— Адмирал Пелаеон — каза Елегос и сведе глава в каамаски поклон.
— Това е Сакисак от клана тлакшар — продължи Органа Соло и махна към ногрито вдясно от себе си.
Усмивката на Пелаеон остана на лицето му, но Лея долови горчивината зад нея.
— Разбира се — каза той. — Алдеранка, каамасец и ногри. Представители на трите раси, които имат най-големи основания да ненавиждат Империята.
Сакисак се раздвижи…
— Не изпитваме неприязън лично към вас, адмирале — спокойно каза Елегос, преди ногрито да проговори. — Нито пък към народа на Империята. Нашите светове бяха унищожени от ръката на Палпатин, но сега и той не е сред живите. Подхранването на огъня на враждата няма да ни донесе нищо.
— Благодаря ви, доверителю — отвърна Пелаеон. — Оценявам великодушието и мъдростта ви — за миг погледът му прескочи към Сакисак, след това се спря на Гент, който нервно стоеше до каамасеца. — А вие, сър, коя конкретна неправда представлявате?
— Аз ли? — стреснато попита момчето. — О, не. Аз не съм от групата. Тоест… аз съм хакерът, който възстанови съобщението на полковник Вермел до генерал Бел Иблис.
Последната следа от усмивка изчезна от лицето на върховния командващ.
— Какво имате предвид с „възстанови“? — попита той. — Полковникът не е ли предал съобщението лично?
— Не е успял — каза Лея. — Според генерал Бел Иблис корветата на полковник Вермел е била прехваната от звезден разрушител, докато е захождала към Моришим.
Блясъкът в очите на Пелаеон угасна.
— Прехваната и унищожена?
— Не, поне не веднага — отвърна Органа Соло. — Звездният разрушител е изтеглил корветата в хангара си и е избягал.
— Ясно.
Известно време адмиралът мълча, загледан в нищото. Чертите на лицето му бяха сурови, почти жестоки, отразяващи изпълващия го гняв. Лея се присегна със Силата и се опита да прочете зад чувствата му, питайки се дали тя да наруши тишината, или да изчака той да го направи.
Елегос взе решението вместо нея.
— Разбирам, че полковник Вермел е бил ваш близък приятел — тихо каза той.
— Надявам се, че още е — каза Пелаеон. — Ако не е, някой ще плати прескъпо за смъртта му — върховният командващ въздъхна. — Но вие сте тук, за да говорим за мир, не за отмъщение. Последвайте ме. Залата до хангара ни очаква.
— Ако нямате нищо против, бих предпочела да водим дискусията на борда на моя кораб — отвърна Лея. — Телохранителите ми много държат на това.
За час от секундата в чувствата на Пелаеон просветнаха неувереност и дори страх, но скоро след това върховният командващ отново се усмихна.
— Разбира се. На борда на кораба ви има още ногри — каза той и погледна към корпуса на „Хилядолетен сокол“, извисен над тях. — Без съмнение дори сега ни наблюдават с оръжия, готови за стрелба.
— Няма опасност, адмирале — каза Елегос. — Освен ако вие самият не я донесете на борда.
Пелаеон махна с ръка към рампата.
— В такъв случай, съветник, приемам предложението ви. Моля, след вас.
Минута по-късно Лея, Пелаеон и Елегос седяха около игралната маса на „Хилядолетен сокол“. „Твърде неофициално място за такова важно събитие“, помисли си Лея с известно смущение, но това бе единственото място на кораба, където тримата можеха да седнат заедно. Без да отрони дума, Сакисак зае позиция на място, откъдето можеше да наблюдава едновременно масата и рампата на кораба. Гент, също без да каже дума, отиде в техническия отсек и се зае с компютъра на „Хилядолетен сокол“.
— Ще мина направо на въпроса, съветник — каза Пелаеон и за миг погледна към ногрито и Гент. — Войната, която започна преди двайсет и няколко години, свърши… Империята я загуби.
— Съгласна съм — каза Лея. — Това мнение споделя ли се и от други в Империята?
На бузата на адмирала трепна един мускул.
— Сигурен съм, че средният гражданин на Империята е осъзнал тази истина още преди няколко години — отвърна той. — Само ръководството се бе вкопчило в надеждата, че неизбежното може някак си да бъде избегнато.
— А това ръководство съгласно ли е вече с нас двамата и със средния имперски гражданин?
— Да — каза Пелаеон. — Макар и с нежелание. Упълномощен съм от осемте останали мофи да започна мирни преговори с Новата република.
Гърлото на Лея се стегна. Тя бе чула съобщението на Вермел, бе пристигнала на борда на „Химера“ и бе видяла Пелаеон да я чака сам… но едва сега всичко доби реални измерения. Мир. С Империята!
— Както казахте, Империята загуби войната — каза Елегос в настъпилата тишина. — За какво тогава ще преговаряме?
Органа Соло раздвижи рамене и безмълвно благодари на каамасеца за финото му напомняне на дълга й. Тя бе представител на Новата република и не можеше да позволи емоционалната съблазън на мира да я заслепи за сериозната рационална същност на положението.
— Доверителят Акла има право — каза тя. — Очевидно е вие какво ще спечелите от едно мирно споразумение. А ние какво ще спечелим?
— Може би нашата печалба не е толкова очевидна, колкото си мислите — отвърна Пелаеон. — Новата република се бори с вътрешни вълнения, които имат всички признаци на задълбочаване — той погледна изразително към Елегос. — Всъщност някои от мофите смятат, че сте на ръба на гражданска война заради каамаския проблем. Сред такава анархия останките на Империята лесно могат да бъдат пренебрегнати. Защо тогава изобщо да си правим труда да се унижаваме със споразумение?
Устата на Лея пресъхна. Въпросът бе твърде основателен.
— Ако наистина смятахте, че ще се самоунищожим, нямаше да сте тук — отбеляза тя.
— Може би — каза адмиралът. — А може би не вярвам, че онези, които изпитват по-силна омраза към Империята, ще ни забравят — той направи пауза. — А може би мога да предотвратя гражданската война.
Висшият съветник направи гримаса.
— Как?
— Нека първо да кажа Империята какво би искала да бъде включено в споразумението помежду ни — отвърна върховният командващ. — Искаме Корускант да потвърди и да приеме настоящите ни граници с гаранции за свободна търговия и пътуване между нашите светове и световете на Новата република. Без тормоз с постоянни нападения, без престрелки, без пропаганден натиск спрямо нас.
— А представителите на нечовешките раси, които живеят под властта на Империята? — попита Сакисак. — Да не би да трябва да приемем робството им?
Пелаеон поклати глава.
— Империята, която някога поробваше и експлоатираше мислещите същества, вече я няма — каза той на ногрито. — Режимът на човешкото доминиране на Палпатин отдавна се превърна в сътрудничество между всички същества в нашите граници.
— Всичките ви поданици ли ще се съгласят, че сега са равноправни? — попита Лея.
— Вероятно не — призна адмиралът. — Но щом веднъж имаме сигурността, която мирното споразумение ни дава, всяка имперска система, която желае да се присъедини към Новата република, ще има възможността да го направи — той повдигна вежди. — Съответно очакваме системите във вашите граници, които желаят да се присъединят към Империята, също да получат такава възможност при същата сигурност и гаранции за свободна търговия.
Сакисак изруга на родния си език.
— Кой народ би бил толкова глупав, че да ви даде свободата си? — презрително попита той.
— Ще се изненадате колко много са желаещите — отвърна Пелаеон. — Свободата е твърде относително и субективно понятие. Както вече казах, Империята, която познавахте, не съществува.
