изстрели…
Стряскащ с неочакваната си яснота, в съзнанието му се яви образ: чуждоземецът, който стоеше с гръб почти точно пред него, вдигна оръжието си към Мара. Люк стисна зъби и промуши с лъча на меча си стената, за да отсече горната част на оръжието на чуждоземеца. В следващия миг усети как хаосът завладя внимателно режисираната сценка от другата страна.
Люк наведе лъча на меча надолу, за да направи възможно най-бързо отвор. Разпалеността на битката потече през него, когато Мара, без да се бави, мина към действие. Тя се завъртя бързо, за да приклекне зад стола си, и Люк усети леко замайване от движението й. След това Мара се присегна със Силата към оръжията на противниците си. Дръпна едно от ръката на притежателя му… Извъртя дулото на друго и изпрати заряда му към тавана… Прикри се отново, когато друг изстрел докосна края на облегалката на стола й и капки разтопен метал болезнено опариха бузата й…
Стената, зад която стоеше Люк, се срина с тътен, увеличавайки хаоса на битката. Той улови погледа на прикритата зад стола Мара и й хвърли лазерния си меч, като в същото време се присегна със Силата, за да вземе нейния от пода зад себе си…
Старото оръжие събуди в него спомени за битките на Татуин, Беспин и Хот. Синьо-белият лъч затанцува, като парираше неприятелските изстрели и разсичаше самите оръжия. Един от чуждоземните скочи към него с нож в ръка. Майсторът джедай го сграбчи със Силата и го хвърли върху двама други, които се подготвяха за същото нападение…
— Спрете! — нареди нечий властен глас.
Чуждоземците замръзнаха по местата си, приковали блестящите си червени очи в Люк. С крайчеца на окото си джедаят мярна мъжа, който бе издал заповедта: беше сивокос, с имперска адмиралска униформа.
— Няма смисъл никой да умира тук — строго каза адмиралът. — Пуснете ги да си вървят.
Люк се присегна със Силата към него, за да прецени искреността му. Той, както и другият имперски офицер в стаята се намираха под защитата на йосаламирите, подредени покрай страничната стена.
— Мара — повика я Скайуокър и рискува за миг да отклони поглед към нея.
— Какво мислиш? — попита тя и застана до него, стиснала лазерния меч с вдигнат в готовност зелен лъч. — Дали се опитва да спаси собствената си кожа?
— Разбира се, че се опитвам да спася кожата си — призна спокойно адмиралът. — Опитвам се да спася и кожите на хората си. Едно от нещата, които Траун се постара офицерите му да научат, беше никога да не рискуват ненужно живота на хората си — той се усмихна. — А се знае, че майстор джедай Люк Скайуокър не убива безпричинно или преднамерено.
— Шикалкави — предупреди Мара. — Сигурно в момента подготвят капан.
— Тогава да изчезваме! — Люк кимна към групата. — Дали да не вземем някого за заложник?
— Парк е много стар… — започна Мара, — ще ни бави… А чисите едва ли ще са много кротки. Остава генерал Фел.
Люк за пръв път спря поглед върху лицето на по-младия от двамата имперски офицери. Нима това беше барон Фел?
— Да, аз съм, Люк — потвърди Фел. — Отдавна беше.
— Да — тихо каза Скайуокър.
Нима барон Фел отново работеше за Империята? Мара го побутна.
— Да оставим срещата на ветераните от Червената ескадрила за по-късно, какво ще кажеш? Трябва да тръгваме.
— Да — съгласи се Люк и отстъпи към отвора, който бе направил преди минути в стената.
— Помислете за предложението ни, Мара — провикна се адмиралът след тях. — Ще разберете, струва ми се, че нашата борба е най-голямото и важно предизвикателство, пред което сте се изправяли някога.
— А вие помислете за предупреждението ми — отвърна Мара. — Стойте далеч от Бастион.
Адмиралът поклати глава:
— Ще направим каквото трябва.
— Тогава и аз ще направя каквото трябва — отвърна тя. — И да не кажете после, че не съм ви предупредила.
Фел й се усмихна.
— Направете онова, което смятате за най-добро.
— Може би страхът ви от онова, какво може да направи Империята с информацията ни, ще бъде допълнителен мотив, за да се присъедините към нас — добави Парк. — Тъй или иначе, сигурен съм, че ще се видим отново.
— Да — отвърна Мара. — С нетърпение очаквам следващата ни среща.
ГЛАВА 29
Люк изчака Мара да премине през отвора и се промуши след нея.
— Мисля, че този е твоят — каза й той, деактивира лазерния й меч и й го подаде.
— Благодаря — отвърна тя, взе оръжието си и му върна неговото. — Твоят има интересна дръжка. Харесва ми повече от моята.
— Запомни го, когато един ден си направиш свой лазерен меч — каза Люк, извади малкия бластер от джоба си и й го подхвърли. — Внимавай, някои носят йосаламири!
— Знам — отвърна Мара. Тя бе при вратата и внимателно оглеждаше коридора. — Изглежда чисто, но едва ли ще е за дълго. Какъв е планът? Да се върнем при стълбището ли?
— За съжаление казах на комджайците да затворят вратата.
Люк застана до нея и хвърли последен поглед през рамо към отвора, който бе направил в стената. Опасяваше се да не би някой от чуждоземците — чисите, както ги бе нарекла Мара — да направи опит да ги последва, но те очевидно бяха решили да останат по местата си. Значи Мара беше права. Имаха нещо друго наум. Той погледна по коридора и се присегна със Силата.
— Дете на ветровете, остани върху Арту — нареди джедаят. — Не искам да се изгубиш.
— Или да се пречкаш — добави Мара. — Къде отиваме?
Докато Люк се канеше да отговори, малкият дроид се понесе уверено по коридора наляво, а Дете на ветровете пазеше равновесие върху купола му.
— Явно ще следваме Арту — каза Люк и тръгна след тях. — Изглежда, е успял да изтегли плана на крепостта, както му наредих.
— Или го е изтеглил, или търси акумулатор — отвърна Мара и тръгна до него. — Как се справяш с откриването на отделни йосаламири?
— По-зле, отколкото на групи — призна си той, присегна се със Силата и долови решителността и оживлението, които настъпваха около тях с подготовката на чисите за битка…
Малкото празно пространство от дясната им страна бе толкова незабележимо, че Люк едва не го пропусна.
— Внимавай! — извика на Мара, спря и се обърна надясно.
Люк едва успя да активира лазерния си меч, когато в стената се отвори един панел, широк половин метър, и срещу джедая се насочи оръжие. Зад него в сумрачната ниша той зърна блестящите червени очи и очертанието на хранителната рамка над тях… Зад гърба му се разнесе бластерен изстрел. Но бе насочен не между блестящите червени очи, както очакваше, а над тях. Изведнъж нещо изви в съзнанието му… И тишината, обграждаща стрелеца, изведнъж изчезна.
Синята светкавица, която излезе от дулото на противниковото оръжие, бе насочена към гърдите на майстора джедай. Но беше късно. Без мехура, който създаваше йосаламирът, Люк с лекота парира изстрела. Стрелецът произведе още два изстрела, които също отби, преди концентричните сини кръгове на зашеметяващия бластерен изстрел да свалят чиса в безсъзнание на пода на стражевата му ниша.
— Чудесно! — възкликна Мара, подхвърли бластера в ръката си и смени режима му на работа. — Зашеметяването им действа.
— Това може да е от полза — отбеляза Люк и се огледа. Не забеляза други опасности наоколо. Поне не
