Пол кимна, чудейки се какъв ли е най-простият начин да се справи с това.
— Тази вечер ще се погрижа.
— Много добре. Значи, ще се видим утре по някое време… Не много рано.
— Приятно прекарване!
Ибал се усмихна.
— Ще е приятно и още как!
Пол ги гледаше как се отдалечават, после отново насочи вниманието си към виното.
— Не вдигай рязко поглед — прошепна му Миша ръкавичка, без да мърда устните си, — но от известно време един дебелак се мотае ей там, отсреща.
— Май че го забелязах — отвърна Пол, като стрелна с поглед едрия мъж. — И какво?
— Познавам го — обясни Миша ръкавичка. — Или някога го познавах… по професионална линия. Казва се Райл Мерсон.
Пол поклати глава.
— Това име нищо не ми говори.
— Той е онзи магьосник, за когото съм ти споменавал. Преди повече от двадесет години той ме нае да открадна онези седем статуетки от баща ти.
Пол усети силен подтик да се извърне и да огледа едрия мъж, облечен в сиво и златно. Възпря се.
— … И изобщо не ти намекна за какво са му, така ли? — попита той.
— Не.
— Според мене са на много сигурно място — при китарата ми.
Когато отново погледна натам, Райл Мерсон говореше с някакъв висок мъж, облечен с черна туника и дълги ръкави, червени панталони и високи черни ботуши. Беше вързал червена кърпа на главата си. Беше с гръб към тях, но малко по-късно се извърна и очите му срещнаха тези на Пол. После двамата бавно тръгнаха нагоре по улицата.
— Ами другият?
Миша ръкавичка поклати глава.
— За момент си помислих, че ми е познат отнякъде, но не… Не знам как се казва и не мога да ти кажа къде съм го виждал преди, ако изобщо съм го виждал.
— Чудя се дали е случайно съвпадение.
— Райл е магьосник, а това е събор на магьосниците.
— Защо мислиш, че той вися тук толкова дълго?
— Може просто да е чакал приятеля си — отвърна Миша ръкавичка, — макар че и аз по едно време се зачудих дали ме е познал.
— Много време е минало…
— Да.
— Ако искаше да се увери дали си ти, можеше просто да дойде и да те заговори.
— Прав си.
Миша ръкавичка вдигна чашата си.
— Пий и да се махаме оттук.
— Добре.
По-късно, когато вечерта утихна, те се върнаха в квартирата си. Не точно защото Миша ръкавичка го беше предложил, но Пол изтъка една сложна поредица от предупредителни заклинания из цялата къща и сложи нож до леглото си, преди да заспи.
IV.
Стига вече философски размисли! Реших. Всичко това е безплодно, защото все още не съм сигурен в нищо, отнасящо се до моето съществуване, философът — това е мъртъв поет и умиращ теолог (измъкнах го една нощ от ума на Пол). Не съм сигурен пък Пол откъде го е научил, но то носеше необходимия заряд от презрение, съответстващ на чувствата ми. Бях се уморил да мисля за положението си. Време беше да направя нещо.
Градът в подножието на Белкен ме изнервяше, но и ме стимулираше. И Рондовал притежаваше своя дял магия — от утилитарните магии и криворазбраните заклинания, та до забравените заклинания, плачещи да бъдат разтурени, и сума ти нови неща, които Пол беше пръснал тук и там. Но това място беше същински склад за магии — едно заклинание покриваше друго, много от тях бяха свързани, някои бяха в сблъсък, във всеки миг се разтуряха стари заклинания и се налагаха нови… Заклинанията в Рондовал ми бяха стари познайници, с които добре знаех как да се справям. Тук силата жужеше или сияеше покрай мене непрекъснато — известна част от нея беше от странна по-странна, а друга — направо заплашителна — и аз не знаех нищо, освен това, че като нищо мога да се сблъскам и с някоя неподозирана смъртоносна сила. Това засилваше ако не съзнанието, то поне бдителността ми. Освен това аз сякаш всмуквах повече сила в себе си само като се движех сред толкова големи концентрации на сила.
Първият знак, че бих могъл да разпитам някого за това, какво точно представлявам самият аз, дойде, когато влязох в града и съзрях съществото в кулата от червен пушек. Гледах го, докато картината се разсея, и после със задоволство забелязах, че съществото прие форма, подобна на моята собствена. Приближих се веднага към разсейващото се създание и се обърнах към него с въпрос.
— Ти какво си? — попитах го аз.
— Момче за всичко — отвърна ми то. — Бях достатъчно глупав, за да позволя на някого да открие как се казвам.
— Не разбирам.
— Аз съм демон — също като тебе. Само че сега съм затворник. Давай, подигравай ми се. Но някой ден ще си го получиш!
— Наистина не разбирам…
— Нямам време да ти обяснявам. Трябва да донеса сума ти лед от върха на планината, за да напълним сандъците в килерите с храна. Господарят ми, проклет да е, е един от тези, дето отговарят за снабдяването тук.
— Ще ти помогна — предложих му аз. — Само ми покажи какво трябва да правя… а докато работим, ще отговориш на въпросите ми.
— Хайде тогава. Към върха.
Последвах го.
Щом се издигнахме към средните въздушни потоци, го попитах:
— Значи, казваш, че и аз съм демон?
— Предполагам. Не се сещам за много други същества, които да създават подобно впечатление.
— Назови някое, ако се сещаш.
— Е, стихийните духове… но те са твърде глупави, за да задават такива въпроси като твоите. Значи, трябва да си демон.
Стигнахме до върха, където научих как да се справям с леда. Оказа се проста вариация на техниката за унищожаване (абсорбиране, която прилагах към живите същества).
Докато се виехме надолу към килерите — като две огромни въртящи се кули от блещукащи кристали — го попитах:
— Откъде идваме ние? Паметта ми не се простира чак толкова надалече.
— Ние сме съставени от потока на универсалната енергия, но по различен начин. Един от най- обичайните начини е нечие мощно магьосническо действие да създаде някой от нас, за да изпълни някаква определена задача — те ни кроят, така да се каже. В този процес ни дават имена и обикновено, след като им свършим работата, ни освобождават. Обаче някой по-слабосилен или по-мързелив магьосник — като моя господар, проклет да е — по-късно може да научи името ти и да те подчини да му служиш — и отново се прощаваш със свободата си! Ето защо можеш да срещнеш доста от нас, които се занимават с неща, за които далече не са създадени. Свестните магьосници не са чак толкова много, а пък и някои от тях или мързел ги хваща, или пък все бързат… Ах, ако някой можеше да внуши на моя господар, проклет да е, да направи и най-малката грешчица в заклинателните си ритуали!
