ГЛАВА 36
— Навет!
Навет се събуди на мига. Ръката му автоматично се мушна под възглавницата и стисна дръжката на бластера. Той отвори очи и обхвана обстановката с един поглед. Клиф стоеше на вратата на спалнята с бластер в ръка и яростно изражение на лицето, което едва се виждаше в мъждивата светлина на древстранския изгрев.
— Какво има?
— Някой е влизал в магазина — пошепна Клиф. — Обличай се!
Да, някой бе влизал в магазина. Навет вървеше из помещението като в мъгла, настъпвайки информационни чипове и разни части от обзавеждането, и гледаше изумен лудницата, в която бе превърнат малкият им спретнат магазин за домашни любимци.
— Не може да бъде — вероятно за пети път каза Клиф. — Не може да бъде. Как е успяла да се вмъкне, без да задейства алармите?
— Не зная — отвърна Навет и погледна към една от редиците с клетки. — Поне не е взела маукрените.
— Доколкото личи от пръв поглед, не е взела нищо — Клиф се огледа. — Просто тихичко е разхвърляла всичко или го е подредила по друг начин.
Навет кимна. Въпреки цялата й енергия и ентусиазъм старицата май бе пропуснала важното. Онова място от задната стена до електроразпределителната кутия, където двамата с Клиф бяха направили тайното си скривалище, бе недокоснато.
— Като изключим бъркотията, нищо не е направила — каза Навет, заобикаляйки щанда. Компютърът бе включен. Сигурно бе ровила из файловете им. И отново си е губила времето.
— Навет — Клиф стоеше пред една от клетките и гледаше рафта до нея.
— Какво? — Навет заобиколи отново щанда и отиде при него.
Върху рафта в стройна редичка стояха малките цилиндърчета, скрити във фалшивото дъно на клетките на маукрените. А до тях се мъдреше друг бинарен предавател.
— Ще говориш ли с нея? — попита Клиф.
— Защо? — сопна се Навет. — За да я слушам как злорадства ли?
— Може да я накараш да ни каже какъв ще е следващият й ход — Клиф махна към цилиндърчетата. — Едно липсва.
Навет преглътна едно проклятие. Той взе предавателя и натисна комутатора.
— Изглежда, си си имала занимавка, а? — започна той.
— О, добро утро — прозвуча бодрият глас на старата жена. Никога ли не спеше? — Днес сме ранобудни!
— А ти си лягаш късно — отвърна Навет. — Трябва повече да внимаваш за себе си. Едно непривично упражнение на твоята възраст може да бъде фатално.
— Ха-ха-ха! — присмя се тя. — Упражненията са добри за старото сърце.
— Стига да не ги изпълняваш в близост до остри предмети — мрачно й напомни Навет. — Нали знаеш, че на Ботауи има закони против вандализма?
— Стига да знаеш срещу кого да повдигнеш обвинение — безгрижно отвърна тя. — А вие знаете ли?
Имперският агент стисна зъби. Беше права. Всичките усилия да установят идентификацията на кораба й досега бяха завършили с неуспех.
— Тогава остава да се оправим лично с теб — каза той.
От другата страна се разнесе кикот:
— Това ви го предложих снощи. Иска ми се да вземете решение. Между другото донесохте ли ксероловия си снайпер?
Навет се ухили. Взел го беше. Оръжието се намираше в тайното им скривалище, готово за действие.
— Какво точно очакваше, че ще намериш тук?
— О, човек никога не знае — отвърна старицата. — Открай време обичам животинките. За какво служат малките цилиндри?
— Ти си специалистката по всичко, ти кажи.
— Е, много си докачлив рано сутрин — смъмри го тя. — Нямам и най-малката представа?
— Ще ти подскажа — предложи Навет. — Ако ти ми кажеш какъв ще е следващият ти ход.
— Моят следващ ход ли!? — възкликна тя невинно. — Нищо не планирам. Оттук нататък всичко е в ръцете на ботанците.
Навет погледна Клиф.
— Разбира се — каза той. — Хайде стига… и двамата знаем, че не можеш да извикаш охраната. Затова сме лице в лице.
— Хубаво е да си вярваш — насърчи го старата жена. — Е, аз съм малко уморена, а при вас след малко ще дойдат гости. До скоро.
Връзката прекъсна с пукане.
— Довиждане — тихо каза Навет, изключи предавателя и го върна на рафта. След това извади ножа си и с всичка сила го заби в малкия уред.
— Какви гости имаше предвид тя? — попита подозрително Клиф, докато Навет изсипваше парчетата от предавателя в кофата за боклук. — Нали не смяташ, че се е обадила на охраната?
— Не е възможно — отвърна Навет. — Хайде, трябва да оправим, преди да отворим…
Той не довърши. Някой почука на вратата. Имперският агент се намръщи и прекоси помещението, връщайки ножа и бластера си съответно в кобура и в канията, скрити под туниката му. Отключи вратата и я отвори. Озова се лице в лице с четирима ботанци, на чиито рамене висяха широките жълто-зелени отличителни ленти на местната полиция.
— Търсим собственика на търговския център за екзотични животни Навет — каза полицаят, който стоеше най-отпред.
— Аз съм — отвърна Навет. — Магазинът отваря…
— Аз съм инспектор Прой’скин от древстранския отдел за потискане на престъпността — рязко го прекъсна ботанецът и вдигна блестяща служебна карта. — Имаме обаждане, че в магазина ви е влизано с взлом — и той отмести очи над рамото на имперския агент. — Очевидно обаждането не е фалшиво. Може ли да влезем?
— Разбира се — каза Навет и направи крачка назад, за да ги пусне да минат, като се опитваше да прикрие внезапно обзелите го мисли за убийство. Не, старата жена не би се обадила просто така на охраната. — Всъщност тъкмо се канех да ви се обадя — добави той, докато ботанците се разпръскваха из магазина. — Ние самите току-що разбрахме.
— Имате ли списък на инвентара и стоката? — попита инспектор Прой’скин през рамо.
— Сега ще го донеса — отвърна Клиф и тръгна към щанда.
Един от ботанците спря пред клетката до рафта.
— Инспекторе? — провикна се той. — Какви са тези цилиндърчета?
— Моля ви, внимавайте — бързо каза Навет и тръгна към ботанския полицай, трескаво търсейки обяснение, което да прозвучи логично. — Това са хормонални капсули за малките маукрени.
— Какви хормони? — попита ботанецът.
— Новородените маукрени имат нужда от специална комбинация от слънчев спектър, атмосферни условия и диета — намеси се Клиф. — Човек почти никога не може да пресъздаде родния им свят, затова се нуждаят от хормони.
— Това са маукрените — добави Навет и посочи към клетката на малките гущерчета. — Прикрепяме цилиндрите към гърбовете им с помощта на специални хамутчета.
— Ясно — каза ботанецът. — Кога трябва да ги прикачите?
— Всъщност тази сутрин — отговори Клиф. — Съжалявам, инспектор Прой’скин, но ако нямате нищо против, за малко Ще трябва сами да продължите с огледа.
— Разбира се, разбира се — бързо каза инспекторът. — Моля, вършете си работата.
