Люк не усещаше нищо. Сякаш по някакъв начин достъпът му до Силата бе блокиран…
Изведнъж въздъхна. Обзеха го едновременно облекчение и разочарование. Разбира се… между него и Мара непознатите чуждоземци бяха поставили йосаламири. Макар че в мига, когато се бе изгубила връзката му с Мара, между тях имаше четири етажа, Люк трябваше веднага да разбере какво бе станало. Отново се наложи да учи урока на Йода: никога да не действа във властта на силни чувства. Нямаше време за самообвинения. Под влиянието на йосаламирите увеличаващите се умения на Мара в Силата бяха безполезни. Измъкването й зависеше от него. Люк извади предавателя си и го включи.
— Арту — тихо повика той дроида. — Трябва да дойдеш тук… тръгни по спираловидния ескалатор, който не се движи. Намира се зад стената, вдясно от тайния изход. Слез четири етажа надолу. Режещ камъни, някой да остане да затвори вратата. Останалите елате с Арту. Разбрахте ли?
Малкият дроид изпиука, а комджаецът изцвърча утвърдително. Люк върна предавателя в джобчето в колана си и бавно тръгна към един от по-отдалечените ъгли на етажа, присягайки се със Силата под себе си. Усети на долния етаж присъствието на същества, но нито едно от тях не се намираше под него. Люк още нямаше ясна представа за съществата от неизвестната раса и усещането за местонахождението им можеше да бъде подвеждащо. Но трябваше да рискува. Джедаят активира лазерния меч на Мара. Усещането на оръжието в ръката му възкреси стари спомени. Люк го стисна с две ръце и заби синьо-белия лъч в пода.
Опасяваше се, че подобно на кортосната руда в пещерата и черният камък можеше да окаже съпротива на лазерния лъч. Усещането бе като да повлачиш клон срещу течението на бърза река, но лъчът мина през камъка без проблем. Движейки се в кръг, като държеше лъча под наклон, за да не падне отрязъкът на долния етаж, Люк изряза отвор, малко по-широк от диаметъра на Арту. След като приключи, още веднъж провери дали долу няма някой. След това се присегна със Силата и вдигна отрязаното парче черен камък. Беше много по-тежко, отколкото очакваше. Отмести го настрани, след това легна на пода и внимателно надзърна към долния етаж.
Отдолу наистина нямаше никой. Люк се хвана за ръба и увисна с цялата си дължина през отвора. След това се присегна към Силата, за да подсили мускулите си, и се пусна.
Подът бе на около четири метра. Обикновен скок за майстор джедай. Люк подви крака, когато докосна пода, и се сви на кълбо, надявайки се, че не е привлякъл ничие внимание. След това се затаи с наострени сетива. Нищо не помръдна. Люк внимателно се изправи и се огледа…
— Майстор Уокър на Скай?
Джедаят вдигна поглед. Спазващия думата си надничаше към него през дупката.
— Тихо! — предупреди той комджаеца. — Къде са останалите?
— Идват по заобиколна крива — отвърна Спазващия думата си. — Някои пазят машината ти… тя е най- бавна.
— Кажи ми, когато стигне тук — каза му Люк и се присегна със Силата.
На долния етаж имаше повече чуждоземци, но и този път не под мястото, където се намираше той. Люк активира лазерния си меч и започна да реже нова дупка точно под първата. След като приключи с пробиването й и скочи на по-долния етаж, над главата си чу тихо изсвирване. Арту бе пристигнал.
— Чудесно — тихо каза Люк и вдигна поглед към синьо-сребърния купол, който внимателно се подаваше над ръба на първата дупка, два етажа по-нагоре. Извади предавателя си и го включи. Дроидът изчезна от погледа му, а от предавателя се чу утвърдително изпиукване. — Добре — майсторът джедай се огледа. Този път се намираше в празна стая, но през отворената й врата се мяркаха движещи се сенки. — Виждаш ли контролните табла отсреща? Искам да намериш компютърен вход, в който да се включиш. Ако можеш, изтегли план на крепостта, ако не можеш, виж какво можеш да изтеглиш. Разбра ли?
Пиукането на малкия дроид в отговор бе леко нервно. След това предавателят замлъкна. Стиснал здраво лазерния меч на Мара, като се опитваше да получи представа за всички съзнания под и около себе си, Люк зачака.
Изведнъж буквално като едно съзнанията на всички чуждоземци се промениха. Различните настроения и мисли се фокусираха в една посока. Не със страх, тревога или дори изненада, а със спокойната смъртоносна целенасоченост на професионални войници. Арту бе задействал алармите, за които Мара бе предупредила Люк, и сега цялата крепост се подготвяше за действие.
Майсторът джедай се прилепи малко по-плътно към пода. Съзнанието му долавяше остро всичко свързано с бъдещата акция. Ако всички чуждоземци останеха по местата си и се подготвеха за евентуална атака, Люк нямаше да има друг избор, освен да си пробие път до Мара със сила. Но ако се съсредоточеха върху ескалатора и етажа, на който се извършваше пробивът…
Те направиха точно това. Люк стаи дъх. Усещаше движението на чуждоземните към ескалатора, по който се бе качила Мара. Ако внимаваше… и действаше бързо, пътят му към нея можеше да бъде открит. Особено ако беше бърз. Той активира лазерния меч и се зае да пробие още една дупка в пода.
Докато скачаше през дупката, сетивата му доловиха онова, което чакаше: леката промяна в съзнанията на чуждоземците, когато ударните отряди се подготвиха.
— Арту, хайде! — тихо каза джедаят в предавателя. — Изпрати комджайците през дупката към мен и сам мини през нея.
Дроидът избипка утвърдително и Люк застана в очакване под дупката. Комджайците не загубиха нито миг. Те полетяха през отворите като отбрулени от дърво листа. През дупките минаваха, като прибираха плътно крила към телата си, а в пространството между тях ги разтваряха. През разперените им крила майсторът джедай зърна купола на Арту, който предпазливо надничаше над ръба на първата дупката. До ушите му стигна слабото ехо от изненаданото и нервно пиукане на малкия дроид, когато видя колко далеч е стигнал Люк.
Пиукането му се превърна в електронно ахване, когато джедаят се присегна със Силата, вдигна го и започна да го спуска през дупката с колелата надолу. Люк потрепера леко от възгласа на дроида, но за щастие Арту бързо схвана положението и млъкна, преди затихващият електронен писък да издаде цялата операция. Майсторът джедай благополучно спусна машината на пода до себе си. След това се пресегна към каменния отрязък, който бе оставил до първата дупка. От това разстояние бе още по-тежък. Но чуждоземните войници вече се разпръскваха към командния център и Люк имаше всички основания да бърза. Три секунди по-късно камъкът лежеше на мястото си. След петнайсет секунди всички останали дупки също бяха затворени.
— Мара е на долния етаж — каза Люк на Арту и групичката комджайци и се присегна със Силата.
Всички чуждоземци на долния етаж бяха изчезнали, а в душевното им състояние не се долавяха признаци да са се досетили за номера му. Странно, но вече не усещаше ударните отряди. Вероятно носеха йосаламири. Но за момента бяха твърде далеч, за да се притеснява от тях.
— Стойте близо до мен — продължи той, активира лазерния меч и се зае да пробива последна дупка. — Ще се постараем да сме възможно най-тихи възможно най-дълго.
— А ако ни намерят? — разтревожено попита Дете на ветровете.
Люк се намръщи. Досега не бе забелязал, че младият комкаец е пристигнал с комджайците. Всъщност той възнамеряваше да даде инструкции Дете на ветровете да остане с онзи, който трябваше да затвори тайната врата, но после забрави. Вече беше късно да направи нещо.
— Ако се включи алармата, се пръскате и създавате объркване — инструктира Люк чуждоземните. — Отдалечете ги колкото може повече от мен. След това напуснете крепостта и се връщайте у дома.
— Слушаме — изпърха Режещия камъни.
— И се пазете! — добави Люк и вдигна каменния капак от дупката. — Дете на ветровете, ти стой с мен и Арту — той се наведе и набързо огледа помещението под тях. — Добре — и той спусна крака през отвора, подготвяйки се за последния скок.
От мъглявата представа, която бе добил за този етаж, преди връзката му с Мара да прекъсне, бе останал с впечатлението, че е доста внимателно планиран. Вместо безредно разхвърляните прегради по горните етажи тук имаше широки коридори и стаи. А те съвсем не предлагаха идеална възможност за спотайване.
Първите няколко минути сякаш всичко вървеше добре. Люк предпазливо водеше групата към празното място, което бележеше разположението на йосаламирите, като разделяше вниманието си между него и различните бойни групи из коридорите. Петима-шестима чуждоземци се намираха достатъчно близо, за да
