всеки потънал в собствените си мисли.
Лея никога нямаше да научи какво си мислеха спътниците й по време на това пътуване. Една нова и тревожна мисъл се появи в главата й. Както знаеше, джедаите нерядко можеха да видят или да предусетят бъдещето. На самата нея й се беше случвало много пъти. По подобен начин можеше да получи представа, дали е верен пътят, по който бе поела, както и за местоположението си на него. Но може ли един джедай, запита се тя, да види събития след собствената си смърт? Или пътят нататък винаги е обгърнат в мрак? Може ли този път да изглежда правилен?
Лея не знаеше. Може би й предстоеше да научи.
ГЛАВА 13
Сигналът за бойна тревога стигна до каютата в кърмата на „Волният Карде“ като тих, почти недоловим вой. Но Шада бе обучена да улавя неуловимите неща. Тя се събуди и стана от леглото си, преди далечният звук да бе замрял. Облече робата си, мушна бластера в страничния джоб и тръгна към мостика.
Докато крачеше по пустите коридори на кораба, се ослушваше за шумове от битка или за вой на двигателите, известяващи бягство. Но „Волният Карде“ бе зловещо тих. Единствените звуци в коридора бяха равномерното бръмчене на двигателите и звукът от собствените й стъпки. Тя приближи вратата на мостика, пъхна ръка под робата си и стисна дръжката на бластера. Вратата се плъзна и Шада се втурна напред. Почти веднага спря пообъркала. Екипажът стоеше на обичайните си места и обърна въпросително очи към нея. През илюминаторите се виждаше пъстрото хиперпространство.
— Здравей, Шада — поздрави я Карде, вдигайки поглед от монитора на двигателите. Двамата с Пормфил, изглежда, обсъждаха някакъв въпрос. — Мислех, че спиш. Какво те води тук по това време?
— Бойната тревога… ти какво мислиш! — отвърна тя и се огледа. — Какво става? Учение ли?
— Не точно — отвърна контрабандистът и пристъпи към нея. — Приеми извиненията ми. Не очаквах, че ще чуеш тревогата от каютата си.
— Част от работата ми е да се ослушвам за тревожни сигнали — мрачно отвърна тя. — Какво е това учение, което не е точно учение?
— Приближаваме системата Еписол и планетата Дайарк — обясни той. — Много е вероятно да имаме проблеми на излизане от хиперпространството.
Шада погледна към илюминаторите.
— Такива, за които ни предупреди Бомбаса ли?
— Възможно е — отвърна Карде. — Новината за пътуването ни неминуемо ни е изпреварила.
— Без да споменаваме новината за самоличността ти — добави Шада.
— Все едно — намръщи се Карде. — След срещата ни с онзи кораб при Янгеле реших, че няма да е зле направо да дойдем в Еписол.
— Звучи разумно — отвърна тя. — Но пък не си сметнал за нужно да ме уведомиш.
— Не мисля, че можеш да направиш нещо — меко отвърна Карде. — Ако не ни вземат на абордаж, което, гарантирам, няма да се случи, едва ли ще се стигне до ръкопашни боеве.
— Ръкопашните боеве не са единствената ми специалност — отвърна Шада. — Или съм пропуснала да спомена, че мога без проблем да се справя с турболазерите ви?
Екипажът стаи дъх в очакване.
— Не, не си споменала — каза Карде. — Но засега не вярвам да се наложи. Турболазерните гнезда са твърде изложени на вражески огън, а ако възникнат неприятности, бих предпочел да си тук, където е по-…
— Безопасно — довърши Шада вместо него. — Защо? Защото не е изключено да ни причакват други неприятели, не пирати, така ли?
Данкин, който седеше пред руля, се извърна, за да погледне Карде. Понечи да каже нещо, размисли и отново се обърна.
— Няма да е Кардас — отвърна капитанът на „Волният Карде“, овладявайки гласа си. — Ако искаше да ни удари на разстояние, щеше да го направи досега. Значи е решил да ни изчака, докато стигнем Ексокрон.
— Винаги е хубаво, когато очакваш нещо — процеди през зъби Шада. — В такъв случай нека поема едно от турболазерните гнезда. Мога да се справя не по-зле от Балик… и със сигурност по-добре от Чал.
— Бихме могли да поставим Чал на наблюдателницата — тихо каза Данкин.
Карде свъси вежди, но кимна.
— Да видим какво можеш да направиш. Данкин, кажи на Чал да поеме наблюдението. Хшиши, как сме с времето?
— Минута и половина до пристигане — отвърна тогорианката пред сензорната конзола. Жълтите й очи изучаваха Шада, без да мигнат.
— Най-добре се качвай — обърна се Карде към мистрила и кимна към вратата на мостика. — Турболазер две.
— Знам — отвърна Шада. — Ще се обадя, когато съм готова.
След три минути се бе настанила със закопчани предпазни колани в седалката под големия купол от прозрачна стомана. Вторачена в контролното табло, Шада проверяваше предстартовата карта, борейки се с призраците, които двайсетте години битки — първо за Мистрил, а после и за контрабандистите на Мазик — й бяха донесли. В повечето случаи имаше късмета да бъде на страната на победителите. При други…
— Шада, говори Чал — прозвуча гласът на млад мъж в слушалките й. — Готова ли си?
— Почти — и да бе раздразнен, че мястото му е отнето без много обяснения, на Чал не му личеше по гласа. — Бъди нащрек. Започваме обратното броене. Десет, девет…
С половин ухо Шада слушаше, отпуснала ръце върху щурвала. Очите й минаваха към бойния мистрилски зрителен прийом, на който инструкторите я бяха научили преди много години. Броенето стигна нула, многоцветното хиперпространство се набразди с бели линии, които се превърнаха в звезди…
С жесток трус турболазерният изстрел удари „Волният Карде“ отстрани.
— Чакат седем машини — измърка Хшиши. Тонът й накара Шада да си представи как всеки косъм от сиво-бялата козина на тогорианката се е изправил. — Малки нападателни машини… клас „Корсар“.
— Потвърждавам броя и класа — добави Чал. — Местоположения…
Думите му бяха удавени в съскащия рев на турболазерното оръдие. Шада завъртя купола и стреля. Един от корсарите, който се опитваше да се прокрадне под дока на товарния кораб, пое удара с левия си фланг и избухна в пламъци. Другарят му, който избегна повечето от отломките, се втурна презглава, но налетя на турболазера на Грив, който го пресрещна с точен изстрел. Онова, което остана от машината, продължи по инерция да се носи по началната траектория като погребална клада.
— Двама свалени! — отброи Чал. — Трима свалени!
— Всички да останат в готовност — разнесе се по-спокойният глас на Карде. — Засега ги изненадахме, но вече знаят какво да очакват.
Шада кимна в знак на съгласие и бързо погледна тактическия си екран. Четирите останали корсара се бяха изтеглили и летяха със скоростта на „Волният Карде“, но явно не горяха от желание отново да стрелят. В това време контрабандисткият шеф подгони кораба си към далечния газов гигант, около който се въртеше Дайарк, столицата на сектора Катол.
— Предполагам, че следващия път ще опитат с йонните оръдия — каза тя. — Ще се справим ли?
— С лекота — увери я контрабандистът. — Особено с такива малки йонни оръдия. Започват.
Четирите корсара се разделиха на двойки и прелетяха с пълна скорост над и под „Волният Карде“, обстрелвайки го с йонните си оръдия. Шада отвърна на огъня. Тя мярна единия от тях, преди двете машини да изчезнат зад корпуса на товарния кораб.
— Наблюдател? — извика тя.
— Уцели йонното му оръдие — потвърди Чал. — Балик свали задния му дефлекторен щит…
— Отново атакуват! — прекъсна го Хшиши.
Шада хвърли поглед към тактическия си екран и завъртя турболазерното оръдие в посоката, от която трябваше да се появи най-близкият корсар…
Нападателят заобиколи корпуса на „Волният Карде“. Лазерите му безполезно обстрелваха дебелата
