Но беше твърде късно.
— Виждам, че е разбрала — разговорливо каза Фел.
— Да — отвърна адмиралът. — Всъщност съм малко изненадан, че й отне толкова време. Особено след като забеляза ефекта от йосаламирите веднага щом влезе в обсега им. Видях как крачката й се поколеба.
— Това поне доказва, че има джедайски способности — отбеляза Фел. — Добре, че бяхме подготвени.
— Поздравявам ви за предвидливостта — каза Мара, влагайки известна насмешка в гласа си. — Вие действително сте истински наследници на гения на Траун и на военното му могъщество. Да престанем да си играем, какво ще кажете? Какво точно искате от мен?
— Както генерал Фел вече каза — отговори адмиралът, — искаме да се присъедините към нас.
— Шегувате се — присви очи Мара.
— Съвсем не — отвърна Парк. — Всъщност…
— Адмирале — прекъсна го Стент. Той леко бе навел глава на една страна, сякаш слушаше нещо. — Току-що някой се опита да влезе в компютъра на горната командна зала.
— Скайуокър — кимна Фел и кимна. — Много мило от негова страна, че ни спести труда да го търсим. Наредете да го доведат тук, Стент. Напомнете им, че само онези, които имат йосаламири, могат да се приближат до него.
— Слушам, сър — Стент мина покрай барона и забърза към вратата, говорейки на родния си език. Докато минаваше покрай Мара, тя мерна малко устройство в ухото му. Без съмнение чиска версия на предавател.
— Ще бъде тук след няколко минути — каза Фел и погледна към Мара. — Трябва да имате много високо положение в очите на Корускант, за да изпратят лично Люк Скайуокър да ви спасява. Надявам се, че няма да се съпротивява толкова, че да принуди чисите да му навредят.
— За доброто на чисите се надявам да не са отхапали по-голям залък, отколкото могат да преглътнат — отвърна тя, опитвайки се да прозвучи по-уверено, отколкото се чувстваше. На Люк и преди му се бе случвало да се намира под въздействието на йосаламири, но това бе преди много време. — Като заговорихме за увреждания, генерале, какво е станало с лицето ви? Или носите тази превръзка само за да впечатлявате местните жители?
— Загубих окото си в последната битка срещу един от многото военни диктатори — отвърна баронът. Гласът му остана спокоен, но все пак в него се доловиха нотки на раздразнение. — Медицинските ни възможности бяха ограничени и реших да се въздържа от ново око в полза на пилотите ми, които можеха да имат нужда от операция. Освен това дори и с едно око пак съм най-добрият пилот.
— Не се съмнявам в това — каза Мара. — Но помислете какво ще бъде, ако отново сте с две. Войната с Новата република практически е затихнала и Империята сигурно има излишък от протези. Трябва само да отидете и да си поискате — тя погледна към Парк. — Но това, разбира се, ще означава да разкриете на Бастион тайната си, което очевидно не желаете. Защо?
Адмиралът въздъхна.
— Защото всичко, което сме направили тук… всичко, което имаме… всъщност принадлежи на Траун. И честно казано, в момента, не знаем на коя страна от конфликта ще премине.
Мара премига.
— Моля? Говорим за имперски върховен адмирал, а вие не знаете на коя страна ще премине?
— Империята се състои от осем сектора — напомни й Фел.
— От военна гледна точка тя не представлява сила, която си струва да се има предвид.
— И както вече отбелязахте, все още има проблем с античуждоземните предубеждения — добави Парк. — От друга страна, Корускант има свои собствени сериозни проблеми, които се състоят изключително в невъзможност да наложи мир между членовете си.
— И точно тук се намесвате вие — каза баронът. — Като Ръка на императора знаете много за Империята и управниците й. От друга страна, като приятелка на Скайуокър сте добре запозната и с режима в Корускант — той се усмихна.
— И, разбира се, като заместничка на Талон Карде знаете много за всичко останало. Помощта ви за прекратяването на този конфликт, обединяването на региона и подготовката за предстоящите предизвикателства ще бъде неоценима.
— Опитът и знанията ви са много важни за нас — допълни Парк. — Вниманието ни по необходимост бе насочено другаде. В резултат малко изостанахме от събитията в тази част на космическото пространство. Нуждаем се от някого, който да запълни този пропуск.
— И, естествено, се сетихте за мен — насмешливо каза Мара.
— Не бъдете така саркастична — меко я посъветва Фел.
— Не съм саркастична, скептична съм — отвърна тя. — Не мисля, че Траун би одобрил намерението ви да ме наемете за съветник по местните въпроси.
— Тъкмо обратното — възрази адмиралът. — Траун ви ценеше високо. Знам със сигурност, че смяташе да ви предложи пост при нас, щом Империята възвърнеше териториите си.
Един от чисите до Парк се раздвижи и наведе глава, както Стент бе направил преди малко.
— Адмирале — тихо каза той, клекна до стола и каза нещо в ухото му.
Парк му отвърна и в продължение на минута двамата водиха тих разговор. Мара огледа Фел и петимата чиси, решавайки как да ги неутрализира, ако се стигнеше до битка.
Но това бе само умствено упражнение и тя прекрасно го знаеше. Очите им бяха приковани в нея, ръцете им лежаха върху кобурите на оръжията и тя нямаше никакъв шанс да ги обезвреди. Поне без помощта на Силата. Разговорът свърши, воинът се изправи и бързо тръгна покрай стената.
— Моля, простете ни за прекъсването — извини се адмиралът, докато воинът напускаше стаята.
— Моля ви — отвърна Мара. Оставаха четирима чиси плюс Парк и Фел. Шансовете пак не бяха на нейна страна. — Проблеми с намирането на Скайуокър ли?
— Не съвсем — отвърна Парк.
— Радвам се да го чуя — каза тя и с всичка сила си пожела да долови нещо от мислите му. Начинът, по който излезе войникът, не говореше, че за тях всичко е наред. Ако поне имаше някаква представа, какво бе намислил Люк… — Значи Траун е смятал да ми предложи пост, така ли?
— Да — отвърна адмиралът. — Той знаеше кои са най-добрите както с бойните си умения, така и с психическата твърдост — Парк махна към барона. — Генерал Фел е добър пример. Бунтът му срещу Исард нямаше значение за Траун. Важното бяха чувствата му към народите и световете на този регион. Така че, след като Исард го плени по заповед на Траун…
— Момент — прекъсна го Мара. — Траун е имал пръст в това пленяване?
— Целият план бе негов — отвърна Фел. — Нали не мислите, че Исард би могъл да измисли нещо толкова умно? — баронът стисна устни. С единственото си око се загледа замислено в пространството. — Той ме заведе там — тихо каза генералът. — Показа ми срещу какво сме изправени и какво трябва да направим, за да го спрем. Показа ми, че дори и силите на Империята и Новата република да се обединят и да минат под неговото командване, пак няма гаранции за победа.
— Тъкмо обратното. Вече бе направил евентуалните планове за действия при поражение — добави сериозно Парк. — Преди десет години внедри групи агенти, съставени от клонинги на най-добрите му войници, из Новата република и Империята, готови да формират ядрата на местната съпротива, ако Бастион или Корускант паднат. Мъже, които обичат домовете, земите и световете си и биха пожертвали живота си за тях.
— Да — потвърди баронът. — Щом разбрах… щом наистина разбрах… не ми остана друг избор, освен да се присъединя към него.
— Както ще направите и вие — добави адмиралът.
— Съжалявам. Имам други планове — поклати глава Мара.
— Ще видим — спокойно отвърна Парк. — Може би Траун ще успее лично да ви убеди, когато се върне.
— А ако не се върне? — попита Мара. — Ако слуховете се окажат само слухове?
— О, ще се върне — възрази адмиралът. — Каза, че ще се върне, а той винаги спазва обещанията си.
