— Все едно — сви тя рамене. — Трябва да сте по-внимателни. Вътре имате хубави семейни холоси, които не е добре да изгубите. А сега, Уедж, какво ще кажеш за по едно питие? Имаме да си поприказваме за това-онова.
— Да, защо не — предпазливо се съгласи Уедж. През главата му мина цял списък с неприятни възможности. Ако тя ги предадеше на местните престъпни организации или още по-лошо — на групировката „Мъст“, или ако просто поискаше прекалено голямо възнаграждение… — Ти вече знаеш имената ни, а твоето е?…
— Моранда Савич — отвърна тя. — Нещо като втора дясна ръка на стария ви приятел Талон Карде. И всъщност не аз, вие трябва да черпите.
Сервитьорът дроид донесе поръчката им, разля задължителните две капки върху гравирания камък на масата, прие монетата, която Уедж му даде, и се оттегли.
— Чакта саи кае — каза Моранда и вдигна чашата си. — Правилно ли го казах, Коран? Никога не съм знаела как се произнася правилно на корелиански този тост.
— Доста добре го каза — отвърна командир Коран, който с явна неохота вдигна поглед от електронния си бележник и погледна към Уедж. — Е?
Приятелят му сви рамене.
— Аз мисля, че става.
— Добре — сериозно отвърна Коран. — Освен това според мен единственият начин да се уверим, че уведомителното писмо наистина е от Карде, е да пуснем кодовете през Корускант.
— Тогава си размърдайте задниците и идете до бюрото за свръзка на Новата република — каза Моранда и отпи от синьозеления ликьор, който бе поръчала. — Не разполагаме с безкрайно много време.
— Да — тихо отвърна Уедж и се опита да разгадае съвършено непроницаемото й лице. — За съжаление…
— За съжаление не можете да го направите, така ли? — подхвърли тя и погледна Уедж над ръба на чашата си. — Така си и мислех. Лошо!
— Защо мислиш така? — попита Коран.
— За кое? — отвърна с въпрос жената. — Че сте сами или че е лошо?
— Първото — отговори Хорн. — Сякаш го знаеше.
— Хайде, хайде — пренебрежително каза тя. — Имах възможност да разгледам портфейлите ви, ако не сте забравили? Какъв друг извод мога да си направя, след като военните ви документи са скрити зад гражданските?
— Именно — отвърна Коран и я изгледа строго. — Значи още преди да ни поднесеш историята, си наясно, че не можем да я проверим.
— Така ли? И какво съм направила? Да не би да съм я съчинила в движение? — попита тя и посочи електронния бележник в ръката му.
— А може да си седяла тук с десетина фалшификата, между които и нашите — остро отвърна Хорн. — Откъде да знаем?
Моранда вдигна чашата и я пресуши.
— Няма значение — каза тя и стана. — Предполагах, че сме съюзници и че можем да си помогнем. Очевидно съм се лъгала. Следващия път пазете по-добре портфейлите си.
Уедж погледна Коран и долови лекото му кимване.
— Седни, Моранда! — Антилис се надигна от стола си и я хвана за ръката, която се оказа неочаквано слаба под ръкава. — Моля те!
Тя спря и ги изгледа замислено един след друг. После се усмихна леко на Уедж и седна на стола си.
— Предполагам, че това беше проверка. Справих ли се?
— Достатъчно, за да чуем още малко от онова, което имаш да ни кажеш — отвърна Уедж. — Да започнем с причината, поради която си тук?
— Вероятно е същата, поради която и вие — каза старицата. — Карде е научил за експлодиращи ботанци и иска да знае дали няма външни сили, които искат да натиснат детонатора.
— И изпрати само теб? — попита Коран.
— Не бих казала — отвърна Моранда. — Негови хора следят движението на личния състав и оборудването из цялата Нова република. Други прекарват през сито всеки рапорт, доклад и съобщение, което се появи. Аз просто съм разпределена тук.
— С какви инструкции? — попита Антилис.
Жената кимна към вратата на кафенето.
— В орбита около планетата има огромна огнева мощ — каза тя. — Всеки момент могат да започнат да се стрелят един друг, но ако някой иска да удари Ботауи, първо ще трябва да изключи планетарния щит. Карде ме помоли да го държа под око.
— Затова ли се въртиш около древстранския генератор? — попита Уедж. — За да видиш как някой се опитва да влезе в него?
— Това вече го правих — отвърна старицата. — Всъщност днес бях тук, за да видя дали някой друг освен мен не се навърта наоколо — тя се усмихна злобно. — Така се натъкнах на вас. Не се обиждайте, но изпъквате сред тълпата като уукита на семейна сбирка на ногри.
Антилис кимна потресен.
— Затова ли ни взе портфейлите? За да разбереш кои сме?
Тънките устни на Моранда се разкривиха.
— Е, не ги взех аз. Просто видях, когато ботанците ви ги задигнаха, и се погрижих да ви ги върна.
Уедж погледна към Коран.
— И ти ли мислиш това, което и аз?
— Че някой може да ни е забелязал ли? — попита Коран и внимателно огледа кафенето. — Възможно е. Сигурно нямаш представа, къде може да са се скрили двамата джебчии?
— Не, съжалявам — отвърна жената и поклати глава. — Дойдох преди няколко дни и още не съм имала възможност да се свържа с местните групировки?
— Но можеш да се свържеш, ако поискаш, така ли? — попита Уедж, опитвайки се да добие по-точна представа за старицата.
На Карде повече или по-малко имаше доверие, но търговецът на информация беше шеф на голяма организация и не беше възможно да познава лично всеки. Моранда Савич лесно можеше да играе двойна игра или да мами организацията на Карде за своя собствена облага, или просто да се възползва от нея за безплатна храна и квартира, чакайки друг ангажимент. Ако някой, да речем от „Мъст“, й предложеше достатъчно пари, щеше ли да ги предаде двамата с Коран?
Моранда въздъхна.
— Виж, Уедж — тихо каза тя. — Доста съм работила в разузнаването, а там се научаваш да разгадаваш лицата на хората. Нямаш ми доверие. Не те обвинявам. Все пак едва сме се запознали. Но имам писмо от Карде. Освен това ви върнах портфейлите. Не знам какво друго да направя, за да ви убедя.
— Значи все пак искаш да ни убедиш — каза Хорн.
— Възложено ми е — с едва доловима горчива усмивка отвърна старицата.
Все още не всичко изглеждаше наред според Уедж, но доводите й бяха смислени. Ако впоследствие се появеше нещо нередно, той се надяваше джедайските сетива на Коран да го доловят.
— Добре — каза той. — За момента да обменим информация. Някакви предложения?
— Ами, изглежда, първото, което трябва да направим, е да разберем дали някой подозрителен тип не е кацал след унищожението на орбиталната производствена станция — започна Моранда делово. — Все пак това сложи началото на военното струпване. Ако „Мъст“ реши да се възползва от него, ще изпрати доста свои хора насам.
— Не е задължително да е „Мъст“. Може да е и някой друг — подхвърли Коран. — Например Империята.
— Нищо чудно — съгласи се Уедж. — Въпросът е, че тази информация се намира в компютъра на ботанските митници, а ние нямаме достъп там.
— О, това не е проблем — увери го Моранда и махна с ръка.
— Хайде, довършете си питиетата и ще отидем в квартирата ви, за да го обсъдим.
