създадат проблеми. Майсторът джедай можеше да преведе групата си незабелязано покрай тях, като създадеше с помощта на Силата шумове и други отвличащи вниманието ефекти. Войниците в командния център явно бяха от методичния тип и колкото повече Люк приближаваше йосаламирите, толкова повече смяташе, че ще може изневиделица да влети в стаята, където се намираха Мара и пленилите я чуждоземци.
Хан можеше да има този късмет, но Люк за съжаление не. Почти бяха стигнали целта си, когато илюзията се срина.
— Тръгнаха към нас — промърмори джедаят.
— Разбраха ли къде сме? — попита Летящия през шипове.
— Не знам — отвърна Люк и се присегна към Силата в опит да си изясни внезапното вълнение в чувствата на заобикалящите го чуждоземци.
Нямаше как да разбере дали ударният отряд бе намерил дупката в пода, или просто се бе уверил, че на целия етаж няма никой. Онова, което със сигурност знаеше, бе, че каквото и да бяха открили, новината бързо стигаше до всички. Несъмнено поддържаха превъзходна връзка. Следователно чуждоземните, които се намираха при Мара, почти със сигурност знаеха, че Скайуокър се движи свободно из крепостта. Значи нямаше време.
— Влизам — напрегнато каза той на комджайците и надзърна иззад ъгъла на коридора. Вдясно в края на перпендикулярния коридор Люк зърна врата без надпис. В нея, доколкото можеше да каже, се намираха йосаламирите. — Арту, Дете на ветровете… елате с мен! Останалите се разпръснете!
— Слушаме, майстор Уокър на Скай — отвърна Строящия с камъни.
Комджайците разпериха крила, изпляскаха и изчезнаха.
— Стойте зад мен — обърна се джедаят към дроида и младия комкаец.
След един поглед по коридора Люк се втурна стремглаво към вратата, активирайки по пътя лазерния меч на Мара. Натисна дръжката и влетя с рамото напред. Стаята, на чийто праг стоеше, бе дълга и слабо осветена. Повече от половината от лявата й стена бе затрупана с щайги. Нямаше следа от Мара. Повторният оглед му показа, че не е сбъркал толкова, колкото първоначално бе решил. Наредени една до друга покрай задната стена на стаята, стояха хранителните рамки на йосаламирите. Арту изчурулика въпросително.
— В съседната стая е — отвърна Скайуокър през рамо и се втурна към рамките.
В главата му бързо се оформяше план за действие. Чуждоземците нямаше да разберат дали предпазната им преграда е на мястото си, освен ако не бяха чувствителни към Силата същества. Успееше ли да отстрани достатъчно йосаламири, така че да даде достъп на Мара до Силата, двамата щяха да са в състояние да осуетят плановете им и да я освободят. Той спря пред една от рамките и усети внезапната объркваща тишина в съзнанието си, когато навлезе в еднометровия обхват, в който йосаламирите упражняваха въздействието си. Скайуокър остави лазерния меч на пода и вдигна рамката.
Не можеше толкова близо до йосаламира да увеличи мускулната си сила, но за щастие рамката не беше особено тежка. Люк я пренесе на няколко крачки от стената и я подпря на най-близката щайга. След това се върна и взе следващата рамка…
Въздействието на йосамалира го лишаваше от джедайските му сетива и единственото предупреждение, което получи, бе внезапното изпиукване на дроида. Люк вдигна поглед, пусна рамката и отскочи назад инстинктивно, протягайки ръка към лазерния меч на пода. В този момент един от синьокожите чуждоземци, с привързана на гърба хранителна рамка, зае стрелкова позиция до отворената врата и насочи оръжието си към него. Джедаят отстъпи още една крачка и в мига, когато излезе от обхвата на йосаламирите, Силата потече през него. Той усети как погъделичка ръката му, когато повторно повика лазерния меч към себе си, чудейки се защо още не е в дланта му… И разбра, макар и със закъснение. Той бе извън обсега на йосаламирите, но не и мечът. Оръжието на чуждоземеца го държеше под прицел.
— Не мърдай! — нареди той на стария основен език.
Тонът му ясно показа, че не се шегува. Арту внимателно тръгна напред. Блестящите червени очи предупредително се спряха на дроида… В този момент с полупредизвикателен полуужасен писък Дете на ветровете се спусна от тавана и заби нокти в ръката, с която чуждоземецът държеше оръжието.
Чу се изстрел, предизвикан от неволното трепване на пръста, и блестящата синя светкавица мина покрай Люк, за да улучи една от хранителните рамки. Люк се хвърли в противоположната посока към прикритието, което предлагаха щайгите, и откачи собствения си лазерен меч от колана. Ускорението го удари в друга рамка, която падна с трясък на пода. За един кратък миг, докато се отблъскваше от стената, майсторът джедай отново усети присъствието на Мара.
Връзката не продължи дълго, може би половин секунда, преди той отново да попадне в обхвата на двата йосаламира, които лично бе преместил до щайгите. Но това бе достатъчно. Успя да разбере, че тя е добре, усети собственото й облекчение, че и той е добре, и долови присъствието на хора и чуждоземци, подредени покрай стената пред нея. Преди връзката да прекъсне, имаше време само за една-единствена емоционална заповед: „Стой!“ Люк заби пети в пода, активира лазерния си меч и се втурна покрай хранителните рамки. За миг си помисли, че смелата постъпка на Дете на ветровете ще му струва живота. Вместо да се опита да отхвърли крилатия нападател от дясната си ръка, чуждоземецът просто го удари с лявата в гърлото. След това прехвърли пистолета си в лявата ръка. Той понечи да убие досадника, впил острите си нокти в кожата му, но когато зърна втурналия се към него с лазерен меч в ръка джедай, се прицели в по-опасния нападател и стреля.
Ала Люк подмина последния йосаламир и възстанови връзката си със Силата. След това се хвърли напред, парирайки с отработена лекота всички изстрели на чуждоземеца. Без да спира да стреля, противникът му отстъпи надясно и мина зад Арту. Люк се чудеше дали чуждоземецът не смяташе да използва малкия дроид като прикритие. Ако имаше такива намерения, не успя обаче да ги осъществи. От корпуса на Арту излезе електрическа дъга… Разтьрсен и с подсечени от шока крака, чуждоземецът загуби равновесие и тежко падна на една страна заедно с Дете на ветровете. Люк настъпи пистолета на противника си, усещайки как слепотата отново го връхлита, когато навлезе в обсега на йосаламирите. Блестящите червени очи на чуждоземеца го гледаха с неразгадаем израз. Люк вдигна лазерния меч над главата си…
По средата на движението джедаят деактивира меча и вместо да обезглави чуждоземеца, просто стовари дръжката в тила му. Без да издаде звук, неприятелят му се отпусна в безсъзнание на пода.
— Как си? — попита Люк Дете на ветровете, докато му помагаше да освободи впитите си нокти от ръката на стрелеца.
Джедаят забеляза, че местата, където ноктите на комкаеца се бяха впили в плътта на чуждоземеца, бяха белязани с нарастващи червени петна.
— Не съм ранен — разтреперано каза Дете на ветровете. — Защо запази живота му?
— Защото не бе необходимо да го убивам — отвърна Люк и погледна към Арту. Дроидът също малко трепереше, но както винаги не се предаваше. — Благодаря за помощта… и на двама ви. Хайде! Мара има нужда от нас.
Люк се втурна към стената и започна да хвърля хранителните рамки зад себе си. В калейдоскопа, който бе зърнал за миг от съзнанието на Мара, съзря и заплаха от оръжие. Люк запрати три от хранителните рамки зад гърба си, хвърли и най-близката до мястото, на което още лежеше лазерният меч на Мара, и пристъпи към стената.
Изпълнен с опасения да не разсече стената твърде близо, той спря. Обвит от емоционална мъгла и потопен в тактическите съждения в главата на Мара, Люк видя неопределения трептящ образ на четирима чуждоземци, насочили оръжията си към нея. Майсторът джедай опря чело о стената и извърши техниките за усилване на сетивата…
— Скайуокър ме постави в транс — най-сетне слабо чу гласа й през дебелия камък. — А сега го няма. Мога да умра от шока или от загубата на кръв…
— Няма да умрете — каза друг глас. — Познавам мощта и възможностите на чиските оръжия. Приемете го като допълнителен стимул за Скайуокър да се предаде.
Люк не чака повече. Той се отблъсна от стената, активира лазерния си меч, присегна се със Силата и насочи върха на трептящия зелен лъч към черния камък. В съзнанието му мъчително се открои мисълта, че има право само на един опит. Но ако Силата го водеше с ювелирна точност при блокирането на бластерните
