Преминаваха покрай тайфи от младежи. Дочутите разговори приличаха на размислите на философи. Групи от старци пък призоваваха сили, за да си правят най-различни шеги — например облачето, което плуваше точно под една арка, изведнъж започваше да трещи и изливаше дъжд върху минаващия под нея. Чуваше се гръмкият смях на спотаилите се в сенките и прилични на джуджета господари.
Пол и Миша ръкавичка изтръскаха от себе си влагата и продължиха по тясно стълбище, спускащо се към крива улица. Тя бе осветена по-слабо от онези горе — над нея се носеха сини и червени светлини, по-слаби и дори едва мъждукащи.
— Този път може да се окаже и интересен — изтъкна Миша ръкавичка, опрян на парапета над уличката.
— Нека слезем и хвърлим по едно око.
Изглежда тук беше място, където магьосниците се подкрепяха. Покрай уличката бяха наредени заведения, предлагащи храна и напитки — и на закрито, и на открито. Те бавно преминаха покрай всички кръчми, после се върнаха.
— Ей онази ми харесва — посочи Миша ръкавичка надясно. — Можем да седнем на някоя от празните маси под навеса и да гледаме кой минава.
— Добра идея — рече Пол. Те влязоха под навеса и седнаха.
На вратата почти веднага изникна дребен, мургав, усмихнат мъж, облечен в зелен халат.
— И какво ще заповядат господата? — попита той.
— Бих искал чаша червено вино — отвърна Пол.
— Моето да е бяло и почти кисело — обади се Миша ръкавичка.
Мъжът им обърна гръб и мигом се върна обратно. В ръцете си държеше поднос с две чаши — едната тъмна, другата светла.
— Полезен номер — изкоментира Миша ръкавичка.
— Заклинанието си е лично мое — отвърна онзи.
Когато ги помоли да пуснат монетите, които дължаха, в малкия обръч на една кошница, човекът почти им се извиняваше.
— Навсякъде вече започват да правят така — обясни той. — Пълно е с омагьосани камъчета. Може и вие да имате от тях, без да го знаете.
Но когато минаха през омагьосания кръг, техните монети си останаха монети.
— Тъкмо пристигаме — осведоми го Пол.
— Е, внимавайте да не ви пробутат камъчета.
Той се отдалечи, за да вземе друга поръчка.
Виното беше изключително добро, макар и Пол да заподозря, че част от вкуса му се дължи на магия. И все пак — помисли си той след малко, — какво значение имаше? Понякога външният вид може да бъде много по-важен от съдържанието.
— Мисълта ти едва ли е оригинална — отвърна му Миша ръкавичка, когато го произнесе на глас. — За мене пък има значение, когато си пъхам в джоба някой фалшив скъпоценен камък, който съм мислил за истински.
Пол се изкиска.
— Значи, той е служил на предназначението си.
Миша ръкавичка се разсмя.
— Добре де, добре. Но когато смъртта е замесена, по-добре е да знаеш коя е истинската кама и коя — истинската ръка. След онова, което се случи онази нощ в библиотеката ти, на подобно място бих внимавал много.
— И защо смяташ, че не внимавам?
Прекъсна го приближаването на един рус, добре сложен младеж с изящно изваяни черти и ослепителна усмивка. Беше облечен екстравагантно и се движеше с необикновена грация и увереност.
— Луд жезъл! И Миша ръкавичка! Колко странно, че ви срещам тук! Келнер! Още веднъж от същото за моите приятели! И чаша от най-доброто ви вино за мен!
Той дръпна един стол и седна на тяхната маса.
— Май тази година са се справили по-добре от обикновено — отбеляза той. — Как ви харесва квартирата?
— Ъ-ъ… Чудесна е… — отвърна Пол, щом пристигна келнерът с питиетата.
Младежът махна с ръка и шепата му изведнъж се напълни с монети. Те подскочиха от нея, преминаха в дъга през обръча и се приземиха в кошницата с малко пиротехническо представление.
— Колоритно — усмихна се Пол. — Слушай, би ми било много неприятно, ако ти изглеждам груб, защото ти ни черпиш, но май не си спомням…
Младежът се разсмя. Красивите му черти се извиха във весела усмивка.
— Разбира се, че не можеш, разбира се, че не можеш — каза той. — Аз съм Ибал, а вие в момента наблюдавате най-изкусното заклинание за подмладяване, изработвано някога — той изтръска една прашинка от яркия си ръкав. — Няма да споменавам и няколкото козметични процедури — добави той.
— Наистина ли?
— Невероятно!
— Да. Готов съм отново да се срещна с моята възлюблена Вони — за две седмици пиршества, любене, добра храна и добро пиене. Това е единствената причина, поради която все още идвам на тези събори.
— Колко… интересно.
— Да. За първи път се срещнахме тук преди кажи-речи триста години и нашите чувства са все така силни след всички изминали векове.
— Впечатляващо — кимна Пол. — Но не се ли виждате и между съборите?
— О, Богове, не! Ако трябваше да живеем заедно, ден след ден, единият от нас без съмнение би убил другия! Две седмици на всеки четири години е точно колкото трябва. — Той се загледа за миг в питието и вдигна чаша към устните си. — Освен това — добави той, — прекарваме доста време след това във възстановяване.
Той отново вдигна поглед.
— Луд жезъл, какво си направил със себе си?
— Какво искаш да кажеш?
— Този бял кичур в косата ти. Какво търси там?
Пол прокара ръка през все още мокрия си перчем.
— Шегичка — усмихна се той.
— Не бих го определил като добър вкус — поклати глава Ибал. — Някои хора ще те свържат с бедствието на Дет. Аааах!
Те проследиха внезапния му поглед надолу по улицата, покрай един спрял дебелак и двама минувачи, към една жена, която приближаваше под люлеещо се кълбо от синя светлина. Беше средна на ръст, с дълга, тъмна, лъскава коса, с великолепно изваяно тяло под лек, ветреещ се костюм, с нежни, прекрасни черти на лицето. Усмихваше се.
Ибал рязко си пое въздух и се изправи на крака. А след него — и Пол, и Миша ръкавичка.
— Господа, представям ви Вони — обяви магьосникът, щом тя се приближи до масата. Той я прегърна и задържа ръката си около раменете й. — Скъпа моя, по-красива си от всякога. Това са моите приятели Лудият жезъл и Миша ръкавичка. Нека да изпием с тях по едно, преди да поемем по пътя си.
Тя им кимна и той й донесе стол.
— Радвам се да се запознаем — каза тя. — Отдалече ли идвате?
Пол, запленен от чаровния й глас, усети внезапна, остра самота.
Забрави какво й е отговорил веднага щом го произнесе и прекара следващите няколко минути в съзерцание.
Щом двамата станаха от масата, Ибал се наведе напред и прошепна:
— Косата… Сериозно ти го казвам. Най-добре веднага да я оправиш, иначе служителите по посвещаването могат да те сметнат за непочтен. По всяко друго време, разбира се, не би имало значение. Но когато се стремиш към посвещаване… Е, не му е времето за шеги, ако схващаш какво искам да кажа.
