— Сакисак влезе ли? — попита тя.
— Да — отговори Баркимк. — Чака с пилота и пътника.
Пилот и пътник? Лея кимна машинално, без да изпуска от очи кораба. Едва след като си приближиха, видя, че на корпуса всъщност имаше бледи следи там, където би трябвало да бъдат отличителните знаци. Макар че се виждаха само контури, в тези следи имаше нещо познато. Нещо, което пробуждаше смътен, но тревожен спомен…
Въздушната шейната спря до рампата.
— Съветник Органа Соло — дрезгаво се провикна Сакисак от спуснатата рампа на кораба. — Вашият посетител смирено моли да го удостоите с честта да уважите молбата му.
— Разбира се — отвърна Лея с подобаващ на ногрито официален тон. Сакисак добре познаваше Бел Иблис. Кой можеше да е на борда на кораба, за да бъде ногрито така официален? — Посетителят ми ще желае ли да представи молбата си лично?
— Да — отвърна Сакисак, поклони се леко и отстъпи от рампата.
В същия миг там се появи фигурата на висок хуманоид, увит в лека златиста роба, с изящна лилава украса около очите и на раменете.
— Мир вам, съветник Лея Органа Соло — поздрави той. Гласът му бе плавен и плътен, с отглас на дълбока и стара тъга. — Аз съм Елегос Акла, доверител на останките на народа на Каамас. Ще дойдете ли при мен на борда на кораба ми?
Лея преглътна с мъка, когато спомените нахлуха в съзнанието й. Спомени от посещението й като дете в каамаски бежански лагер на Алдеран и стотиците пъстри знамена със семейните гербове на каамасците. Бяха подобни на онзи, който бе заличен от носа на кораба на Елегос.
— Да, доверителю Акла — отвърна тя. — За мен ще бъде чест.
— Моля, простете, че наруших усамотението ви — каза каамасецът и се отдръпна, за да й направи път. — Казаха ми, че вие и съпругът ви сте тук на почивка. При други обстоятелства не бих нарушил спокойствието ви, но изключително много исках да говоря с вас, а онзи, когото взех със себе си, каза, че задачата му е с неотложна спешност.
— А кой е той? — попита Лея, влезе в кораба и се присегна със Силата. Тук определено имаше още някой. Някой познат…
— Мисля, че го познавате — отвърна Елегос и се дръпна настрани.
На стола в дъното на каютата седеше неспокоен под бдителния поглед на Сакисак…
— Гент! — възкликна Лея. — Какво правиш тук?
— Трябва да говоря с вас — отвърна той. В думите му имаше повече нервност, отколкото в поведението. Хакерът стана от стола. — Исках да говоря с генерал Бел Иблис, но не мога да го открия, а вие сте президент на Новата република и…
— В момента не съм президент, Гент — внимателно го прекъсна тя. — В отпуска съм. Понк Гаврисом е начело на правителството.
Момчето премига от изненада и въпреки сериозността на положението Лея трябваше да положи усилия, за да не се разсмее. Някога Гент бе най-добрият хакер на Талон Карде и притежаваше такъв нечуван талант да разбива и да манипулира компютърни системи, че Бел Иблис лично се бе заел да го привлече на своя страна. Оттогава Гент неведнъж се бе доказвал в работата си и се бе издигнал до началник на шифровчиците. Но за всичко извън любимите му компютри момчето бе най-наивното, невинно и объркано човешко същество във вселената. Това, че макар да живееше на Корускант, бе пропуснал отпуската на Лея, бе нещо естествено за него.
— Може би въпреки това тя може да ни помогне — подхвърли Елегос, притичвайки се на помощ на смутения хакер с типичната каамаска тактичност. — Защо не й кажете причината, поради която сте тук?
— Да, разбира се — каза Гент, възвръщайки гласа си. Момчето извади електронния си бележник от стария и износен калъф на колана си. — Генерал Бел Иблис ми даде информационен чип…
— Момент — прекъсна го дрезгавият глас на Сакисак. — Вие ли изпратихте съобщение на съветник Органа Соло от името на генерала?
— Ами… да — призна си хакерът и внимателно изгледа ногрито. — Исках да говоря с него, нали разбирате, но не можах да го намеря. А разбрах, че Лея е тук…
— Как така не си могъл да го намериш? — прекъсна го Органа Соло. — Той къде е? Да не се е случило нещо?
— Не, не. Замина за системата Котлис — бързо отвърна момчето и с нежелание отмести очи от ногрито към нея. — Някакво скупчване на кораби… не знам точно. Но не можах да му изпратя съобщение. Дори и с кодовете за достъп от най-високо ниво. Така че, когато разбрах, че сте тук…
— Как разбрахте? — попита Сакисак.
Гент отново се раздвижи неспокойно.
— Ами… от файловете на Гаврисом. Не бих влязъл в мрежата на Висшия съвет, но наистина беше важно. След това срещнах него… — той безпомощно махна към Елегос.
— Чаках ви в кабинета ви — обясни каамасецът. Гласът му разля вълна на желаното от всички спокойствие в каютата.
— Както двамата си колеги, с които сте говорили, и аз съм дълбоко загрижен от начина, по който се развиват събитията. Сега, след като заплахите се обърнаха към ботанския народ, загрижеността ми още повече се усили — той сви рамене. Козината му настръхна от раменете по цялата дължина на гърба. — Разбира се, смятах да ви изчакам, докато се върнете, за да говоря с вас, но шефът на шифровчиците Гент толкова настояваше незабавно да ви види, че му предложих да го закарам, при положение че знае къде сте.
— И при условие че използва личната сигнатура на Гарм, за да дойда на космодрума — добави Лея и вдигна вежди към момчето.
Младият хакер трепна.
— Мислех, че иначе няма да дойдете — смънка той.
Лея потисна въздишката си. Да, Гент си беше такъв. Това, че името и уменията му бяха добили тежест в правителствените среди на Новата република, изцяло му бе убягнало. При това хакерът нямаше ни най- малка представа, как да пилотира космически кораб.
— Добре, спокойно — каза Органа Соло. — Разпитът свърши. Поне временно всичко ти е простено. Сега да чуем какво е това толкова спешно нещо, което оправдава нарушаването на десетина закона?
Гент отново трепна и й подаде електронния си бележник.
— Всъщност това е съобщение за Бел Иблис — каза той.
— Но… прочетете го.
Лея взе електронния бележник и натисна клавиша. Попита се дали, ако знаеше, че Гент, а не Бел Иблис иска срещата, нямаше да притисне Хан малко повече, за да я вземе със себе си до сърцето на Империята? Дори и без съобщението на Гент възраженията срещу тръгването й се бяха сторили доста основателни. И все пак…
Думите се появиха на екрана на електронния бележник… и усети по гърба си ледени тръпки.
— Откъде дойде? — попита тя. Думите й прозвучаха нереални на фона на лудото сърцебиене.
— Генерал Бел Иблис го донесе от Моришим — отвърна Гент. Сега вече гласът му трепереше. — В системата влязла корелианска корвета, само че някакъв звезден разрушител я заловил.
— Спомням си секретния доклад на Гарм по въпроса — каза Лея. — Искаше да не се споменава за случката, докато не се изясни какво всъщност е станало.
— Това е съобщение от корветата — поясни хакерът. — Цялото беше заглушено, но успях да го разчета — той си пое шумно въздух. — Сега разбирате защо трябваше незабавно да се срещна с някого.
Лея кимна мълчаливо и се загледа в съобщението:
…полковник Мейз Вермел, специален пратеник на адмирал Пелаеон, изпратен за среща с генерал Бел Иблис по повод на преговори за мирно споразумение между Империята и Новата република. Корабът ми е нападнат от предатели от Империята и според мен едва ли ще остана жив. Ако Новата република желае да преговаря, адмирал Пелаеон ще бъде при изоставения газов център на Песитин след един месец, за да се
