ГЛАВА 38
Натъкнаха се на още две конърски мрежи, като и двата пъти Мара настоя да ги активира и ги премахна от пътя им. Люк не бе убеден, че е необходимо, но, от друга страна, явно не вредеше. След като първата мрежа не задейства никакви аларми, значи и свалянето на другите щеше да е със същия резултат. Поне даваше на насекомоподобните дроиди от поддръжката занимание и отвличаше вниманието им от тях.
С напредването им по коридора бръмченето се усили и Люк вече със сигурност можеше да определи, че идва от тавана. Огромният електрогенератор на крепостта несъмнено бе скрит на сигурно място в скалата, където никой не можеше да го стигне. Най-после след още стотина метра коридорът свърши в голяма, добре осветена зала.
— Бях права — тихо каза Мара и застана до Люк под арката, с която завършваше коридорът. — Знаех си, че някъде има такова място. Дори в собствената му крепост, скрита от неговите хора. Знаех го.
Майсторът джедай кимна мълчаливо и огледа залата. Стените образуваха почти правилна окръжност, таванът бе оформен куполовидно с ширина на основата шейсет метра и височина десет в средата. Цялата зала бе изсечена в скалата. На равнището на коридора залата бе заобиколена от покрит с плочки подиум с ширина три метра. От него до равнището на основния под, който също бе покрит с плочки, се спускаха няколко рампи. Пет метра по-високо, дълбоко врязана в скалата и оградена със защитна преграда, се намираше огромна ниша, която опасваше две трети от залата. Вътрешната й стена бе плътно покрита с електронна апаратура.
На основния под в другия край на залата вдясно видяха по-скромна версия на командния център, който бяха зърнали на един от горните етажи в Ръката на Траун. Този имаше само един кръг конзоли, които обграждаха не холограма на галактиката, а широкия тумбест цилиндър на супервместимата библиотечно- компютърна информационна база. И тук, както и в командния център, шепа светещи точици показваха, че апаратурата търпеливо чака в режим на готовност. Друго нямаше, с изключение на малко мебели върху издигнатия бордюр с метнати върху тях найлонови покривала.
Но всичко това бе само фон, който майсторът джедай забеляза и съхрани в паметта си между другото. От първия миг, в който двамата с Мара бяха влезли в залата, цялото му внимание бе погълнато от дълбоката ниша вляво. Скрит зад дебела прозрачна стомана, се намираше пълен комплект клонираща апаратура: цилиндър спаарти, омотан в хранителни маркучи и кабели за скоростно обучение, обграден от поддържаща техника и свързан с бръмчащ фузионен генератор. В средата на цилиндъра спокойно се носеше заспал или може би още не напълно жив възрастен синьокож хуманоид. Лицето му бе изключително познато. Върховният адмирал Траун.
— Десет години — тихо каза Скайуокър. — Точно както ти каза. Обявил е, че ще се върне след десет години.
— Стар мошеник — тихо промърмори Мара. Думите й бяха в пълно противоречие с неохотното страхопочитание, което джедаят усети в нея. Люк я разбираше. Нишата и обитателят й плашеха с изтънченото величие и нямата заплаха, които излъчваха. — Сигурно е настроил часовника за десет години и го занулява всеки път, когато се отбие.
— Сигурно — съгласи се Скайуокър, откъсна очи от почти хипнотичната гледка на носещия се в цилиндъра клонинг и погледна към кръга конзоли в другия край на залата. — Арту, иди и виж дали ще можеш да намериш вход, в който да се включиш. Свали всичко, което намериш за Непознатите райони.
Малкият дроид изпиука утвърдително и се спусна по една от рампите към основния под. Слезе, без да се килне на никоя страна, и се отправи към кръга от конзоли. Колелата му тихо чаткаха по малките фуги между плочките. Арту спря до една от конзолите и тихо изсвири в потвърждение, след това протегна компютърния си куплунг и се включи.
— Вътре е — каза Люк и се обърна към клониращия резервоар. — Хайде. Искам да го видя отблизо.
Двамата с Мара заобиколиха залата и стигнаха до прозрачната стомана.
— Не го докосвай — предупреди тя. — Сигурно е свързан с аларми.
— Разбира се, че няма — успокои я Люк и се взря през прозрачната стомана. Забеляза нещо, което бе невидимо отдалеч. — Виждаш ли какво има още вътре?
— Няколко йосаламира — отвърна Мара. — В случай че намине някой странстващ джедай.
— Траун мислеше за всичко.
— Точно така — съгласи се тя. — Освен може би за езерото отвън.
Люк се намръщи.
— Какво искаш да кажеш?
— Виж — Мара посочи към другия край на залата.
Люк също се обърна. Видя скалната стена, покритите мебели, нишата с електронната апаратура, която обграждаше купола над главите им…
— Какво да видя? — попита той.
— Теча — отвърна тя и посочи отново. — От стената срещу изхода на коридора. Виждаш ли?
— Сега видях — кимна Люк. Макар и леко, стената там бе обезцветена. Множество вертикални ивици се точеха до пода, на местата, където се бе стичала водата. Огледа се и видя водата да сълзи на още десетина места в скалата. — Дете на ветровете каза, че напоследък водите на езерото са се повишили — каза той. — Явно са си пробили път през скалата — джедаят се обърна. — Май нашият клонинг достига десетата си година точно навреме.
— Какъв мислиш, че ще бъде? — попита Мара. Гласът й прозвуча странно. — Искам да кажа, колко близо до истинския Траун?
Скайуокър поклати глава.
— Този спор се води от години — отвърна той. — При същата генетична структура и скоростно обучение, взети направо от оригинала, клонингът теоретично трябва да е съвършено копие на истинския човек. И въпреки това двамата никога не са еднакви. Може би някои от тънкостите на психиката се изкривяват или се губят при прехвърлянето. А може би в нас има нещо уникално, което скоростното обучение не може да улови — Люк кимна към клонинга. — Вероятно ще владее цялата памет на Траун. Но дали ще притежава и неговия гений, водачество и целенасоченост, не знам — той погледна към Мара. — Май стигаме до въпроса, какво ще правим с него.
— Странно е, че го задаваш — замислено отвърна тя. — Преди десет години щях веднага да ти отговоря, че трябва да разбием прозрачната стомана и да се отървем от него. Може би и преди пет години щях да кажа същото. Но сега… вече не е така просто.
Люк изучаваше профила й, опитвайки се да надникне отвъд смесицата от чувства, които бушуваха в нея.
— Наистина ли се уплаши от приказките за далечни опасности?
За негова изненада тя не се обиди.
— Фел и Парк бяха разтревожени от тях — припомни тя. — Ще се обзаложиш ли, че и двамата грешат?
— Всъщност не — призна Люк и отново погледна към клонинга. — Просто се опитвам да си представя какво би причинила на Новата република появата на Траун на сцената. Предполагам, че сред населението ще избухне повсеместна паника, а Корускант трескаво ще започне да събира кораби, за да нанесе светкавичен удар по останките на Империята.
— Мислиш, че няма да чуят думите му?
— След начина, по който Траун си пробиваше път из Новата република? — джедаят поклати глава. — Няма да му имат никакво доверие дори и за миг.
— Сигурно си прав — отвърна Мара. — Според Парк се носели слухове, че се е върнал, макар да нямам представа, как би могъл да се роди такъв слух. Парк не спомена обаче каква е била реакцията.
— А реакцията на слуховете е доста по-различна, отколкото ако върховният адмирал наистина влезе през вратата — каза Люк.
За момент двамата останаха безмълвни пред резервоара. Най-сетне Люк си пое дълбоко дъх.
— Мисля, че въпросът е теоретичен — каза той. — Каквото и да е направил истинският Траун, това конкретно създание не е направило нищо. Поне нищо, с което да заслужи бързата си екзекуция.
