страна на ръката му. Той пусна оръжието.
— Браво на всички! — каза Карде и стана, докато Хшиши се отдръпваше, готова да стреля с бластера. — Данкин!
— Тук — заговори с познатия глас някакъв мъж, докато ставаше от масата си.
— Дай нещо на бармана като компенсация за бъркотията — нареди Карде. — Така се прави — добави той към Ксерн, докато Данкин тръгна към бара, бъркайки в джоба си. — Грив, застани до вратата. Чал, Балик, ви сте авангард по пътя към кораба.
— Да.
Тримата тръгнаха към вратата.
— Хитър си — злобно процеди Ксерн. — Наистина си хитър. Но ако си мислиш, че това ще те спаси от ръцете на Рей’кас, много се лъжеш.
— На твое място щях да се притеснявам повече какво ще направи Рей’кас с теб, задето толкова глупаво загуби хората си — сряза го Карде. — А също и как ще излезеш от тук, преди Хшиши да реши, че си прекалено опасен, за да си тръгнеш жив.
— О, тръгвам се — мрачно отвърна главорезът. — Но ще се срещнем отново, Карде. Малко преди да умреш — той му хвърли свиреп поглед и тежко тръгна към вратата.
— Е — каза контрабандистът, обърна се към Шада и й подаде ръка.
Тя не помръдна.
— Значи през цялото време си имал подкрепление — вдигна тя очи към него.
В гласа и в израза на лицето й имаше недвусмислено оскърбление.
— Нали каза, че няма да го приемеш като обида — напомни й Карде.
— Те са дегизирани.
Карде бавно отпусна ръка.
— Инспекторите, които проверяваха кораба, видяха целия екипаж — обясни той. — Нормално беше да допусна, че някои от тях са шпиони на пиратите и ще ги разпознаят.
— А якетата?
— Мара ги донесе — отговори Карде и усети, че по челото му избива пот.
Шада се изправи.
— И не ти мина през ума — прошепна тя, — че можеш да ми се довериш?
За миг Карде остана без глас. Дълбоката болка, която струеше от думите й, бе съвършено неочаквана.
— Не, не е така — започна той. — Не…
Но беше късно. Тя вече вървеше към вратата, където Грив бе застанал на пост.
— Ремонтът свърши ли? — попита Шада.
Грив хвърли бърз поглед над рамото й към Карде.
— Почти — предпазливо отвърна матросът.
— Добре — каза тя, мина покрай него и отвори вратата. — Май е чисто — съобщи Шада. — Да се връщаме на кораба.
Грив погледна въпросително към шефа си.
— Да — промърмори той и тръгна към вратата. По обратния път до „Волният Карде“ мълчаха.
Шада свали бойния си костюм и успя да облече робата си, когато звънецът на вратата изчурулика.
— Кой е? — провикна се тя.
— Карде — чу се гласът на капитана. — Може ли да вляза?
Шада въздъхна, загърна се плътно с робата и завърза колана. Не изпитваше особено желание да го вижда, особено сега. Но беше наета за това пътуване да изпълнява задълженията на телохранител на Карде и не можеше да го избягва. Освен това оскърблението от инцидентното му недоверие към нея бе поотшумяло. Поне донякъде.
— Влез — каза тя и отвори.
Вратата се плъзна настрани и Карде влезе в каютата й.
— Току-що направихме скока в хиперпространството — каза той, погледна дрехата, с която бе облечена, и отмести поглед. — Одонл каза, че ще сме при Ексокрон след седем дни.
— Добре — кратко отвърна Шада. — Дотогава ще съм в пълна форма. Като стана дума, моля да ме извиниш, но тъкмо отивах към ваната с бакта.
— Тя може да почака — учтиво, но твърдо каза Карде и махна към един от столовете. — Иска ми се да поговорим.
Тя се замисли дали да не откаже, но все пак бе поела задължения към него.
— За какво? — попита и седна, питайки се дали той е до такава степен нечувствителен, че да се опита да измисли някакво нелепо извинение за случката в кафенето. Но Карде я изненада:
— За Джори Кардас, разбира се — каза и придърпа друг стол, за да седне срещу нея. — Време е да чуеш цялата история.
— Наистина ли? — безстрастно възкликна Шада.
Беше обещал да й разкаже историята, когато навлязат в системата Ексокрон, а това според собствените му думи щеше да стане след седмица. Или се опитваше да заглади недоразумението помежду им? Не че имаше някакво значение. Извинението му би било твърде неубедително и твърде закъсняло, но поне щеше да получи някаква полезна информация.
— Слушам — каза тя.
Погледът му се отнесе, сякаш Карде се пренесе назад във времето на място, много отдалечено от настоящото.
— Историята с Кардас започва преди около шейсет години — започна той, — по време на Войните на клонингите и хаоса, който донесоха на галактиката. Тогава, а и след войните имаше голяма нужда от контрабанда и голям брой организации набираха хората си набързо и без подбор.
— Тогава хътяните са направили големите си удари, нали?
— попита Шада.
Интересът й неволно се пробуди. Знаеше много малко за този период, а винаги бе искала да научи повече.
— Да, много от тях направиха удари — отвърна Карде. — По това време се появи Кардас и дали заради уменията си, или поради чист късмет се озова в една от добрите организации. Не от най-големите, но определено от добрите. Работил за нея петнайсет години и случайно попаднал в битка между тъмни бпфашки джедаи и практически всички останали в сектора. Според историята, която Кардас по-късно разказваше, един от тъмните джедаи бил завзел личния му кораб и го принудил да излетят.
Шада потръпна. Знаеше нещо за тази история. Група мистрили бяха взели участие на страната на бранителите в този конфликт. Някои от разказите, които бе слушала като дете от оцелелите, се бяха превърнали в кошмари по време на сънищата й.
— Изненадана съм, че се е върнал жив, за да разкаже какво се е случило — каза тя.
— Всички бяха изненадани — каза Карде. — Всъщност другите четирима членове на екипажа му така и не се върнаха. Но Кардас се върна. След два месеца изненадващо се появи, пое контрола над организацията, в която работеше, и сякаш животът се върна към нормалното.
— Но не беше така ли?
— Изобщо не беше така — тъжно призна контрабандистът.
— За приближените му бързо стана ясно, че през тези два месеца с него се бе случило нещо сериозно. Организацията му все още беше една от най-добрите, но изведнъж той реши да я направи и една от най- големите. Започна системно да се намества по териториите на по-малките и или ги изкупуваше, или ги поглъщаше, или ги задушаваше, завземайки пътищата и клиентите им. За разлика от хътяните и другите групировки той се бореше за територии, а не за силен централизиран контрол и се разпростираше навсякъде, вместо да завземе една определена система или сектор. След няколко години бе начело на организация, която бе готова скоро да се превърне в съперник на организацията на Джаба.
— И никой ли не се опита да го спре? — попита Шада. — Не мога да си представя, че хътяните са го гледали как ги надхитря, без да направят нищо.
— Всички се опитваха да го спрат, скъпа Шада — мрачно поясни търговецът. — Но той някак бе
