— Как? — предизвикателно попита Мара. — Да използваш Силата, за да го приковеш към тавана? Но какво право би имал да го правиш?
— Как какво право? — тросна са той. — Аз командвам тук. Отговарям и за тяхната безопасност.
— Хайде, хайде! — каза Джейд. Люк все така усещаше съчувствието й, но вече обагрено с лека насмешка. — Строящия с лозници беше отговорно възрастно същество. Той знаеше какво прави. Изборът беше негов, последствията също. Ако толкова ти се иска да отговаряш за грешки, започни с онези, за които наистина носиш вина.
— Например? — тихо попита джедаят.
Известно време Мара просто го гледаше студено и той усети вълна лошо предчувствие да преминава през гнева му.
— Ами добре, щом питаш. Например това, че не премести джедайската си академия от Йовин, когато за пръв път откри, че там има голямо съсредоточаване на опасната тъмна Сила. Например това, че не изхвърли Кип Дурон в мига, когато започна да проявява склонност към Тъмната страна. Например това, че не осигури подходяща защита на децата на сестра си срещу похищения, въпреки че вече бяха направени няколко опита. Или това, че се обяви за майстор джедай след по-малко от десет години занимания. Да продължавам ли?
Люк се опита да я изгледа свирепо. Но нямаше убеденост в опита му и той сведе очи, въздъхвайки:
— Права си. Напълно си права. Не знам, Мара… Беше… не знам!
— Добре — каза тя, но без сарказъм. — Животът на джедай се е оказал много по-сложен, отколкото си очаквал. Не е лесно да разбереш как трябва да постъпиш и как да се държиш. Получаваш невероятна мощ от Силата, но се е случвало да се парализираш от страх, че можеш да я използваш неправилно. Права ли съм?
Майсторът джедай се взря в нея.
— Да — каза той, не вярвайки на ушите си. Откъде можеше тя да знае всичко това? — Така е.
— И все пак — продължи Джейд — по някое време през последните месеци нещата изведнъж са започнали да се изясняват. Не че си имал някакви особени прозрения, но повечето ти колебания са изчезнали и вече по-лесно избираш правилния, както се оказва впоследствие, път.
— И за това си права — призна Скайуокър. — Все пак имаше едно-две прозрения — припомни си той. — Видението на Тиерфон ме накара да вляза във връзка с Карде и да разбера, че си в беда — Люк я изгледа внимателно. — Знаеш ли какво ставаше?
— Да, беше повече от очевидно — сухо отвърна Мара. — Поне за мен. Сигурно и за Лея, Коран и за още неколцина от учениците ти. Може би и за цялата Нова република.
— Благодаря ти — опита се Люк не съвсем успешно да наподоби тона й. — Чувствам се много по- добре.
— Е, това беше целта — Мара си пое дълбоко дъх. Люк усети колебанието й. — Ти си в центъра на нещата. Ти имаш последната дума за това, какво да стане и какво не. Но ако искаш да чуеш мнението ми, всичко започна преди девет години, когато тръгна на онова пътуване до Бис и там се изправи пред… пред каквото там се изправи.
— Преродения император — потръпна от спомена Люк.
— Или нещо друго — отвърна Джейд с особена нотка на безразличие в гласа. — Лично аз не съм убедена, че е бил той. Но това е извън темата. Въпросът е, че ти реши — глупаво или по-точно — арогантно според мен, че най-добрият начин да го спреш е се престориш, че се съюзяваш с него, като едновременно научиш някои от техниките на Тъмната страна.
— Но не съм преминал към нея — възрази Люк, опитвайки се да си припомни онези мрачни дни. — Според мен не съм преминал.
Мара поклати глава.
— За това може да се поспори, но вече почти няма значение. Все пак по един или друг начин ти охотно се потопи в нея. И от този момент нататък тя придаде друг оттенък на всичко, което правеше.
Думите на учителя Йода изплуваха в паметта му: „Стъпиш ли на тъмната пътека, предупреждаваше старият му учител, съдбата ти е решена навеки.“
— Придаде друг оттенък?… — тихо повтори той на себе си. Всички лутания, грешни постъпки и решения, арогантността от изминалите девет години обвинително се изправиха пред него. — Какво съм си мислел?
— Ти не мислеше — отвърна Мара. В гласа и чувствата й имаше странна смесица от обвинение и състрадание. — Ти реагираше. Искаше да спасиш всички и да свършиш всичко. И докато се опитваше да го правиш, се размина на косъм със самоунищожението си.
— И какво се промени? — попита Скайуокър. — Какво стана?
Мара присви очи.
— Да не би да искаш да повярвам, че не знаеш?
Люк направи гримаса, учудвайки се, че не го бе осъзнал по-рано. Критичният момент при Ифигин, докато двамата с Хан се подготвяха за битката с настъпващата според зет му към тях пиратска шайка. Моментът, когато видя император Палпатин и Екзар Кун да му се присмиват…
— Знам — призна той. — Взех решение да не прибягвам толкова често до Силата.
И изведнъж през смесицата от тревога и угризение мина съвършено неочакван прилив на всепотапящо облекчение.
— Най-сетне — тихо каза Мара.
— Но защо? — попита Люк. — Мощта е, за да бъде използвана от всеки джедай. Заради това, че се докоснах до Тъмната страна ли, употребата й стана толкова тежка за мен?
— Вероятно да, отчасти — отвърна Джейд. — Но и да не беше го правил, пак щеше да преживееш неприятности. Бил ли си във фабрика за дискови корпуси?
— Ами… не — отговори Скайуокър и премига от внезапната смяна на темата.
— А в рудна мелница? — отново попита тя. — Ландо имаше няколко… не може да не си надничал поне в една от тях.
— Виждал съм онази на Варн — отвърна Люк. Споменаването на Ландо внезапно помрачи несигурно нарастващото чувство на вълнение от новите открития. Връзката на Мара с Ландо…
— Добре — каза Мара. Или не забеляза промяната в чувствата му, или я пренебрегна. — Понякога малки пойни птички свиват гнезда в горните подпорни греди на сградата. Чувал ли си ги да пеят, когато си бил там?
Скайуокър се усмихна. Отново бе толкова очевидно.
— Разбира се, че не — отвърна той. — Там е много шумно, за да се чуе толкова нежен звук.
Мара също се усмихна.
— Очевидно е, след като ти го посочат, нали? Силата е не само мощ, както мислят повечето, които не са джедай. Тя е и напътствие. Всичко: от грандиозните видения за бъдещето до по-фините предупреждения за момента, които изживявам като предчувствия за опасност. Работата е, че колкото повече черпиш от нея груба мощ, толкова повече се смалява способността ти да чуеш съветите й през шумотевицата на собствената ти дейност.
— Да — тихо се съгласи Люк.
Изведнъж се изясниха толкова много загадки. Често се питаше как той можа да построи отново личната крепост на Дарт Вейдър, а учителят Йода се бе уморил от нещо относително лесно, като изваждането на един изтребител от мочурищата на Дагоба? Просто Йода разбираше алтернативите много по-добре от прохождащия си ученик. И за краткото време, откак Люк реши да опита същата алтернатива, вече смътно долавяше причината, поради която учителят му бе избрал този път. Все по-често и по-често започваха да се появяват кратки проблясъци напътствия, понякога явяващи се като неясно подсъзнателно усещане. Нещо такова го бе предпазило от бързо падане в плен в кауронската астероидна база на пиратите Каврилу. Друго негласно го бе посъветвало да приеме помощта на Дете на ветровете, което го доведе до тази пещера, както и до пещерата на ком джа.
— Преди няколко месеца бях на Ифигин, за да помогна на Хан да води преговори — каза той. — Един диамалец, участник в тях, каза на Хан, че джедай, който като мен използва много Силата, накрая винаги се увлича от Тъмната страна.
