предположи Уедж. Но Антилис и Червената ескадрила бяха прекарали по-дълго време с генерала и Уедж знаеше, че не е така.
Както се и очакваше, Бустър Терик пристигна последен. Като подмина последните свободни места, той застана прав пред първия ред, точно пред Бел Иблис, и кръстоса ръце в очакване.
— Това е последната инструкция, преди да пристигнем на местоназначението — без увод започна генералът. — За онези от вас, които още не са се досетили, целта ни е имперската база Убикторат при Ята Минор — от изненадания шепот, който мина през залата, Уедж заключи, че по-голямата част от присъстващите не се бяха сетили за това. — Преди да започнете да сравнявате корабите ни с корабите от отбраната на Ята Минор — продължи Бел Иблис, — нека да ви дам някои разяснения. Няма да се опитваме да превземем самата база или да я бомбардираме. Всъщност, като се изключи „Странстваща авантюра“, повечето от вас ще имат задачата да отвличат вниманието на отбраната — той натисна един бутон и от холоямката се появи изображение на базата Убикторат. — На този етап „Странстваща авантюра“ ще излезе от хиперпространството сама — точно до линията на външната защита се появи ярка синя светлина. — Ще излъчим зов за помощ, че бягаме от голяма бойна част на Новата република — това сте вие — и търсим убежище. С малко късмет и при положение че фалшивата идентификация ги заблуди, ще минем през външната отбрана.
Бустър изсумтя така, че го чу цялата зала.
— Сигурно се шегувате — каза той. — Имперски звезден разрушител да бяга от такава сбирщина? Никога няма да повярват.
— Защо да не повярват? — меко попита Бел Иблис.
— Защо да не повярват?! — контрабандистът махна към залата. — Погледнете ни! Бягаме от тях, а сме въоръжени до зъби, в пълна изправност, с пълен състав на борда, както не е било, откак Палпатин беше на власт. Кой ще ни повярва, че наистина сме в беда?
Генералът се прокашля.
— Разбирам, че скоро не сте поглеждали външния корпус.
Бустър спря по средата на поредното си ръкомахане.
— Какво му е? — попита той. Гласът му бе нисък и настоятелен.
— Не сте съвсем прав, че корабът ви няма вид на съд в беда — кимна Бел Иблис. — Ще откриете, че сме се погрижили за това.
Цяла секунда, която продължи мъчително дълго, двамата мъже се гледаха. Изражението на контрабандиста говореше на Уедж за наближаваща буря.
— Ще ми платите за това, Бел Иблис — най-сетне процеди Бустър с нисък глас. — Лично ще платите за това.
— Ще го прибавим към сметката — обеща генералът. — Не се притеснявайте. След като операцията свърши, ще възстановим всичко.
— Само да не забравите — заплаши го контрабандистът. — Да оправите всичко. И да боядисате корпуса — той се замисли за миг. — В нещо различно от бялото на звездните разрушители.
Бел Иблис се усмихна вяло.
— Ще видя какво мога да направя — и отново огледа залата. След това натисна друг клавиш пред себе си. На холограмата синята светлинка премина от другата страна на линията на отбраната. В същия момент малко по-навън от защитната линия се появи група жълти светлинки. — В това време останалите от вас ще излязат от хиперпространството и ще образуват нападателна формация — продължи той. — Няма да ангажирате сериозно отбраната. Просто ще отвличате вниманието им от базата. Ще издигнете огневи валове от протонни торпеда, като се стараете някои от тях да минат през отбраната и да попаднат в самата база — синята светлина спря до тънка тръба, която стърчеше от главната база. — В това време „Странстваща авантюра“ ще спре тук, където към станцията за компютърен достъп ще излети нападателна совалка, за да вкараме вътре хакерите. Ако Силата е с нас, може да успеем да намерим и да изтеглим копие от документа за унищожението на Каамас.
— А как ще излезете от там? — попита един от капитаните на ескадрила. — Едва ли вярвате, че ще останете незабелязани през цялото време.
Бел Иблис сви рамене.
— Ние сме имперски звезден разрушител — припомни той. — Мисля, че няма да имаме проблем да си пробием път, за да излезем от базата.
Уедж погледна към Коран и видя стисната долната челюст на приятеля си. Не, Бел Иблис напълно грешеше. Щом имперските части разберяха какво става, на стария генерал щеше да му се наложи да си спасява живота. Или…
Антилис отново погледна Бел Иблис. В стомаха му се загнезди странно усещане. Или той прекрасно знаеше, че няма да може да се измъкне жив. Знаеше, че единственият му шанс бе да намери копие от документа за унищожението на Камаас навреме и да го изпрати до някой от останалите кораби. И всъщност знаеше, че Яга Минор е мястото, на което щеше да загине. А щом го знаеше…
Уедж спря очи на Бустър, който отново бе кръстосал ръце на гърдите си. Неговият кораб се бе устремил към гибелта си. С Бустър на борда? Вероятно. Най-вероятно. Уедж чу въздишката на Коран до себе си.
— Няма да ни пожертва, Уедж — тихо каза той. — Мисли за Миракс и Валин.
— Разбира се — тихо отвърна приятелят му. Дъщерята на Бустър… съпругата на Коран… и шестгодишният внук на Бустър. Да, разбира се, беше логично. Едрият шумен стар пират Бустър Терик извънредно много обичаше семейството си, все едно дали го признаваше или не. И ако трябваше да плати с живота си, за да не израсне внукът му в гражданска война…
— Мисля, че Червената ескадрила ще трябва да се погрижи да се върнат — продължи Коран.
— Ясно — кимна Уедж.
— А изтребителите? — попита Ктаунмар, един от командирите, от другия край на залата. — Вероятно ще искате ескадрилата ми за охрана.
Бел Иблис поклати глава:
— Не. Ако се натъкнем на имперски изтребители, независимо от класа им ще се справим с тях. Цялата операция зависи от това да играем ролята си възможно най-продължително. Охрана от изтребители ще развали всичко. Не, всички ще останат при ударната сила — погледът му намери Уедж. — Включително Червената ескадрила — той задържа погледа си достатъчно дълго, за да му даде да разбере, че по този въпрос спор няма да има. След това отмести очи. — Индивидуалните ви задачи и позиции в бойния ред ще ви бъдат раздадени на излизане. Има ли въпроси?
— Да, сър — обади се някой. — Казахте, че сте направили фалшива идентификация на „Странстваща авантюра“. Името истинско ли е или измислено?
— О, трябва да е истинско — отвърна генералът. — Преди двайсет години имаше толкова много звездни разрушители, че диспечерите на Империята не можеха да ги запомнят. Когато се появеше непознато име, просто решаваха, че го няма в базата им данни. Но сега не е така. За щастие разузнаването засече имената на три от звездните разрушители, за които от няколко седмици няма информация. Вероятно са изпратени на специална мисия. Въпреки това шансовете някой от тях да се появи при Ята Минор са нищожни. Ще бъдем под името и идентификацията на звезден разрушител „Тираничен“ — той махна към Бустър — под командването на капитан Налгол.
Пет минути по-късно Уедж и Коран вървяха по коридора към дока, където ги очакваше останалата част от състава на Червената ескадрила.
— Ще бъде трудно да ги предпазим от отбраната — мрачно каза Уедж.
— Така е — отвърна Коран. Гласът му прозвуча отнесено. — Трябва да бъдем изобретателни.
— Някакъв проблем ли има? — намръщи се Уедж.
Командир Хорн бавно поклати глава:
— „Тираничен“… Нещо ме притеснява в избора на Бел Иблис, но не зная точно какво.
Джедайско предчувствие?
— Вземи да разбереш бързо — отвърна Уедж. — Има само един час до началото на операцията.
— Зная — Коран си пое дълбоко въздух. — Ще се опитам.
