Чу се пукане и изведнъж връзката се разпадна.
— Лея! — извика Соло. Усети стягане в гърдите, когато погледна към ишорския кръстосвач. Засега още беше цял. Нужен бе само един случаен изстрел по мостика…
— Тя е добре — каза Елегос и посочи екрана на комуникационната конзола. — Отново ги заглушиха.
Хан въздъхна, не съзнавайки, че бе стаявал дъх.
— Трябва да направим нещо — каза той, докато оглеждаше космоса, търсейки вдъхновение. — Трябва да я изведем от кораба…
Интеркомът изпука отново.
— Лея! — извика Хан и обнадежден се наведе към микрофона.
— Соло? — отвърна мъжки глас. — Тук Кариб Девист.
Бившият контрабандист се намръщи.
— Какво искаш? Малко сме заети.
— Така ли! — остро отвърна Кариб. — И по чия вина?
— Вече знаем — ниско отвърна Хан. — Някакви несигурни елементи са се качили на борда на „Надмощие“ и са започнали да стрелят. Сигурно са агенти на Империята.
— Определено са агенти на Империята — каза Кариб. — А други имперски агенти подтикнаха останалите към битка. Не чухте ли записите на заповедите за атака, които излъчиха на десетина различни езика?
Соло погледна ядосано към Елегос. Значи затова се бяха навъртали около Ботауи онези малки имперски кораби, които Кариб бе разпознал. Очевидно. Или поне щеше да бъде очевидно, ако някой бе отделил време да се замисли. Но никой не го бе направил.
— Но това може да почака — продължи Девист. — Обадих се, за да ви предупредя. Смятам, че около ядрото на кометата става нещо.
— Така ли? Какво? — попита Хан. Вниманието му отново бе насочено към „Надмощие“ и въпроса, как да измъкне Лея от там.
— Не знам — отвърна Кариб. — Но около него се въртят десетина минни влекача и всичките се управляват от имперски пилоти.
Бившият контрабандист се намръщи към високоговорителя на интеркома.
— Как така всичките се управляват от имперски пилоти? Каква работа имат те с минни влекачи?
— Казвам ви, че са имперски пилоти — настоя Девист. — От целия им стил на пилотиране личи.
— Добре — съгласи се Соло. Не му се спореше. — Какво искаш да направя?
От високоговорителя дойде съскането на въздишка.
— Ще отидем да проверим — отвърна Кариб с неудоволствие. — При дадените обстоятелства очаквах, че ще проявите интерес и вие да дойдете. Съжалявам, че ви притесних.
Интеркомът изпука и връзката прекъсна.
— Аз също — тихо каза бившият контрабандист, поглеждайки към Елегос, отклони очи и после пак го погледна. — Какво?
Доверителят вдигна ръце.
— Нищо не съм казал.
— Но мислите, че трябва да отида с него и да видя какво става — възрази Соло. — Да оставя Лея и да тръгна да гоня вятъра?
— Можете ли да й помогнете в момента? — меко възрази на свой ред Елегос. — Можете ли да я освободите или да отблъснете нападащите кораби? Или да спрете самата битка?
— Точно там е работата — отсече Хан. — Обзалагам се десет към едно, че това са миньори, които са работили за Империята. В Новата република има хиляди такива… Стилът на летене не доказва нищо.
— Може би — отвърна доверителят. — Трябва да поставите и това на везните.
— А какво да поставя от другата страна?
— Всичко останало — каза Елегос. — Това, което знаете за Кариб Девист и за способностите му да наблюдава. Вярата ви или липсата й, че той всъщност не ви е предал, докато сте били на Бастион. Собственият ви опит с имперските процедури и стил на работа и това, дали вярвате, че някой с уменията на Кариб може да ги разпознае. Доверието ви в съпругата ви и мнението й за този човек — каамасецът вдигна вежди. — И преди всичко вроденото ви чувство за правилно и неправилно. Ако там наистина има някаква опасност, бихте ли го оставили сам срещу нея?
— Той не е сам — отвърна Хан. — С него са и другите клонинги.
Елегос не отговори. Хан безшумно издиша и бързо огледа космоса. Очуканият товарен кораб тип „Действие 2“ на Кариб се носеше към пределите на бойното поле и ярката комета в далечината. Съвсем сам.
— Знаете ли, вие каамасците можете да бъдете извънредно досадни, стига малко да се постараете — каза бившият контрабандист на доверителя, обърна „Хилядолетен сокол“ по курса на Кариб и набра честотата на предавателя на Ландо.
— Ландо? Ей, Ландо, събуди се!
— Да, Хан, какво има — чу се напрегнатият глас на Калризиан.
— Върна ли се на „Дамата на късмета“?
— Иска ми се — разгорещено отвърна приятелят му. — Още съм на „Усърден размисъл“ със сенатор Миатамиа.
Соло се намръщи.
— Това да не е един от корабите, които атакуват Лея?
— Ако Лея е на „Надмощие“, да — отговори Ландо. Гласът му бе едновременно възмутен и леко нервен. — Хан, трябва да спрем битката, и то бързо.
— Не го оспорвам, приятелю — каза бившият контрабандист, докато избягваше двойка фрофлийски патрулни кораби, които обстрелваха с яростен оръдеен огън една дфарианска космическа баржа.
— Гаврисом е с Лея. Ако можеш да убедиш Миатамиа да прекъсне заглушаването им, може да го убедят.
— Вече опитах — въздъхна Ландо. — Аз съм последният човек на борда, когото някой би послушал.
— Чувството ми е познато — отвърна Хан. — Виж, трябва ми една бърза услуга. Тръгвам към кометата с Кариб Девист. Хвърляй ни по едно око с макробинокъла… ако ни се случи нещо.
Настъпи кратка пауза.
— Ясно. Нямаш проблем. Каква по-точно може да е случката?
— Сигурно никаква — отвърна Соло. — Кариб смята, че минните влекачи се управляват от имперски пилоти. Просто ни наглеждай, става ли?
— Ще ви наглеждам — обеща Калризиан. — Успех!
Хан изключи интеркома и се промуши покрай последните кораби, които стояха между него и кометата.
— Дръжте се — каза на Елегос и подаде пълна тяга на подсветлинните двигатели.
— Полека — предупреди Бел Иблис, застанал до Бустър. — Бавно, леко и внимателно. Нали сме приятели. Между нас и противната бунтовническа оперативна част стои външната защита. Сега сме в безопасност и няма нужда да бързаме.
— Да, не искаме да имаме вид на хора, които бързат — тихо отвърна контрабандистът. Той смутено гледаше огромния приближаващ силует на имперската база Убикторат. Изведнъж любимата му „Странстваща авантюра“ вече не му изглеждаше така голяма, силна и уверена.
— Спокойно, Терик — каза генералът. За най-дълбоко раздразнение на Бустър гласът му бе овладян и съвършено спокоен. — Голямото представление е зад нас, нали не сте забравили? Последното нещо, което искаме, е да обърнат очи към нас.
Търговецът на информация кимна и хвърли поглед към екраните. Зад звездния му разрушител наистина се изнасяше представление. Корабите на Новата република се натъкваха на отбраната на Ята Минор. Или поне така трябваше да изглежда. Ако наистина следваха заповедите, те всъщност се държаха достатъчно далеч, за да не понесат истински сериозни поражения от масирания турболазерен огън. Дано в цялата суматоха имперските сили не забележеха това.
— Не знам — каза търговецът. — Не ми харесва, Бел Иблис. Влязохме много лесно.
