станал човек като другите.
Пекьо отвори пещта, за да сложи въглища, но Жак го спря:
— Не, не, не я насилвайте, добре върви.
Тогава огнярят сърдито изруга:
— Пфу, добре вървяла… Бива си я мръсната шегаджийка!… Като се сетя как навиквахме оная другата, старата, дето беше толкова кротка!… Тая повлекана заслужава да й теглиш един ритник в задника!
Жак не възрази, за да избегне разправията. Чувствуваше, че в сегашното тричленно семейство нещо скърца; доброто приятелство между него, огняря и машината бе свършило след смъртта на Лизон. Сега се караха за нищо и никакво — за една прекалено затегната гайка, за някоя накриво хвърлена лопата с въглища. Жак си обещаваше да внимава с Филомен, защото не желаеше открита война върху тясната подвижна площадка, на която стояха двамата с огняря. Докато навремето Пекьо от благодарност, че много не му придирят, че не му пречат да си дремне и да си хапне от останалата закуска, беше предан на Жак като верен пес, готов да удуши всекиго заради него, двамата живееха като братя, споделящи мълчаливо всекидневните опасности и разбиращи се без думи. Но съвместният живот на подобни двойки рискува да се превърне в ад, ако се появят разногласия; пътувайки рамо до рамо, разтърсвани от влака, те можеха да се избият. Тъкмо миналата седмица Компанията бе разделила машиниста и огняря на шербургския експрес, защото се бяха сдърпали за някаква жена; машинистът се държал грубо, огнярят не се подчинявал — разменяли си удари по пътя, направо се биели, без да ги е грижа, че зад тях се нижат с пълна пара вагони с пътници.
Още два пъти Пекьо отвори непокорно пещта и хвърли въглища, явно търсейки повод за кавга; Жак се преструваше, че не забелязва, зает да следи машината; само от предпазливост всеки път завърташе колелото на инжектора, за да намали налягането. Времето беше тъй приятно, попътният ветрец тъй свеж в тази топла юнска вечер! В единадесет и пет, след като експресът пристигна в Хавър, двамата лъснаха машината задружно както някога.
Но когато излязоха от депото и се отправиха към улица Франсоа Мазьолин, за да си поспят, някой ги извика:
— Ей, много сте се разбързали! Няма ли да влезете за минутка?
Филомен дебнеше от прага на дома си Жак. Като видя Пекьо, махна с досада; реши се да ги извика и двамата заедно само заради удоволствието да поговори с новия си любовник дори ако трябва да търпи присъствието на стария.
— Я ни остави на мира! — изръмжа Пекьо. — Не ни се навирай, спи ни се!
— Ей, че любезно! — весело възрази Филомен. — Ама господин Жак не мисли като теб, той ще се отбие да пийне една чашка… Нали, господин Жак?
Машинистът понечи да откаже от предпазливост, но огнярят внезапно прие, защото си науми да ги понаблюдава и да се увери прав ли е да ги подозира. Влязоха в кухнята и седнаха до масата, където тя бе сложила бутилка ракия и чашки. Каза им тихо:
— Само не вдигайте шум, че брат ми спи горе, пък той не обича да каня гости.
Наля чашките им и добави:
— Научихте ли, че тая сутрин старата Льобльо хвърлила топа… Аз нали го казвах: пъхнат ли я в оня затвор, задната квартира, няма да я бъде за дълго. Издържа четири месеца, бясна от яд, че гледа само ламаринения покрив… Ама като остана закована в креслото и вече не можеше да дебне госпожица Гишон и господин Дабади, както си имаше навик, това вече съвсем я довърши. Да, тя умря от яд, че никога в нищо не ги спипа!
Филомен замълча, отпи една глътка и се разсмя:
— Сигурна съм, че спят двамата. Само че са много хитри! Ни чул, ни видял, знаят как да се оправят! Оная мушица госпожа Мулен май ги видяла една вечер, ама няма опасност да проговори… Голяма глупачка е, пък и мъжът й нали е помощник-началник…
Тя не довърши мисълта си и възкликна:
— Чухте ли, че другата седмица в Руан щяло да се гледа делото Рубо?
Досега Жак и Пекьо я слушаха, без да продумат. На Пекьо му се струваше, че прекалено много бъбри, с него не бе тъй разговорлива; не я изпускаше от очи и малко по малко пламна от ревност, като виждаше как се е оживила пред началника му.
— Да — отговори напълно спокойно машинистът, — получих призовка.
Филомен се приближи до него, само и само да го докосне с лакът.
— И аз съм свидетелка… Ах, господин Жак, когато ме разпитваха за вас, нали разбирате, искаха да узнаят каква е истината за връзките ви с горката дама… тъй де, като ме разпитваха, казах на съдията: „Ама, господине, той я обожаваше, никога не би й причинил зло“ Нали така? Виждала съм ви заедно, казах го с ръка на сърцето!
— Изобщо не съм се безпокоил — каза равнодушно Жак, — можех час по час да обясня какво съм правил по това време… Компанията щеше да ме уволни, ако срещу мен имаше и най-малкото подозрение.
Пак замълчаха и тримата, като бавно си пийваха.
— Колко страшно! — поде Филомен. — Тоя див звяр Кабюш, дето го задържали цял изплескан с кръвта на горката дама! Има такива откачени мъже! Убиват като нищо жената поради желанието си… А какво ще спечелят, нали нея вече я няма!… Цял живот ще помня как господин Кош дойде на гарата да задържи господин Рубо! И аз бях там. Господин Рубо си пое най-спокойно работата още на другия ден след погребението на жена си, а той го задържа цяла седмица по-късно. Господин Кош го тупна по рамото и му каза, че има заповед да го закара в затвора. Представяте ли си! Те, дето не се разделят и играят заедно по цели нощи! Ама като си полицейски инспектор, тъй е! Можеш да откараш и баща си, и майка си на гилотината. Господин Кош пет пари не дава за нищо! Праска картите в Търговското кафене и мисли за приятеля си колкото за ланския сняг!
Стиснал зъби, Пекьо удари с юмрук по масата.
— Майка му стара! Ако аз бях на мястото на оня рогоносец Рубо!… Вие спяхте с жена му, друг я уби, пък него водят на съд… Направо да се спукаш от яд!
— Стига бе, глупчо! — викна Филомен. — Обвиняват го, че накарал друг да го отърве от жена му за пари, или нещо такова, не разбрах точно! Май намерили часовника на председателя Гранморен, нали си спомняте оня господин, дето го убиха във влака преди година и половина! Така свързали едната мръсотия с другата и цялата история излязла от черна по-черна. Не мога точно да го разкажа, ама във вестника е написано в две колонки.
Жак я слушаше разсеяно. Накрая каза:
— За какво да си блъскаме главата, щом не ни засяга!… Ако съдиите не знаят какво да сторят, няма ние да го решим.
И добави, загледан замислено нанякъде, пребледнял:
— Жалко само за горката жена… Ах, горката, горката жена!
— Аз също имам жена — рязко се намеси Пекьо — и само някой да я пипне, ще ги удуша и двамата. После нека ми отрежат, ако щат, главата. Все ми е тая!
Пак замлъкнаха. Филомен напълни втори път чашките и сви престорено рамене, хилейки се. Но се стресна не на шега и погледна крадешком Пекьо. Той много се бе запуснал, ходеше мръсен и дрипав, откакто старата Виктоар си навехна крака, напусна службата си в дамските тоалетни и постъпи в болница. Нямаше я снизходителната, майчински грижовна съпруга, която му пъхаше в джобовете лъскави монети и го кърпеше, за да не я упреква хавърската любовница, че не се грижи за него. И очарована от нежния чистичък Жак, Филомен се намуси от отвращение.
— Парижката си жена ли ще удушиш? — подразни го тя. — Няма опасност някой да ти я отмъкне!
— Нея или някоя друга! — избоботи Пекьо.
Но тя се чукна с него и продължи шеговито:
— За твое здраве! И ми донеси бельото си да го опера и да те окърпя, че наистина не ни правиш голяма
