Шада. — На идване от Католския разлом се виждат само миниатюрни мъглявини и газови напластявания, които отразяват светлината и радиацията и объркват сензорите и комуникациите… Ужасно е трудно да се открие нещо. Може и десет години да отидат, докато се претърси целият район.
— Предполагам, че вие можете да ни спестите тези усилия — каза Шада.
— Вярно — отвърна той. — Мога да ви заведа до Ексокрон. До самия Кардас, ако желаете — Енту Ний отново погледна към Карде. — Но само ако капитан Карде желае.
С голямо усилие търговецът на информация овладя изражението на лицето си. Дребосъкът знаеше и името му!
— И колко ще ни струва?
— Нищо — отвърна той. — Но няма „ни“. Отиваме само двамата.
— Моля! — вдигна пръст Шада. — А останалите?
— Трябва да ни изчакате тук — отвърна дребосъкът. — Не е възможно другояче. Корабът ми е двуместен.
— А ако дойдете да водите нашия кораб? — попита Карде.
— О, не! — стреснато отвърна Енту Ний. — Не може!.
— Защо? — попита Шада. — Защото Кардас не иска да ни види ли?
Енту Ний премига.
— Да съм казвал, че Кардас иска да види когото и да било от вас? Не съм изричал подобно нещо!
Но това не означаваше, че Кардас не го бе помолил да отправи предложението.
— Кога тръгваме? — бавно попита Карде — Ако приема…
— Момент — обади се Шада, преди дребосъкът да успее да отговори. — Как така „Ако приема“? Не искаш да тръгнеш сам с него, нали?
Карде се намръщи. Разбира се, че не изгаряше от желание да тръгне сам. Но рано или късно трябваше да се изправи пред Кардас. И ако това беше най-добрият начин да предпази хората си…
— Ще се изразя по друг начин — каза Шада и свирепо изгледа Енту Ний. — Аз съм негов телохранител и няма да го пусна да тръгне сам. Нито с вас, нито с някой друг. Ясно ли е?
— Но… — вдигна ръка Енту Ний.
Трипио се появи и остави на масата две тежки халби, пълни с тъмна течност.
— Слава на Създателя — каза дроидът, останал без дъх. — Клиентелата тук е изключително неприятна…
— Не обръщай внимание — прекъсна го Шада. — Чу ли някой да говори родиански?
— Да — той се извърна и посочи към една от масите до бара. — Тримата мъже на онази маса… единият от тях сега се изправя…
— О, не! — прошепна Шада и хвърли поглед към Енту Ний. — Време е да тръгваме.
— Не си правете труда — каза мек глас зад Карде.
Контрабандистът бавно се обърна. През две маси с лице към тях седяха трима мъже. И тримата стискаха бластери.
ГЛАВА 14
— О! — едва чуто възкликна Трипио. — Обречени сме.
Карде видя, че зад Шада тримата главорези, които Трипио бе посочил, се приближаваха между масите. В ръцете им имаше бластери. Голяма част от посетителите зяпаха, изпълнени с любопитство. Неколцина бързаха да се измъкнат, преди да започне стрелбата.
— Според мен не е нужно да казвам, че сте се припознали — каза Карде, обръщайки се към мъжете зад гърба си.
— Защо, кажи го! — саркастично отвърна говорителят на главорезите. Тримата леко се раздалечиха, за да покрият мишените си. — Обичам да се посмея рано сутрин. Ръцете на масата, моля. Така… правилно ли чух името? Талон Карде?
— Да — весело отвърна Енту Ний, преди търговецът на информация да отговори. — А това са Шада и протоколният дроид Си Трипио.
Водачът прониза дребосъка със свиреп поглед.
— Ти с тях ли си?
Очите на Енту Ний се разшириха невинно.
— Аз ли? Не, сър…
— Изчезвай тогава!
Енту Ний премига, погледна Шада и Карде и стана.
— Уведомете ме, капитан Карде, ако промените решението си — каза той.
Дребосъкът се усмихна на контрабандиста, след това — на водача на главорезите и се запъти към изхода. Бандитът го проследи, докато се отдалечаваше, и когато Енту Ний отваряше вратата, се обърна намръщен към Карде:
— За какво да си промениш решението?
Захлопването на вратата прокънтя в стихналото кафене.
— Направи ми интересно предложение — отвърна Карде, подчертано бавно вдигна ръце и ги скръсти пред гърдите си.
Вниманието на главорезите бе изцяло погълнато от Карде и Шада и те пропуснаха да забележат, че някой влезе в заведението едновременно с излизането на Енту Ний. Ако успееше да задържи вниманието върху себе си още малко… Някой изруга изненадано. Един от главорезите вдигна поглед…
— Шри… Ксерн! — процеди той.
Водачът на групата се обърна и зяпна от изненада. Безшумно и решително Хшиши крачеше към тях. Ксерн не успя веднага да възвърне гласа си.
— Какво е това? — прошепна той.
— Тя е тогорианка — услужливо отговори Карде и погледна крадешком към Шада. Очите й шареха преценяващо между разсеяните изведнъж главорези. Това можеше да означава неприятности. — И е с мен — добави той.
Хшиши продължаваше да пристъпва към полукръга от главорези. Устата й бе отворена достатъчно, за да се видят котешките й зъби.
— Кажи й да спре — заповяда Ксерн. Гласът му се извиси, а бластерът му посочи тогорианката. — Чу ли? Кажи й да спре или ще стреляме.
— Не ви препоръчвам да стреляте по тогорианци — меко го посъветва контрабандистът. — Това само ги ядосва повече.
Ксерн го погледна недоверчиво… И в този момент Шада започна. С лявата ръка тя грабна чашата, до която дотогава я бе небрежно отпуснала, и със светкавично движение на предмишницата плисна съдържанието й в лицето на Ксерн. Той извика и вдигна ръка, но бе късно. Отклонявайки посоката, Шада захвърли самата чаша в гърлото на друг от нападателите. Тя вече скачаше и едва чуто изстена, когато Карде я сграбчи за ръката и я накара да седне на мястото си. Из заведението се разнесоха изстрели и шум от падащи тела…
— Свали бластера си, Ксерн — каза тихо Карде. И на самия него гласът му се стори гръмовен във внезапно настъпилата напрегната тишина. — Много бавно. Много внимателно.
Ксерн избърса отново очите си с ръкав и ги отвори. И за втори път за половин секунда онемя от сцената, която видя. Водачът на главорезите не повярва на очите си. Не повярва, че Карде и Шада седят невредими на масата, не повярва, че безжизнените тела на хората му се въргалят на пода около него, а от бластерните рани по телата им се вдигат кълбета зловонен дим. Не повярва и на четиримата облечени в якета от крош мъже, които седяха на различни маси из кафенето и бяха насочили бластери към него.
— Бластера ти, Ксерн — повторно го подкани Карде, докато главорезът гледаше все така невярващо.
Капки от бирата на Шада капеха от брадичката му. Шада се раздвижи, но преди да успее да направи нещо, Хшиши пристъпи до Ксерн и хвана дулото на бластера му с масивната си ръка. Той се сепна, сякаш едва сега видя тогорианката. Тя изви дулото към тавана, вдигна ръка и нежно заби нокътя си от вътрешната
