— Не мога да поема риска, че едно такова действие няма да застраши живота и имуществото на диамалците — и той се обърна към битката.
Ландо преглътна едно проклятие. Погледът му се плъзна покрай сенатора и обсадения ишорски кораб към кометата, която светеше с такава измамна чистота отвъд бойното поле. Хан го помоли за помощ. Хан му вярваше. И Ландо знаеше какво бе видял.
— Добре — най-сетне каза Калризиан и решително застана пред диамалеца. Беше време да действа. — Споменахте риск. Да рискуваме тогава — той посочи ишорския кораб отпред.
— Ето какъв е облогът: веднага ме оставяте да говоря с Лея и ако опасността не се окаже толкова голяма, колкото твърдя, вие и Диамала ще получите мината и казиното ми на Варн.
Ушите на Миатамиа помръднаха.
— Сериозно ли говорите?
— Съвършено сериозно — отвърна бившият комарджия. — Приятелят ми е в беда и аз единствен мога да му помогна.
Няколко дълги секунди диамалепът го гледаше.
— Добре — най-сетне каза той. — Само честотата на личния предавател на висшия съветник Органа Соло. За не повече от две минути.
— Дадено — кимна Ландо. — Колко време ще ви отнеме да го уредите?
Сенаторът се обърна към комуникационната конзола на наблюдателната зала и изрече бързо нещо на родния си език. Отговорът, който получи, бе също толкова бързо изречен. Последва още една размяна на реплики…
— Уредено е — каза той, обръщайки се към бившия картоиграч. — Двете минути текат.
Ландо вече държеше в ръка предавателя.
— Лея.
— Ландо — облекчението в гласа й бе съвършено доловимо. — Надявах се да се свържа с теб. Хан е в беда.
— Знам — отвърна той. — Тръгнаха с Кариб да проверят кометата и ме помоли да ги следя с макробинокъла. Приближиха повърхността и изчезнаха.
— Как така изчезнаха? — разтревожено попита Лея. — Разбиха ли се?
— Не — отговори Калризиан. — Изчезнаха, все едно навлязоха в маскировъчен щит.
Той чу как тя дълбоко си пое въздух.
— Ландо, трябва веднага да отидем при кометата. Ако там се крие имперски кораб…
— Това е безспорно — прекъсна я той. — Но вече използвах всичките си услуги с това обаждане.
— Добре — каза Лея. Изведнъж гласът й стана заплашителен. — Тогава зависи от мен.
— Какво ще правиш?
— Ще помогна на Хан — Ландо никога не бе чувал в гласа й по-ледени нотки. — Не се меси… не искам да се набъркваш.
Връзката прекъсна.
— Много е късно, Лея — тихо каза той на немия предавател.
Поредният огневи вал от турболазерен огън излетя от по-близката от двете бойни станции Голан. Целта му бе да помете групата изтребители, които я тормозеха по фланга. Уедж преведе машината си между изстрелите и бързо провери положението на останалите членове на ескадрилата. Както при предишните четири-пет, така и при последния залп никой не бе понесъл поражения. Доколкото генерал Антилис можеше да каже, никой друг от цялата флота не бе понесъл поражения до момента. До момента тактиката на Бел Иблис да се стои точно на края на огневата зона вършеше работа. Но нямаше да е за дълго.
— До всички авиокрила, говори Перис — прозвуча напрегнатият глас на бойния координатор на „Сокол скитник“ в слушалките. — Капитан Тре-на потвърди, че генерал Бел Иблис има неприятности.
Уедж направи гримаса, питайки се какво точно имаше нужда от потвърждаване. Лице в лице с друг имперски звезден разрушител, прикован на място може би от всички силови прехващащи лъчи, с които разполагаше базата Убикторат…
— Вижте… стрелят — кратко каза Червен пет. — Като че стрелят с цялата си огнева мощ.
— Виждам — отвърна Антилис и се взря в блясъка на турболазерните изстрели, които идваха от „Странстваща авантюра“.
Последната му слаба надежда, че Бел Иблис ще се измъкне с помощта на дипломацията, се изпариха като утринна мъгла след изгрева. Щом стреляше по базата, значи блъфът му не бе успял. Това значеше, че времето му изтича. Вторият звезден разрушител, а и командирът на база Убикторат нямаше да седят със скръстени ръце, докато генералът унищожава гнездата на прехващащите им лъчи и се измъква. Тре-на и останалите членове на командния състав на борда на „Сокол скитник“, изглежда, бяха стигнали до същия извод.
— Флотата влиза в битка — продължи Перис. — Задачата на авиокрилата е да отвлекат огъня от корабите в главната сила, да помогнат, където могат, да се направи пробив в противниковата отбрана и да са готови да ни прикриват, когато Империята пусне изтребителите. Всички авиокрила да потвърдят заповедите и да се подготвят за изпълнение.
— Червен водач, разбрано — каза генералът на Червената ескадрила и премина на вътрешната честота на авиокрилото си. — Е, Червени, всички видяхте отбраната. Имате ли представа, къде са слабите й места?
— Може и да имаме някоя и друга представа — обади се Червен дванайсет. — Май щирбордовите турболазери на втория Голан малко прескачат.
— Сигурен ли си? — попита Червен три. — Не съм забелязал.
— Съвсем леко — отвърна Червен дванайсет. — Може да е достатъчно, за да се намери малка пролука…
— Генерал Антилис — прекъсна го нечий глас.
Уедж се намръщи. Гласът бе познат, но не беше на никой от ескадрилата му.
— Тук Антилис — предпазливо потвърди той.
— Талон Карде е. Как е битката?
На Уедж му бяха необходими няколко секунди, докато възвърне гласа си.
— Карде! Какво правиш тук? — смаяно попита той.
— Ако искам да съм съвсем откровен, опитвам се да мина покрай частите ви — отвърна контрабандисткият водач. — Командир Хорн с теб ли е?
— Тук съм — отвърна Червен девет. — Какво искаш?
— Искам да ми върнеш една услуга, която ми дължиш — каза Карде. — Онази, за която си говорихме последния път, когато се видяхме на борда на „Странстваща авантюра“, помниш ли?
В слушалките на Уедж се чу раздразнена въздишка.
— Карде, да не си луд! Водим битка!
— Именно затова си искам услугата — отвърна контрабандистът. — Трябва да ме ескортираш през редиците на частите на Новата република.
— Докъде? — възрази Червен девет. — Ако не си забелязал, от другата страна на нашите части е имперската база Убикторат!
— Точно тя е целта ми в случая — отвърна търговецът на информация.
Антилис тихо изсумтя.
— „Волният Карде“ трябва да е доста по-добре въоръжен, отколко съм смятал.
— Имперските сили няма да са проблем — отвърна контрабандистът. — Имам код от високопоставено място, с който ще мина през тях. Проблемът ми са вашите части.
— Виж, Карде, не знам какво си намислил — каза Червен девет, — а и, честно казано, не ме интересува, но имаме работа.
— Може би мога да направя тази работа излишна — отвърна търговецът. В гласа му се прокрадна внезапна нервност. — Вкарайте ме вътре и може да прекратя изцяло битката.
— Нима! — възкликна Червен две. — Мога ли да попитам как точно възнамеряваш да го направиш?
В настъпилата, пауза Уедж си представи как върху лицето на Карде се появява закачливата му усмивка, която толкова много обичаше.
