Единственият въпрос е дали точно този слух е пуснат от него — той погледна към Фел. — И при дадените обстоятелства смятам, че единственият начин да разберем е, като най-сетне отида до Бастион. Ако Траун наистина е установил щаб там, това ще даде отговор на въпроса, на коя страна ще застане.
Мара стисна юмруци.
— Не знаете какво говорите — каза тя. — Не можете просто да предадете всичко това на Империята. Всички тези източници, бази, съюзници…
— Там няма да злоупотребят с тях — сурово отвърна Парк. — Ние ще се погрижим за това. Задачата, която стои пред нас, е далеч по-сериозна, за да губим време с такива жалки неща, като политически амбиции и лични облаги.
— Ако мислите така, сте изостанали от времето — остро отвърна Мара. — Спомнете си двора на Палпатин и в какво превърна онези хора вкусът на властта. Личните облаги са единственото, за което много от тях мислят.
— Трябва да поемем този риск — твърдо каза адмиралът. — Ще бъдем внимателни, разбира се… ще говорим със Сорн, след като се върне, и ще пресеем информацията, която е събрал при полета си през системата на Бастион. И освен ако слуховете за завръщането на върховния адмирал не бъдат със сигурност отхвърлени от нещо, трябва да направим тази връзка.
— Не мога да ви позволя да го направите — заяви Мара.
— Не можете да ни позволите ли? — учтиво попита Фел.
— Да — отговори Мара. — Не мога. Ако предоставите всичко това на Бастион, първото, което ще направят, е да го обърнат срещу Корускант.
— Не се притеснявайте — успокои я Парк. — Няма да им дадем нищо, докато не се убедим със сигурност, че Траун е на тяхна страна.
— От друга страна, няма да сбъркаме, ако започнем да се притесняваме за нея, адмирале — каза баронът и изгледа замислен Мара.
— Сигурно сте прав — с неохота се съгласи Парк и се наведе, за да стане от стола си. Един от чисите се приближи до него и му предложи ръка. — Страхувам се, Мара, че вие и Скайуокър ще трябва да ни погостувате известно време.
— А ако Траун се върне и въпреки това не пожелая да се присъединя към вас? — попита тя. — Тогава какво ще стане?
Адмиралът стисна устни за миг.
— Сигурен съм, че няма да се стигне дотам — отвърна той. Но очите му не избягнаха нейните, докато изричаше тези думи. — До няколко дни всичко ще се изясни. А в най-лошия случай няма да отнеме повече от месец.
Джейд изсумтя.
— Не говорите сериозно. Наистина ли мислите, че няколко йосаламира ще удържат мен и Скайуокър толкова дълго?
— Права е, адмирале — съгласи се Фел. — Йосаламирите няма да са достатъчни, за да ги удържат мирни.
Парк замислено се вгледа в лицето на Мара.
— Какво предлагате?
Баронът махна към един от чисите.
— Брош, подгответе второ ниво.
— Един момент — бързо каза Мара и скочи на крака. Чисът вече бе извадил оръжието си. За миг я завладя вихрушка от чувства… „Стой! — настоятелно изскочи в съзнанието й… — Един момент! Аз съм невъоръжен арестант!“
Другите чиси също извадиха оръжията си.
— Знам — отвърна Фел. В гласа му се долавяше искрено съжаление. — И дълбоко съжалявам, че трябва да го направя. Но имам известен опит с джедаите и единственият начин, за който се сещам да ви задържа мирни за няколко дни, е да ви принудя да изпаднете в лечебен транс — той погледна към Брош…
— Момент! — отново извика Мара. „Стой, стой, стой!“ — Казахте, че искате да направите сделка с мен, нали? Е, със сигурност мога да ви уверя, че прострелването ми не е добро начало на преговорите за вас. Така окончателно ще ме откажете да работя за вас…
— Няма да се откажете — мрачно я увери пилотът. — След като научите за пълния размер на опасностите, надвиснали над нас.
— Това може и да ме убеди, а може и да не ме убеди — възрази Мара. — И не забравяйте за Карде. Ако наистина искате информация, ще трябва да се разберете с него. А Карде никак не се отнася добре с онези, които са превърнали хората му в мишена. Виждала съм го да унищожава цели организации за такива неща. Имаше една хътянска групировка…
— Да, сигурен съм — прекъсна я Парк и се свъси. — Мара, преигравате. Изгарянията са наистина лоши, но това едва ли е проблем за някого, който владее джедайските техники за потискане на болка и лечение. А и генерал Фел е прав: трябва да ви удържим мирна за известно време.
— Разбрах — отвърна тя. — Блестяща идея, няма що! Има само един малък проблем. Не умея да потискам болката и да изпадам в лечебен транс.
— Хайде, хайде! — каза адмиралът и посочи черната дупка в костюма й. — Рамото ви говори за обратното.
— Скайуокър ме постави в транс — бързо каза Мара и съзнателно отпусна мускулите си в очакване. — А сега го няма. Мога да умра от шока или от загубата на кръв…
— Няма да умрете — увери я Фел. — Познавам мощта и възможностите на чиските оръжия. Приемете го като допълнителен стимул за Скайуокър да се предаде.
Той улови погледа на Брош и кимна. Чисът кимна в отговор и вдигна оръжието… От дулото му излетя блестящ зелен заряд.
ГЛАВА 28
Без предупреждение по средата на поредната крачка връзката със съзнанието й внезапно прекъсна. „Мара! — отчаяно я повика Люк и се присегна със Силата. — Мара!“ Отговор нямаше. По някакъв начин бяха преминали през усещането й за опасност и бойните й умения и бяха извършили бърза, внезапна и неусетна атака. И тя беше в безсъзнание. Или мъртва.
— Не — прошепна на глас Скайуокър. Сърцето му биеше лудо. Отново някой, който не му беше безразличен… — Не — отново процеди той през зъби. Болката му прерасна в тъмен гибелен гняв. Безогледно ще раздават смърт, така ли? Щом искаха смърт, той щеше да им покаже как изглежда тя. Люк мислено се видя как слиза по спираловидния ескалатор и запраща чуждоземците през перилата като парцалени кукли. Представи си как телата им се разбиват в твърдия черен камък и рухват безжизнени на пода, как лазерният му меч преминава през редиците им и безпощадно съсича оръжия и тела, сеейки смърт след себе си… Лазерният му меч.
Той сведе очи към оръжието в ръката си. Това не беше мечът, който лично бе направил в тягостната жега на татуинската пустиня, а мечът, който баща му бе изработил много години преди това. Оръжието, което даде на Мара…
Майсторът джедай си пое дълбоко дъх и го изпусна заедно с омразата и гнева. Студена вълна премина през него, когато си даде сметка за онова, което едва не извърши. Отново бе спрял на крачка от Тъмната страна. Почти се бе отдал на омразата, жаждата за отмъщение и завладяващото желание да употреби мощта си за егоистични цели. „Ако цениш това, за което се борят…“, отекнаха думите на учителя Йода в главата му.
— Добре — едва чуто промълви Люк.
Нямаше да отмъсти за случилото се с Мара или поне не заради самото отмъщение. Но щеше да разбере какво е станало с нея. С усилие прогони последните чувства, които затъмняваха мислите му. След това се присегна със Силата и се съсредоточи върху мястото, където бе изчезнало присъствието на Джейд. Трябваше поне да усети тялото й, ако не беше отнесено… Нямаше нищо. Нито Мара, нито хората или чуждоземците, към които се приближаваше, преди да изчезне. Всъщност в границите на определен район
