— Вярно е — съгласи се Мара. — Въпреки че няма да ти е лесно да убедиш някои личности в това. Тогава следващият въпрос е дали да го оставим да се събуди нормално и да се присъедини към приятелите ни горе? Или да видим дали не можем да ускорим процеса на растежа и да го върнем на Корускант.
Люк подсвирна тихо под нос.
— Умееш да напипваш парливия въпрос!
— Никога в живота ми не ми се е налагало да търся парливи въпроси — кисело отвърна тя. — Винаги сами са ме намирали.
— Познато ми е — усмихна се Люк.
— Бих предпочела да знаеш отговора — каза Мара. — Основното е дали Корускант ще може да се справи?
От другия край на залата изведнъж се чу пиукане. Люк се обърна и видя бурно жестикулиращия Арту.
— Какво има? — попита джедаят. — Да не намери данните за Непознатите райони? — дроидът избипка нетърпеливо. — Идвам веднага — успокои го Скайуокър и тръгна към най-близката рампа. На минаване край покритите мебели спря за миг. Имаше пет-шест различни стола, легло, още някакви неща. — За какво служат според теб?
— Може би ще му трябват, за да превърне това място в уютен апартамент, след като излезе — предположи Мара и също слезе долу. — Ще му трябва известно време, за да се възстанови, може би за да навакса с информация за събитията от изминалите десет години. Обзалагам се, че този кръг конзоли е пряко свързан с информационно-новинарския център горе.
— Но защо всичко е струпано така, вместо да е подредено и да го чака? — попита Люк. — Траун сигурно е знаел каква обстановка ще допадне на клонинга му.
— Интересен аргумент — съгласи се Мара с внезапна тревога в гласа.
Джедаят я погледна.
— Какво има?
— Не зная — бавно каза тя и се огледа. — Изведнъж усетих нещо.
Люк също огледа залата. Нищо не ги заплашваше… но изведнъж и той го усети…
— Може би не е зле да вземем Арту и да си тръгваме — тихо предложи той. — Каквото изтеглил, изтеглил.
— Нека първо да видим какво е изтеглил — предложи Мара. Тя се обърна към дроида и направи крачка…
— Кой си позволява да смущава съня на Миттраунуруодо? — прогърмя дълбок глас над главите им.
Люк приклекна, вдигнал инстинктивно лазерния меч. Погледна нагоре…
Над парапета и нишата на втория етаж забеляза голям овален отрязък от каменния таван, който се вълнуваше като втечнена скала. Пред очите му тя се превърна в гигантско лице, което погледна надолу към тях.
— Кой си позволява да смущава съня на Миттраунуруодо? — повтори гласът.
— Добър номер — тихо каза Мара. — Хайде… отговори му.
Люк си пое внимателно дъх.
— Ние сме приятели — каза той. — Не искаме да навредим на Миттраунуруодо.
Очите на течното лице сякаш се спряха върху майстора джедай.
— Кой си позволява да смущава съня на Миттраунуруодо?
Люк погледна към Мара:
— Запис?
— Изглежда… — напрегнато се съгласи тя. — Внимавай!
Люк вече се извърташе, стиснал лазерния меч в защитна позиция. Собствените му сетива пламтяха предупредително. Бяха двама и стояха на подиума: двойка набити стражеви дроиди с тежки гъсенични вериги за придвижване. Държаха едрокалибрени бластери.
— Застани зад мен! — кратко каза Люк на Мара и направи крачка напред.
Точно навреме. Едва бе успял да се присегне към Силата, и двата стражеви дроида откриха огън срещу тях.
— Глупачка! — чу Мара да се самообвинява зад гърба му. — Голяма тлъста диверсия… най-старият номер в света. И аз му се хванах!
— Мери си думите! — предупреди я Скайуокър. Стражите бяха добри. Трасираха залата със систематичен целеви огън, който бързо би ликвидирал по-голямата част от противниците им. Но засега майсторът джедай оставаше крачка пред тях. — Можеш ли да направиш нещо?
В същия миг над рамото му блъвна яростен бластерен огън към ставите и блестящите очи на дроидите. Без полза.
— Бронята е дебела за моя бластер — каза Мара. — Да опитаме това…
— Внимавай… единият тръгна — прекъсна я Люк.
Левият страж изведнъж пое на гъсеничната си верига към другия край на залата, без да спира да стреля. Люк стисна зъби, присегна се по-решително със Силата и усети как по челото му изби пот. Източниците на бластерните изстрели сега бяха разделени и атаките идваха от две различни посоки, като разстоянието между тях се увеличаваше, и за джедая физически ставаше все по-трудно да върти лъча на лазерния меч достатъчно бързо. Зад себе си той чу съскането от активирането на лазерния меч на Мара… Последваха внезапно изпискване и приглушено тупване.
— Какво стана? — бързо попита той, без да посмее да откъсне вниманието си от стражевите дроиди.
— Недей да говориш — предупреди го тя. Необяснимо защо гласът й идваше от пода. — Траун е приготвил още една изненада за неканените си гости.
Скайуокър се намръщи.
— Какво искаш да кажеш?
С крайчеца на окото си той мерна синьо-белия лъч на меча й да пресича един от изстрелите на по- далечния дроид.
— Аз държа този — каза Мара. — Ако можеш, погледни за секунда към пода.
Майсторът джедай остави Силата да води ръката му и крадешком погледна надолу. От пода изникваха примки от зелено-черна нишка и вече се превръщаха в мрежа около краката им.
— Сигурно се излезли от фугите между плочките — продължи Мара. — Кракът ми попадна в една от примките още с първата стъпка.
— Хитро — призна Люк. — Май възможността да избягаме отпада.
— Поне разбрахме защо всичките мебели са от едната страна — добави Мара. — Не е разумно да се осее бойното поле с твърде много предмети, зад които могат да се крият жертвите. Люк, вторият страж идва.
Вторият часови дроид бе обиколил залата и приближаваше от другата страна. Вероятно след десетина секунди щеше да застане точно срещу Мара.
— Бързо… преди да се е приближил още! — каза той и се премести малко вляво, за да продължи да блокира изстрелите и на двамата стражи. — Използвай лазерния меч.
— Добре — отвърна Мара.
През мъглата на концентрацията си Люк усети потрепването в емоциите й при спомена от далеч не съвършеното й представяне в пещерната зала, където сякоха сталактитите и сталагмитите. Но този миг мина. И докато Люк се съсредоточаваше върху блокирането на баража от изстрели, видя просветването на лазерния й меч, който се завъртя като крила на мелница към по-далечния стражеви дроид. Лъчът се насочи към връзката между главата и тялото… И изведнъж синьо-белият лъч изчезна.
— Какво стана? — попита Люк.
— По дяволите! — изръмжа Мара. С крайчеца на окото си Люк видя, че лъчът отново се появява, замахва към дроида и отново изчезва. — Под бронята има слой кортосна руда.
— Опитай с бластера — каза Люк.
— Добре.
Синьо-белият лъч отново просъска… чу се пукане от счупен метал и пластмаса… и изведнъж тази част
