срещне с вас. Говори полковник Мейз Вермел…
— Съветник? — въпросително прошепна Сакисак. — Нещо не е наред ли?
Лея вдигна поглед към ногрито и почти се стресна, като го видя пред себе си. Мирно споразумение. Не примирие, а действителен, истински мир. Нещо, за което тя се бе надявала и бе копняла още от времето на император Палпатин и на младежкото си решение да се опълчи срещу него и всичко, което той олицетворяваше. И ето че сега то бе предложено от върховния командващ имперската флота. Или не беше така? Пелаеон предлагаше само преговори. Нямаше ли на тази среща да бъдат поставени предварителни условия, които щяха да превърнат цялото начинание в чиста загуба на време или още по-лошо — в пропаганден удар за Империята? А ако беше нещо по-лошо и от това? Ако беше капан?
— Съветник? — отново я повика Сакисак и пристъпи към нея. Големите му черни очи я гледаха загрижено. — Какво ви безпокои?
Без да отрони дума, тя му подаде електронния бележник. Но всъщност Пелаеон едва ли бе още върховен командващ. Ако се вярваше на Ландо — и ако това само по себе си не беше капан, — върховният адмирал Траун се бе завърнал.
А с Траун нищо не беше такова, каквото изглеждаше. Никога. Сакисак изръмжа нещо зловещо на родния си език.
— Не можете да вярвате на това — каза той и бутна електронния бележник отново в ръцете на Гент, сякаш бе нещо нечисто и допирът до него го отвращаваше. — Империята е кълбо от лъжи и предателства. Никога няма да стане нещо друго.
— Често е била точно това — унило се съгласи Лея. — Но, от друга страна…
— Няма друга страна! — тихо възрази Сакисак. — Империята предаде и затри народа ми. Предаде и затри вашия народ.
— Знам — тихо отвърна тя. Старата болка отново се заби като отровна стрела в сърцето й.
— И ако Траун наистина е измамил смъртта… — продължи ногрито с нарастваща заплаха в гласа, — има още повече основания да се отхвърля всичко, което Империята предлага.
— Сигурно — съгласи се Лея. — Но все пак…
— Може ли да видя? — попита Елегос.
Тя се поколеба. Това беше строго поверителен документ на Новата република…
— Да, разбира се — отвърна тя и му подаде електронния бележник.
Джедайските й инстинкти надвиха над строгите разпоредби. Преди унищожаването на света им каамасците бяха сред най-добрите посредници и дипломати на Старата република. Уменията им в това отношение надминаваха дори уменията на джедаите. Елегос можеше да прозре неща, които да й помогнат да реши проблема.
Цяла минута каамасецът изучаваше изписаното върху екрана на електронния бележник. След като свърши, синьозелените му очи проблеснаха. Той вдигна глава и очите му срещнаха нейните.
— Не виждам алтернатива — каза той. — Да, може да е капан, но не е сигурно. А ако има дори и най- малък шанс адмирал Пелаеон да е искрен, трябва да му бъде дадена възможност да го докаже.
Сакисак го изгледа подозрително.
— Отдавна се възхищавам на каамасците, доверителю Акла — каза той с почти явно предизвикателство в гласа. — Но сега говорите като неотбито дете. Наистина ли предлагате Бел Иблис да отиде в лапите на Империята?
— Не сте ме разбрали, приятелю — спокойно отвърна Елегос. — Не предлагам подобно нещо на генерал Бел Иблис. Всъщност, както вече отбелязахте, невъзможно е дори да му го предложим.
— Защо? — попита Лея.
— Защото, както Гент е установил, не е възможно да установим бърза връзка с него — каза каамаският доверител. — А бързината е от изключително значение, защото в момента може да текат последните минути на предоставената възможност — той докосна електронния бележник. — Не зная кога е станал инцидентът при Моришим, но е ясно, че силите, които се противопоставят на адмирал Пелаеон, вече са започнали да се надигат. Дори и всички атаки срещу него да са се провалили, той не може вечно да чака отговора на Корускант.
Сакисак внимателно погледна Лея.
— Тогава кой предлагате да отиде в лапите на Империята?
Доверителят поклати глава.
— Няма нужда да молим никого — отвърна той на ногрито.
— Изборът е очевиден. Ще отида аз.
Сакисак бе изненадан.
— Вие?
— Разбира се — каза Елегос. — Съветник Органа Соло, имам задължението да върна Гент в Корускант. Ако приемете да изпълните това задължение вместо мен, мога веднага да тръгна за Песитин.
Лея въздъхна. Сега най-сетне разбра защо й се бе сторило правилно да остави Хан да тръгне за Бастион сам, а тя да го изчака тук.
— Няма нужда, Елегос — каза съветникът. — Закарайте го на Корускант. Аз ще отида на Песитин.
Сакисак изсумтя.
— Не мога да ви позволя да го направите, съветник Органа Соло — възпротиви се той. — Да поемете такъв риск…
— Съжалявам, Сакисак — тихо отвърна Лея. — Но както каза Елегос, има само един възможен избор. Тук единствено аз имам правомощията да преговарям от името на Новата република.
— Да извикаме някой от Корускант — предложи ногрито.
— Както отбеляза Елегос, нямаме време — отвърна Лея. — Ако Пелаеон се движи по разписание, той е на Песитин вече от единайсет дни. Трябва да тръгна веднага — тя пое дълбоко дъх. — Ако не можете да понесете вида на имперските военни, съм готова да ви разбера. Ще отида сама с „Хилядолетен сокол“.
— Моля! Не ме обиждайте — мрачно каза Сакисак. — Естествено, че двамата с Баркимк ще ви придружим. Дори в смъртта, ако това ни чака.
— Благодаря — каза тя. — Благодаря и на вас, Гент, че ми донесохте съобщението. Постъпили сте правилно, въпреки че сте нарушили законите. Доверителю Акла, благодаря и на вас за помощта.
— Един момент — обади се хакерът. Погледът му отново бе объркан. — Сама ли ще отидете?
— Няма да отиде сама — обади се Сакисак. — Ние ще сме с нея.
— Да, разбира се — каза Гент. Погледът му шареше между Лея и Елегос. — Искам да кажа… Елегос? Не би ли могъл…
— Да тръгна с нея? — попита каамасецът. — Това е желанието ми. Въпреки че нямам официален статус в Новата република, народът ми притежава известни дипломатически умения — той погледна замислено момчето. — Но както вече казах, имам първостепенното задължение да ви върна на Корускант.
— Освен ако не отидеш със совалка до Голям Пакрик и от там с линеен кораб — до Корускант — предложи Лея.
— Но аз не исках да… — лицето на Гент се изкриви в болезнена гримаса. — Донесох ви съобщението само защото… — той въздъхна. Изпуснатият въздух като че го смали като спукан балон. — Добре — каза той примирено. — Добре. И аз ще дойда с вас. Защо не?
Лея премига. Не очакваше от него подобно решение.
— Оценявам предложението ти, Гент — каза тя. — Но наистина няма нужда.
— Не, не… не се опитвайте да ме разубедите — възрази хакерът. — Аз ви забърках в това… мога да остана докрая. И бездруго всички казват, че трябва повече да излизам.
Лея погледна към Елегос и улови едва забележимото му кимване. Очевидно два дни насаме с каамасеца бяха свършили чудеса с момчето. Или младият хакер най-сетне бе започнал да пораства.
— Добре — каза тя. — Благодаря ти. Благодаря на всички ви — тя огледа каютата. — Страхувам се, че този кораб е твърде тесен за всички ни. Ще трябва да вземем „Хилядолетен сокол“. Той е на двайсет минути с въздушна шейна от тук.
— Тогава да тръгваме — каза Елегос и леко ги подкани към изходния люк. — Нямаме много време.
След пет минути вече се носеха ниско над повърхността на Малък Пакрик. Тишината се нарушаваше единствено от свистенето на вятъра. Петимата пътници на въздушната шейна пътуваха в пълно мълчание,
