— Интересно име — отбеляза контрабандистът и на свой ред го изгледа. — Енту звучи като име на дроид.
— Колкото и да е странно, хората понякога ме бъркат с дроид — отвърна дребосъкът и очите му грейнаха още повече. — Не мога да си обясня защо. Заповядайте, ще ви отведа до масата на генерала — и без да дочака отговор, той тръгна между масите с жива като речта му походка.
— Интересен чешит — заяви Трипио, докато го следваха.
— Но не изглежда агресивен.
— Не се доверявай на външния вид — посъветва го Шада.
— Според мен изобщо не се вписва в тази обстановка.
— Ще го държим под око — успокои я Карде. — Явно това е Джутка.
Енту Ний бе спрял до една маса в дъното на кафенето, където с гръб към стената седеше едър набит мъж. На масата пред него се мъдреше голяма чаша. Носеше яке от вече познатия вид, но на Карде се стори, че се чувства неловко в него.
— Този човек е военен — изрече Шада гласно мислите на контрабандиста, докато Енту Ний разменяше няколко думи с мъжа на масата. — Веднага се познава, че не се чувства добре без униформата си.
Дребосъкът отстъпи, когато те се приближиха, и весело махна към едрия мъж.
— Генерал Джутка, представям ви нашите гости — каза той, внезапно пооклюмал. — Съжалявам… не чух имената ви.
— Не сме ги казали — отвърна Карде. — Можеш да се обръщаш към мен с „капитане“. Това е приятелката ми Шада, а това е дроидът ми преводач Си Трипио.
Генералът отвърна нещо на непознат език.
— Казва, че не е очаквал такъв театър — угоднически преведе Трипио. — Всъщност…
— Достатъчно! — отсече Джутка. — Затворете устата на дроида си или аз ще я затворя.
— Оо! — ахна Трипио и отстъпи назад. — Извинете, генерал Джутка…
— Казах да му затворите устата! — прекъсна го Джутка. — Не искам да ми се налага да го повтарям! Сядайте.
— Разбира се — каза Карде, седна на стола до генерала и погледна към Трипио. Енту Ний тихо и успокоително му говореше. — Грешката е моя, генерале. Мислех, че съм тук за разговор, не за заплахи.
— Съжалявам, ако сте останали с погрешно впечатление — мрачно отвърна Джутка и изгледа злобно Шада.
Тя пренебрегна поканата му и се изправи в другия край на масата, озовавайки се над него. Карде помисли за миг, че генералът ще й заповяда да седне, но Джутка очевидно размисли и насочи вниманието си към него.
— Факт е, че причинявате неприятности — каза той. — Такива елементи не са добре дошли в нашия свят.
— Разбрах — отвърна Карде. — Значи в република Катол смятат, че когато те нападнат пирати, причиняваш неприятности?
Генералът присви очи.
— Не ме предизвиквайте — предупреди той. — Знам за кого работите… идентификацията на кораба ви ясно го показва. Последното, което искам, е да свърша в някоя глупава война между Бомбаса и Рей’кас.
— Рей’кас! — повтори Шада изненадано. — Родианецът?
— Да — отвърна Джутка. — Не смятате, че…?
— Не, не знаем кои бяха онези приятелчета горе — бързо отговори Карде. — Познаваш ли този Рей’кас, Шада?
— Само съм слушала за него — отвърна тя. — Бил е командир на щурмови отряд на Кооперативните каразакски робски кораби. Добър командир, но груб, избухлив и зъл човек. Изкарвал от кожата му всеки, с когото е работил.
Карде кимна и усети, че устата му леко пресъхва. Зъл търговец на роби на територията на Кардас. Колко ли още престъпници „случайно“ са се озовали в този край на галактиката, запита се той.
— Интересно.
— Интересно е и това, че генералът знае името му, неизвестно дори за Бомбаса — добави Шада. — Добри приятели ли сте, генерале?
— Работата ми е да пазя република Катол — отвърна Джутка. Гласът му потрепери от сдържана заплаха. — Но нямам такива задължения към непознати, които идват неканени и се бъркат в неща, които не ги засягат.
С крайчеца на окото си Карде забеляза как Шада леко обърна глава и бързо огледа кафенето.
— Това заплаха ли е, генерале? — спокойно попита контрабандистът.
— Предавам ви предупреждение — прямо отвърна Джутка. — Обидили сте Рей’кас, а той не приема спокойно такива неща. Набелязал е кораба ви и докато сте на негова територия, ще е по петите ви.
— Възнамеряваме да напуснем територията му — увери го Карде. — След като си свършим работата, разбира се.
— Правете каквото искате — каза генералът и изгрухтя, докато вдигаше туловището си от стола. — Аз ви предупредих. Не го забравяйте.
— Няма — обеща Карде. — Благодаря, че ни отделихте от времето си.
Джутка се намръщи и с вдървена стъпка се насочи към изхода на кафенето. Бутна вратата и излезе, без да се обръща.
— И Кардас си е избрал това място, за да се оттегли! — каза Шада и седна на освободения от генерала стол. — Прекрасно!
— Тихо — смъмри я Карде и огледа кафенето. На пръв поглед никой не се интересуваше от тях, но това може и нищо да не означаваше. — Едва ли планът му бил да се оттегли.
— Мислиш, че Рей’кас работи за него ли? — изгледа го Шада.
— Напълно е възможно — кимна Карде.
Той улови движението на очите й и вдигна поглед към Енту Ний, който дръпна един от столовете и седна.
— Приятен ли беше разговорът с генерала? — лъчезарно попита дребосъкът. — Чудесно! Прекрасно! — той се приведе по-ниско над масата. — Поговорих с дроида ви — каза Енту Ний заговорнически. — Каза, че търсите митичния изгубен свят Ексокрон.
Карде погледна към Трипио.
— Трипио?
— Съжалявам, сър — с посърнал вид отвърна дроидът. — Не исках да издавам нищо. Той ме попита дали не търсим Ексокрон, и аз потвърдих, без да се замислям.
— Моля ви, не го обвинявайте — защити го Енту Ний. — Целта ви не е тайна. Поне за мен. Търсите Джори Кардас, нали?
Шада хвърли бърз поглед през масата към Карде.
— Трипио, защо не отидеш до бара да ни донесеш две чаши тукашна бира — предложи тя. — По пътя се ослушай дали някой не говори родиански.
— Да, господарке Шада — с облекчение каза дроидът, доволен, че има възможност да се махне. — Ей сега — и тръгна към бара.
— Умно! — отбеляза Енту Ний и погледна към Шада. — Смятате, че шпионите, които Кардас може да е внедрил в тълпата, ще си говорят на родиански? Наистина умно.
— Благодаря — отвърна Шада и го погледна почти кръвнишки. — Говорехте за Джори Кардас.
— Да — дребосъкът се наведе още повече. — Правилно сте решили да го търсите на Ексокрон — Енту Ний вдигна предупредително пръст. — Но не е лесно да намерите Ексокрон. Тук малцина са чували за него. Повечето смятат, че е мит.
— Известно ни е — отвърна Карде, опитвайки се да потисне внезапния си страх. Откъде Енту Ний знаеше защо са тук? Дали не работеше за Кардас? — Кажете ни защо е толкова трудно да се намери Ексокрон.
Дребосъкът се ухили още по-широко.
— Няма нужда аз да ви го казвам. О! Може би приятелят ви не знае — добави той усмихнато към
