в непосредствена близост. — Нещо специално ли те накара да не го убиеш?
— Нали настояваш да започна да се държа като джедай — отвърна Мара и отново пое надолу по коридора. Арту, който бе на няколко метра напред, пиукаше нервно и нетърпеливо и въртеше купола си назад, за да види къде са.
— Проблемът е, че обхватът на зашеметяване на този бластер е като на разярена банта. Ако се сетят да спазват дистанция, ще трябва да парираш изстрелите им, докато аз свалям йосаламирите.
— Добре — съгласи се Люк, намръщи се и ускори крачка. Зад защитата на психическата преграда на Мара назряваше нещо зловещо: тъмна мисъл или не по-малко тъмно намерение. За момент Люк се замисли дали да не я попита, но се отказа, заради това че тя така старателно го криеше от него. — Знаеш ли какви са плановете им? — попита я той, когато двамата настигнаха Арту.
— Краткосрочните им планове са да ни поставят на съхранение за няколко дни — отвърна Мара. — Решили са, че най-лесният начин да го направят е, като ни принудят да изпаднем в лечебен транс. Затова и стрелят по нас.
— Приятелско отношение — промърмори Люк.
— Да — съгласи се тя. — Дългосрочният им план е да чакат Траун да се върне — нещо блесна за миг в чувствата й и после защитеният мрак в съзнанието й стана по-плътен… — И тъй като смятат, че може да се появи на Бастион, Парк иска да отиде там.
Люк усети как през него мина студена вълна.
— И да предаде това място на Империята?
— Мястото и всичко в него — мрачно отвърна Мара. — Може и да не възнамеряват да постъпят така, но щом разбере, че са тук, Империята ще го превземе. По един или друг начин.
Арту избипка и зави надясно.
— Къде отиваме? — попита Мара и също зави надясно.
— Не знам — отвърна Люк и се навъси. На двайсет метра отпред коридорът свършваше, пресечен перпендикулярно от друг коридор. Мислите на Люк се върнаха към астероидната база на пиратите Каврилу и Т-образния край, завършващ джедайския капан, който му бяха устроили. Някъде напред улови празен район, създаден от йосаламири. В този момент Арту избипка неуверено и спря явно объркан пред стената, която препречваше пътя им…
— Назад, Арту! — провикна се Люк, откачи лазерния си меч, активира го и направи няколко крачки, за да застане пред Мара. — Това е капан.
В следващия миг от стената пред тях избликна дъжд от милиони искри и тя се срина… В коридора, който се откри зад фалшивата стена, бяха застанали рамо до рамо десетина чиси с йосаламири, които откриха огън.
Арту изпищя, обърна се и се устреми възможно най-бързо към Люк, а Дете на ветровете отчаяно се опитваше да се задържи на купола на дроида. Цялото внимание на Люк бе погълнато от редицата чиси пред него. Той се отпусна и остави Силата да го води, както бе правил в толкова много битки. Лазерният меч затанцува в ръцете му, блокирайки всеки вражески изстрел.
Но мястото около чисите бе затворено за подсъзнателно предвиждане на атаките и една ценна част от секундата от обичайното време за подготовка на парирането му бе отнета. Зад Люк бластерът на Мара методично сваляше йосаламирите. Да можеше да отвлече вниманието им достатъчно дълго, докато тя си довършеше работата… Люк чу отнякъде цвърченето на Дете на ветровете, но нямаше възможност да раздвои концентрацията си, за да разбере какво му казва. Отпред зад масирания огън на чисите джедаят зърна движение. В следващия миг без предупреждение противниците му като един паднаха на коляно… И откриха нова редица войници зад тях. Изведнъж изстрелите станаха двойно повече. Люк бавно, но сигурно губеше надпреварата.
Отзад Мара каза нещо и през мъглата на концентрацията си той видя един от изправените чуждоземци да се превива и да пада на земята. Мара бе престанала да щади неприятелите. Майсторът джедай стисна зъби и се съсредоточи още в усилията си да парира изстрелите им. През главата му смътно мина мисълта, че ако Парк изпрати отряд, който да ги атакува в гръб, двамата с Мара са обречени. Дете на ветровете отново изцвърча…
И тогава от двете страни на коридора, който пресичаше техния, долетяха комджайците и се включиха в битката… Чисите нямаха възможност да реагират. Прелитайки с пълна скорост над главите на изправените войници, комджайците грабваха хранителните рамки на йосаламирите, повличайки стрелците, които падаха тежко по гръб на пода.
— Напред! — чу Люк собствения си глас.
Той се хвърли устремно, макар и предпазливо към редицата коленичили чиси. Ако успееше да се доближи достатъчно, за да попаднат в обхвата на зашеметяващите изстрели на Мара…
В средата на коридора комджайците завиха с невероятна ловкост и се спуснаха към редицата коленичили чиси. И отново грабнаха хранителните рамки, когато прелетяха над войниците, просвайки бойците по лице на пода.
Люк спря да върти лазерния си меч. Мускулите на ръцете му трепереха от възбуда и напрежение. Мара отмина покрай него, махна на комджайците да се дръпнат и започна да изстрелва зашеметяващите сини кръгове към всеки от повалените чиси поотделно. Преди Люк да я настигне, последният от стрелците потрепера и замря.
— Забавно беше — процеди тя през стиснати зъби и се огледа в двете посоки, докато превключваше бластера си на друг режим. — Надявам се, че няма повече такива капанчета.
— Според мен не ни остава още много да вървим — каза Люк и погледна към Арту.
Малкият дроид вече се носеше по левия ръкав на коридора към голяма тежка врата в края му, на петнайсетина метра от тях. Вратата бе снабдена със същото заключващо колело и същите дръжки както в тайното стълбище.
— Режещ камъни, събери хората си и идвайте.
Джедаят се затича, деактивира лазерния си меч и го окачи на колана си. Настигна Арту, който бавно спря пред вратата. Завъртя колелото, стисна дръжките и дръпна. Вратата тежко се отвори и пропусна хладен въздух…
— Небеса от червена кръв! — смаяно възкликна Спазващия думата си. — Какво е това?
— Изходът — отвърна Люк и изпита същото страхопочитание като комджаеца, когато погледна от другата страна.
Подредени на черния камък като за парад, пред тях стояха многобройни редици малки летателни апарати като онези, които го бяха нападнали, докато приближаваше повърхността на планетата. До него Мара подсвирна тихо.
— Отвън хангарът не изглеждаше толкова голям — каза тя.
— Вероятно се простира по-навътре под покрива — съгласи се Люк и се запита как толкова близо паркирани една до друга машини могат да се обслужват, както трябва. Един поглед към тавана му даде отговора: цялото пространство непосредствено под покрива бе плътно запълнено със сервизно оборудване, екрани и съоръжения за зареждане с гориво, поддържани от метални рамки и пътеки. — Сигурно са най- малко сто.
— Най-малко! — съгласи се Мара.
В този момент Люк усети как тайният мрак в нея отново се сгъсти. Беше време да я попита… Зад гърба му дойде внезапно смущение в Силата.
— Пази се! — извика Мара, завъртя се и стреля няколко пъти над рамото му през отворената врата.
Джедаят също се обърна, активирайки лазерния си меч. Видя няколко чиси в коридора, откъдето току- що бяха излезли. Противниците им инстинктивно се прикриха от изстрелите.
— Продължавай да стреляш! — каза Скайуокър и бързо огледа вратата.
От вътрешната страна нямаше заключващ механизъм, но се виждаше малка дупка, която сочеше, че е бил демонтиран. Люк завъртя за опит колелото с няколко градуса. Движението на централната ос се виждаше през малката дупка. Чудесно! Той върна колелото в предишното положение и с бързо движение с лазерния си меч го отсече от вратата. Като се възползва от огъня на Мара, захлопна вратата.
— Още не е заключена — каза Летящия през шипове. — Могат да я отворят с дръжките.
— Не бързай — успокои го джедаят, клекна, погледна в малката дупка и се присегна със Силата.
