от опасността в съзнанието на майстора джедай изчезна.
— Добре — каза той през рамо и съсредоточи цялото си внимание върху стража пред себе си. — Сега се завърти и направи същото и с този…
Люк се обърна и вдигна лазерния си меч точно навреме. Изведнъж стражът откъм Мара отново започна да стреля…
— Пази се — извика тя със закъснение. — В лявата си ръка има друг бластер… о, шавит!
— Какво…? Няма значение — тихо каза Скайуокър.
В отговор на атаката на Мара дроидът срещу него извади втори бластер от тайно отделение в лявата ръка.
— И този има втори бластер…
— Видях, видях — прекъсна я джедаят и вложи още повече концентрация в защитата си.
Изстрелите се удвоиха и положението им силно се утежни. Пропуснат бластерен изстрел лизна лявото рамо на Люк…
— Съжалявам — каза Мара, опряла гръб в неговия. Бръмченето на лазерния й меч бе като жуженето на ядосано насекомо. — Какво ще правим?
Той се намръщи. Редицата чиси с йосаламири в крепостта бяха достатъчно трудно препятствие. Но тогава поне разполагаха с възможността да застрелят противниците си, ако отбраната станеше прекалено трудна. Тук, хванати в средата на просторна зала под кръстосания огън на два неуморни стражеви дроида, които не можеха да бъдат унищожени, с оплетени в примки крака, които осуетяваха възможността им за бързо бягство…
— Люк — повика го Мара през шума от изстрелите. — Чу ли ме?
— Чух те — отвърна той.
— Какво ще правим?
Майсторът джедай преглътна с мъка.
— Нямам представа.
Под Лея огромният корпус на „Надмощие“ потръпна, когато още едно протонно торпедо премина през ишорската отбрана и мощната експлозия откъсна парче от фюзелажа. Пред тях космосът представляваше море от турболазерни изстрели, които се разбиваха в дефлекторните им щитове или от време на време успяваха да преминат през тях и изпаряваха слоеве метал или прозрачна стомана.
Но в този ненадеен миг, когато сърцето й спря да бие, събитията, разиграващи се пред очите й, престанаха да имат значение. Нито битката, нито животът й, нито дори ужасната заплаха от гражданска война. След далечното трепване в чувствата, след внезапното смущение в Силата само едно нещо имаше жизнено значение за нея. Хан беше в смъртна опасност.
— Капитан Авмуру! — извика тя над врявата на мостика и бързо отиде до командната конзола. Двама стражи предупредително вдигнаха бластерите си. Без да се замисля, тя се присегна със Силата, отмести дулата на оръжията и мина край тях. — Капитане, незабавно трябва да говоря с вас.
— Зает съм, съветник — отвърна ишорецът, без дори да си направи труда да се обърне към нея.
— Ще бъдете още по-зает, ако не ме чуете — отсече Лея и с всички сили се присегна към неясното усещане, което идваше от Хан. Опасността, заплахата и безсилният гняв все още обладаваха чувствата му, но колкото и да опитваше, Лея не успя да проникне през емоциите и разстоянието до мислите му. Едно обаче бе пределно ясно.
— Има нова опасност — каза тя на Авмуру, — за която изобщо не знаете.
— Другите опасности са без значение! — едва не изкрещя капитанът на ишорския кораб. — Нищо друго не може да е по-важно от диамалските нападатели около нас.
— Капитане…
Нещо кожесто я докосна по ръката и тя прекъсна думите си.
— Няма смисъл, съветник — каза й Гаврисом. Дългото му лице бе напрегнато и измъчено. — Той не може и няма да мисли толкова надалеч във времето. Можете ли да ми кажете каква е тази опасност?
Лея погледна към илюминаторите, опитвайки се да проникне през зашеметяващото смъртоносно светлинно представление навън.
— Хан е в опасност — отвърна тя.
— Къде? Как?
— Не зная — отговори Лея. Стомахът й се сви от чувството за безпомощност. — Не мога достатъчно ясно да уловя мислите му.
— Кой друг може? — попита президентът.
Лея си пое дълбоко дъх, заставяйки спокойствието да нахлуе в съзнанието й. Гаврисом бе прав. За да помогне на Хан, трябваше да остави настрани чувствата си и да обмисли нещата трезво.
— Елегос е с него на „Хилядолетен сокол“ — каза тя и отново се присегна със Силата, но не успя да долови нищо. — Дори не мога да го усетя.
— Кой друг може? — отново попита Гаврисом. — Някой, който се намира по-близо?
Лея отново погледна към заревото на битката навън. Внезапен лъч на надежда просветна в нея.
— Ландо. Хан може да е казал нещо на Ландо.
— Тогава трябва да говорим с него — твърдо заяви калибопът. — Ще отида да говоря с капитана да пробием диамалското заглушаване. Могат ли джедайските ви умения да направят нещо по въпроса?
Лея си пое дълбоко дъх.
— Не зная — отвърна тя. — Нека опитам.
— Казвам ви, че това не може да чака — повтори Ландо, влагайки в гласа си цялата настоятелност и заплашителност, на които бе способен. — Трябва незабавно да говоря с висшия съветник Лея Органа Соло! Съдбата на Новата република може би виси на косъм. Да не говорим за живота ви.
— Нима? — невъзмутимо попита сенатор Миатамиа. Ландо знаеше, че диамалците са дяволски трудни за разгадаване, но бе пределно ясно, че сенаторът ни най-малко не се сепна. — И от какъв характер е тази опасност?
— Приятелят ми Хан отиде да види кометата — отговори той. — Наблюдавах го с макробинокъл и изведнъж… изчезна.
Страните на Миатамиа се набръчкаха.
— Искате да кажете „разби се“?
— Искам да кажа „изчезна“ — настоя бившият картоиграч. — Насред откритото пространство.
— Доколко е открито пространството около една комета?
— многозначително попита диамалецът и помръдна ухо. — Може да е направил вираж сред газовете или заслепен от блясъка на сиянието, да сте го загубили за миг от очи.
Калризиан въздъхна. Диамалецът дори не искаше да го чуе. Но Ландо знаеше какво бе видял.
— Добре тогава — каза Калризиан през стиснати зъби. — В такъв случай искам да ми върнете услугата, която ми дължите.
Този път и двете уши на сенатора помръднаха.
— Каква е била услугата?
— Закарах ви от Килпар до Корускант, забравихте ли? — припомни му бившият комарджия. — Така и не ми се изплатихте.
— Тогава заявихте, че няма да искате друго възнаграждение освен разговора ни.
— Излъгах — равно отвърна Ландо. — Сега си искам възмездието.
Миатамиа го изгледа заплашително.
— В момента водим битка.
— Тя не пречи — каза Калризиан и махна към мостика, който се виждаше през стената от прозрачна стомана на наблюдателната зала, в която бяха двамата със сенатора. — Искам единствено да се вдигне заглушаването на „Надмощие“. Само за честотата на личния предавател на съветник Органа Соло. Само за тази честота. Това е!
Диамалецът поклати глава.
