Навет отиде до една от преобърнатите маси и се усмихна злорадо, докато я поставяше на краката й. Край на опита на старицата да бъде проницателна. Очевидно двамата с Клиф можеха да я надиграят във всеки един момент. Сега не само имаха повод да отложат дългите полицейски разпити, не само отхвърляха всички възможни подозрения от себе си, предлагайки на инспекторите пълен достъп до магазина, а и щяха да приключат последната фаза от плана си под косматия нос на ботанския бюрократизъм. Разбира се, в плановете им не влизаше да изпълнят тази фаза поне още няколко дни. Но не можеше всичко да е идеално.
Двамата имперски агенти поставиха обездвижващата рамка, пренебрегнаха тихо суетящите се край тях ботанци, които търсеха улики, и се заловиха за работа.
Бяха поставили деветдесет и седем хамута с цилиндърчета върху деветдесет и седем маукрени и им оставаха още двайсет, когато Навет усети, че из магазина се носи странна миризма.
Той погледна първо към Клиф, който бе погълнат от поставянето на поредното цилиндърче върху обездвиженото върху рамката малко влечуго, а след това огледа магазина. Четиримата ботански инспектори си бяха отишли отдавна и на тяхно място бяха пристигнали трима техници, за да снемат отпечатъци и химически образци от клетките, аквариумите и терариумите. Никой от тях още не бе усетил миризмата. Клиф вдигна поглед и видя изражението на Навет.
— Какво има? — тихо попита той.
Навет сбърчи нос. Клиф се намръщи, помирисвайки въздуха… И изведнъж очите му се разшириха.
— Пушек.
Навет кимна. Очите му отново бързо огледаха магазина. Не се виждаше нищо. Нито пламъци, нито дим, но миризмата определено се засилваше.
— Няма да го направи, нали? — процеди Клиф.
— Не е зле да приемем, че ще го направи — отговори Навет. — Вземи маукрените, които оборудвахме, и ги занеси в кафенето.
— Сега — Клиф погледна към ярката слънчева светлина, която струеше от прозорците. — Навет, в момента там е пълно с хора.
— Тогава измисли някакъв начин да ги изнесеш от тук — изсъска другият агент. Ако загубеха маукрените, всичко отиваше на вятъра. — Извикай Пенсин и Хорвик. Обявявам пълна бойна готовност.
Клиф кимна мрачно, остави инструментите си и започна да връща останалите маукрени в клетката им…
Изведнъж един от ботанците извика.
— Пожар! — високо каза той. — Сградата гори! Морвиал… извикай огнепотушвачите. Бързо!
— Пожар ли? — въпросително повтори Навет и се огледа с престорена изненада. — Къде? Не виждам никакъв огън!
— Глупак — отвърна ботанецът. — Не усещаш ли дима! По-бързо… оставяйте всичко и излизайте!
Навет хвърли поглед към Клиф. Значи това бе планът на старицата. Не е могла да се досети за ролята на магазина, затова е решила да ги принуди да го изоставят.
— Но стоката ми е много ценна — запротестира Навет.
— Колкото живота ви ли!? — ботанецът пренебрегна собствения си съвет, заобиколи щанда и бързо заопипва стената зад него. — Вървете… излизайте!
— Къде отивате? — попита Клиф.
— Прави сте! Още няма огън — обясни техникът. — Следователно пожарът трябва да е от другата страна на стената.
— Огнепотушвачите тръгват — каза един от другите ботанци и махна с предавателя си. — Но ще им трябват пет минути, докато дойдат.
— Ясно — отвърна първият и подмина електроразпределителната кутия. Изведнъж козината му прилепна и той извади нож от колана си. — Може би ще можем да им отворим път.
— Един момент — каза Навет и скочи напред. Ботанецът бе забил ножа си между панелите на стената точно над скривалището им. — Какво правите?
— Мирише на изгорели жици — задъхано обясни ботанецът. — Тук е разпределителната кутия, което е най-вероятното място за възникването на пожара. Ако успеем да стигнем до нея и да…
Той не се доизказа. Тялото му залитна напред. Ножът му неочаквано се счупи в относително тънката фалшива стена на скривалището. Ботанецът запази равновесие и ахна при вида на снайпера, който се виждаше през пролуката.
— Собственик Навет! — обърна се той към мъжа. — Какво е това оръжие…?
Ботанският техник падна на пода, недоизрекъл въпроса си. Вторият ботанец успя само да извика, преди да го улучи следващият изстрел. Третият трескаво търсеше предавателя и бластера си, когато Клиф го ликвидира.
— Край! — каза Клиф и погледна към Навет.
— Тя очаква да сме професионалисти — отвърна Навет. — А професионалистите не стрелят, освен ако не бъдат принудени. Добре. Значи постъпихме непрофесионално. Това трябва да я изненада.
— О, страхотно — каза Клиф. — Блестяща нетрадиционна стратегия. Какво ще правим?
— Ще го приберем долу — отговори Навет, прибра бластера под туниката си и прекрачи тялото на мъртвия ботанец, за да извади снайпера от скривалището. — Събуди Пенсин и Хорвик, замъкнете задниците си до кораба и изчезвайте в космоса. Имате два часа, а може би и по-малко, за да се качите на борда на „Надмощие“ и да заемете позиции.
Той взе снайпера и като се обърна, видя изненаданото изражение на Клиф.
— Навет, не можем да изчезнем сега — възрази той. — Ударният отряд ще е готов след три дни.
— Искаш още да се надлъгваш с нашата приятелка ли? — остро му отвърна Навет, хвърли снайпера на масата и започна да събира останалите маукрени и да ги пуска в клетката им. — Планът й е ясен. Иска да докара полицията, пожарната или който и да е друг в униформа, който да се изправи срещу нас вместо нея. Трябва да изчезнем сега, когато не го очаква.
— Но ударният отряд…
— Стига с този ударен отряд — прекъсна го Навет. — Ще бъде готов. Изпълнявай заповедите!
— Слушам — каза Клиф и остави оръжието си. — Ще ти оставя въздушната шейна… за нас тримата ще открадна друга. Нещо друго?
— Нищо, което да не мога да си набавя сам — кратко отвърна другият агент. — Тръгвай! Времето лети.
— Добре. Успех!
Клиф тръгна. Навет приключи с прибирането на маукрените, след това събра останалите цилиндърчета и ги пъхна във фалшивото дъно на клетката. Да, старата жена го бе принудила да бърза и тази драстична промяна в плановете щеше да им струва скъпо. Но ако си мислеше, че е спечелила, жестоко се лъжеше. Много му се искаше да види изражението й, когато го разбереше.
— Сигурен съм, че ще разберете, адмирале — каза Палома Дасима, внимателно подбирайки думите си, — колко безпрецедентна ще бъде тази стъпка за народа ни. Никога преди не сме имали каквито и да било връзки с Империята, които биха могли да бъдат приети за близки.
Седнал малко встрани срещу нея, Дизра потисна циничната си усмивка. Палома Дасима, една от гордите избрани единайсет на Мистрил, можеше да се мисли за проницателна, дори за умна в политиката и политическите дуели. Но за него беше кристално ясна, като всеки обикновен аматьор в политическите дела. Ако това беше най-доброто, което Мистрил можеше да предложи, до края на деня щеше да му играе по свирката. Или по-точно — да играят по свирката на върховния адмирал Траун.
— Разбирам конфликтите, които сме имали преди — дрезгаво каза Траун. — Въпреки това, както вече посочих на вас и на Кароли Дълин — вежливо кимна той към младата жена, седнала до Дасима, — Империята под мое ръководство няма да има нищо общо с Империята на покойния Палпатин.
— Разбирам — отвърна по-възрастната жена. Лицето й не издаваше нищо, но ръцете й компенсираха безизразността му. — Споменах го само за да подчертая, че ще ни е нужна по-голяма гаранция от думата ви.
— Под съмнение ли поставяте думата на върховния адмирал Траун? — попита Дизра, влагайки съвсем леко раздразнение в гласа си.
