придобил способността да предвижда точно ходовете на противника и често обезсилваше атаките, преди изобщо да бъдат предприети.
Шада си спомни десетките мисии, които бе осъществила за Мистрил, и предшестващите ги дълги часове старателни проучвания на предимствата и недостатъците на противника, на оръжията и стратегиите му, съюзниците и противниците.
— Полезен талант — тихо каза тя.
— Изключително полезен — съгласи се Карде. — Но докато организацията му се разрастваше, Кардас започна да се променя. Стана… не знам… някак на настроения. Имаше изблици на ярост за дреболии, на които не би трябвало да обръща внимание. Друг път с часове седеше над картите на Империята. Но може би по-важното бе, че след годините на бурна младост остаряваше бързо. Много по-бързо от нормалното. Един ден се качи на личния си кораб… и изчезна.
— Изчезна ли? Как така? — намръщи се Шада.
— Изчезна от познатата галактика — уточни Карде. — Не се обади на никого. И да го е видял някой от враговете му, не го е казал на никого.
— Кога е станало това? — попита Шада.
— Преди двайсет години — продължи Карде. — Отначало никой не обърна внимание… и преди се бе случвало да предприема тайни пътувания. Но след като минаха три месеца и той не се появи, заместниците му започнаха да обсъждат какво да правят, ако не се върне.
— Решили са с гласуване да определят кой ще оглави организацията, нали?
— Едва ли някой е помислял за гласуване — спокойно отвърна Карде. — Заплахата от междуособици бе толкова сериозна, че решихме да разделим организацията и всеки да вземе дял.
— И не е било лесно да се раздели, така че всички да са доволни — вметна Шада, отбелязвайки, че за пръв път Карде издайнически използва глагол в първо лице множествено число. — Така че сте се скарали.
— Не точно — стисна устни за миг Карди. — Наясно бях какво щеше да стане, ако се карахме, а и не бях съвсем убеден, че Кардас няма да се върне. Така че… поех управлението.
— Просто така? — повдигна вежди Шада.
— В известна степен — сви той рамене. — Е, имах план, улучих момента, а и извадих късмет. Едва след няколко години осъзнах колко голям късмет съм имал. Но, общо взето, наистина поех управлението просто така. Неутрализирах другите заместници и ги отстраних, а на хората обявих, че продължаваме да вършим обичайната си работа.
— Обзалагам се, че това те е направило много обичан — каза Шада. — Но не виждам проблем, поне що се отнася до Кардас. Тръгнал е и не се е върнал, така ли?
— Там е работата… — замислен каза Карде, — че не съм сигурен, че не се е върнал.
— Моля! — присви очи Шада.
— Поех управлението за една нощ — продължи той. — Но това не означава, че от страна на другите заместници и техните хора не е имало опити да ме свалят. Опитите бяха осем, от съвсем посредствени и недоносени до сложна конспиративна схема, създадена три години по-късно. Заговорниците сигурно я бяха мъдрили през всичките тези три години.
— Очевидно всички са били безуспешни.
Карде кимна.
— Работата е там, че по време на разследването четирима от предводителите на заговорите заявиха, че зад тях стои Кардас.
— Просто са се опитвали да те уплашат — презрително изсумтя Шада и махна с ръка.
— Така реших и аз — каза Карде. — Но, разбира се, нямаше как да съм сигурен. И продължавам да не съм.
— Предполагам — Шада изучаваше лицето му. — А какво те накара да изпратиш Джейд и Калризиан тук преди шест години, за да го търсят?
— Всичко започна малко преди това — заразказва той. — По-точно — преди десет години, непосредствено след смъртта на върховния адмирал Траун — устата му трепна конвулсивно. — Или може би още по-точно — след като върховният адмирал изигра смъртта си. Бях на Корускант за сключването на Контрабандисткия съюз и стана така, че Калризиан ми показа нещо, което Люк Скайуокър бе намерил заровено на планетата Дагоба.
Шада прерови паметта си.
— Май не съм чувала за нея.
— Няма и защо да си чувала — отвърна Карде. — Там няма абсолютно нищо. Няма градове, няма технологии, няма колонии. Какво е търсел Скайуокър из блатата на Дагоба, нямам представа, но беше очевидно, че изгубеното електронно устройство не е било на мястото си там. Вероятно и това беше причината, поради която го бе донесъл. По белезите познах, че това е повиквачът от личния кораб на Кардас.
— Така ли? — намръщи се Шада. Повиквачът бе автопилот на напълно автоматизиран кораб, който може да се самоуправлява от разстояние, когато собственикът му подаде сигнал. Мистрилите никога не използваха такива кораби, но й се беше случвало да пътува на тях с клиенти. Бяха й крайно неприятни. — Кардас е имал напълно автоматизиран кораб, така ли?
— Да, модел отпреди Войните на клонингите — каза Карде. — Купи го малко след като се върна от престоя си при тъмния джедай. Каза, че искал кораб с прилични размери, който да може да управлява сам, без помощта на екипаж.
— И Скайуокър е намерил повиквача в калта на някаква изоставена планета? Колко удобно.
— И аз така си помислих — призна си контрабандистът. — Но след като говорих със Скайуокър, разбрах, че се е натъкнал на находката съвсем случайно.
— Дали думата може да се използва, когато говорим за джедай, е спорно — вметна Шада.
— Така е — съгласи се Карде. — Но това беше първата следа, която имахме от десет години, и дори да беше номер, сметнах, че си струваше да видя докъде би довела.
— И изпрати Джейд да търси — добави тя и си припомни разговора, който бе подслушала в апартамента на семейство Соло в Горската кула. — А Калризиан настоя лично да го потърсиш.
— Общо взето, така е — заключи търговецът. — Започнаха от Дагоба. Търсиха в старите архиви на космодрумите къде може да е спирал за ремонт или за зареждане. Тук-там се натъкнаха на догадки… някои — в библиотеката на Корускант, други — изречени от разни типове от покрайнините, трети — от охраната на Корелиан… от всякакви места… Започнахме да събираме частите на мозайката.
— Ще ти отнеме цял живот — тихо каза Шада.
— Не чак толкова, но определено ми отне няколко години — призна Карде. — Особено след като двамата продължиха да се занимават и с други неща или ги викаха да оправят поредната криза на Корускант. Следата беше толкова студена, че месец-два не бяха от значение. Продължиха, докато не стигнаха до сектор Катол, система Ексокрон. И там, доколкото знаем, следата свършва.
За известно време в каютата цареше тишина, докато Шада осмисляше чутото.
— Предполагам, че не са видели самия Кардас?
С явно усилие Карде се откъсна от призраците на миналото.
— Имаха изрични инструкции да не го виждат — каза той.
— Трябваше да разберат къде е. А при свят, скрит като Ексокрон, трябваше да намерят и път до него. Аз щях да поема нататък.
— Преди колко време беше това?
— Преди няколко години — сви рамене Карде.
— И какво стана?
— Често казано, не събрах сили — призна си той. — Не знаех как ще се изправя пред него. Нямах представа, какво ще му кажа, как ще изгладя нещата. Затова все си намирах извинения да отлагам — Карде си пое дълбоко дъх. — И май вече съм закъснял твърде много.
— Смяташ, че Рей’кас работи за него?
— Рей’кас, Бомбаса… и още десетина, за които не сме и чували — бавно отвърна Карде. — Но той явно се е раздвижил.
