дълго заедно. Няма достатъчно храна за всички.
— Да се надяваме, че са достатъчно умни, за да го знаят — обади се Мара.
— Имате щастие, че дойдохте сега — каза Дете на ветровете. — През последните няколко сезона имаше много дъждове и Езерото на малките риби много нарасна.
— А малките риби нараснаха ли? — попита Мара.
— Не знам. Важно ли е? — изпърха с криле Дете на ветровете.
— Пошегувах се.
— О! — малкият комкаец погледна към Люк. — Исках да кажа, че скоро входът може да бъде залят.
— Ясно — отвърна джедаят. — Но засега не е и вие ни доведохте благополучно дотук.
— Това беше голяма чест за нас — каза Дете на ветровете.
— Какво искате да направим сега?
— Вече направихте предостатъчно — отговори Люк. — Благодаря ти. Благодаря на всички ви.
— Да ви изчакаме ли? — настоя Дете на ветровете. — За нас ще бъде чест да ви изчакаме и да ви върнем до летящата ви машина.
Скайуокър се поколеба. Може би щеше да е много полезно да ги изчакат и да ги върнат при изтребителя. За съжаление…
— Проблемът е, че нямам представа, откъде точно ще излезем.
— Ще гледаме — твърдо каза младият комкаец. — Другите също ще гледат.
— Добре — съгласи се Люк, нетърпелив да приключи с обсъждането и да продължи пътя си. — Благодаря ви.
— В какъв ред ще влезем? — попита Мара.
— Аз съм първи — отговори джедаят, седна на ръба на отвора и спусна крака вътре, — Арту е втори, а ти — последна. Ще се оглеждам за стеснения и ще ги разширявам. Ако пропусна някое, ще трябва ти да се оправяш с него.
— Добре — тя откачи лазерния меч от колана си. — Успешно приземяване и гледай да не си счупиш краката по пътя.
— Благодаря — той активира собствения си лазерен меч, завъртя лъча, така че да застане над протегнатите му крака, и се отблъсна.
Спускането не беше толкова опасно, колкото Люк се бе опасявал. Годините, през които огнените трески бяха минавали през прохода, наистина бяха изгладили скалата, но по-важното бе, че бяха отстранени повечето препятствия по пътя. Докато се пързаляше надолу, само два пъти му се наложи да сече парчета стърчаща скала, като при това в единия случай това не беше толкова необходимо. Зад себе си чуваше тракане на метал. Малкият дроид се пързаляше надолу, пиукайки нещастно.
Спускането им завърши в един от тунелите, където тримата бяха прекарали последните две седмици. Люк хвана Арту и го отмести навреме, за да осигури на Мара място за приземяване.
— А, ето ни отново тук — каза тя и освети наоколо с фенерчето си. — Не ми изглежда много познато. И накъде би трябвало да тръгнем?
— Според местоположението на крепостта натам — отговори Люк и посочи наляво.
— Добре — съгласи се Мара. — Да тръгваме.
Умишлено или случайно комкайците добре бяха избрали мястото за начало на пътуването им. Двамата с Мара бяха изминали едва стотина метра, когато след един завой на прохода се озоваха пред добре познатата естествена каменна арка.
— Пристигнахме — тихо каза Люк. — Бъди готова. Ако знаят за стълбището, вътре сигурно ни чакат стражи.
Стражи нямаше. Петнайсет минути по-късно, след като се бяха преборили с тесния процеп в кортосната скала, отново бяха в подземната зала.
— Явно не знаят за стълбището — отбеляза Мара и освети с фенерчето си процепа, който бяха направили първия път в жълтата стена.
— Или не могат да стигнат до него — отвърна Скайуокър. — Дори заключващите механизми на вратите като че бяха направени от хиджарнски камък.
— Не ме разбирай погрешно… Просто се радвам, ако този път пропуснем срещата с домакините ни — побърза да уточни Мара. — Питам се колко ли от електропроводите работят?
— Сигурно повече, отколкото предишния път — джедаят обърна лъча на фенерчето си в другата посока. Както и тогава, другият край на залата тънеше в мрак. — Аз пък се питам колко ли е дълга залата?
— Не може да е прекалено дълга — отговори Мара. — Не забравяй, че някъде там е езерото.
— Да — каза Люк. — Да имаш някой мъдър съвет, преди да започнем?
— Само много да внимаваме — тя пристъпи до него. — Един до друг, докато можем, дроидът зад нас, лазерните мечове и сетивата в готовност.
— Кратко и ясно — отбеляза Скайуокър и се присегна напред със Силата. Не долови никаква опасност отпред. — Хайде, Арту.
Забележката на Мара за размера на залата се оказа точна. Едва направиха няколко крачки, когато лъчите на фенерчетата им паднаха върху четвъртата стена. В средата й се виждаше арка, а след нея коридор. Не беше направен от неравната естествена скала на пещерата. Стените и подът бяха гладки и лъскави.
— Интересно — Мара освети коридора и входната му арка. — Забелязваш ли нещо странно на тавана?
— Не е така гладък, както стените — отвърна джедаят, оглеждайки камъните, стърчащи от сводестия таван.
— Интересно — повтори Мара. — Арту, сензорите ти улавят ли нещо?
Отрицателният отговор на малкия дроид прозвуча доста нещастно и Скайуокър се наведе към електронния бележник, за да види превода.
— Казва, че електропроводът заглушава всичко — предаде той на Мара. — Явно бръмченето е от там. Мислиш ли, че има и нещо друго?
— Спазващия думата си каза, че това място е било фатално за комджайците — припомни му тя. — А всички знаем колко много обичат да висят по таваните.
— Да не забравяме и пещерата с хищниците, чиято любима плячка са летящи същества — кимна Люк, схващайки накъде биеше Мара. — И група чиси в крепостта, които ги смятат за паразити.
— Да не говорим за слоя кортосна руда — добави Мара. — Между другото още не вярвам, че се е появил тук по естествен начин. Това място е по-добре защитено и от Корускант.
— Както може да се очаква, щом начело е Траун — завърши Люк. — Въпросът е ще направим ли нещо с тавана, или ще приемем, че няма да ни притеснява?
— Да обърнеш гръб на опасност, никога не е добро решение — заяви Мара и направи крачка по коридора.
Тя активира лазерния си меч и пробно го хвърли към тавана. Посипа се дъжд от блестящи искри, а коридорът се изпълни с пукота и миризмата на освободено електричество… И изведнъж целият таван се сгромоляса.
Мара скочи, преди Скайуокър да успее да активира лазерния си меч и да го вдигне над главата й. Таванът се стовари върху зелено-белия лъч на меча, нагъна се за миг около него и падна прерязан на пода.
— Много хитро! — отбеляза тя и надникна през рамото на майстора джедай. — Като скулптурна конърска мрежа. Комджаецът каца на тавана и пада изпържен от високоволтов ток. След това мрежата пада и ликвидира приятелите му, които са с него.
— Наистина хитро — съгласи се Люк и побутна с върха на лъча мрежата. — Остава въпросът, дали вече е безопасно да минем.
— Сигурно — отвърна Мара. — Мрежите обикновено са единични и не е много добре да се оставят активни, щом паднат на пода.
— Има логика — каза Скайуокър, присегна се със Силата и протегна крак към мрежата. Чувството му за опасност не се обади… и той отпусна крак върху нея, без да захвърчат искри от остатъчно електричество. — Чисто е.
