Ногрито отново изръмжа сподавено, но не каза нищо.
— Разбира се, всички гаранции се отнасят и за другата страна — продължи върховният командващ и се обърна отново към Лея. — Без нападения от страна на Империята, без провокации, без капери — лицето му се изкриви в подобие на усмивка. — И, разбира се, ако се натъкнем на друго супероръжие, скрито от Палпатин, ще работим с вас за обезвреждането му.
— А супероръжието, което вече използвате? — попита Лея.
Адмиралът се намръщи.
— Какво супероръжие?
— Онова, което вече едва не ни победи — поясни тя. — Върховният адмирал Траун.
Пелаеон стисна устни. Лея усети вълната на неувереност, която го обля.
— Не зная, съветник. Нямам представа, какво става.
Органа Соло хвърли бърз поглед към Елегос.
— Какво искате да кажете?
— Точно това, което казах — отвърна й Пелаеон. — От две седмици чакам генерал Бел Иблис да дойде тук. Няколко дни преди това изпаднах в комуникационно затъмнение. Допреди една седмица дори не знаех за съобщението, че Траун бил жив.
Лея се смръщи и се присегна със Силата към върховния командващ, но не откри двуличие нито в мислите, нито в чувствата му.
— Адмирале, казахте, „съобщението, че Траун бил жив“
— обади се Елегос. — Думите ви намекват, че всъщност не го вярвате истински.
— Не знам на какво да вярвам, доверителю — отвърна Пелаеон. — Имам всички основания да смятам, че не е жив. Бях до него на мостика на „Химера“, когато той сякаш загина.
— Ето отново, „сякаш загина“ — настоя Елегос. — Загина ли наистина или не?
— Не знам — отговори с въздишка върховният командващ.
— Траун бе чуждоземец, с чуждоземна психика и… — адмиралът не довърши. След известна пауза поклати глава и попита: — Някой от Новата република видял ли го е? Някой, на чиято дума и преценка можете да вярвате?
— Яхтата на моя приятел Ландо Калризиан е била прехваната и изтеглена на борда на звездния разрушител „Неумолим“. С него е бил и диамалският сенатор — отговори Лея.
— И двамата твърдят, че са видели Траун.
— „Неумолим“ — тихо промърмори Пелаеон и се намръщи. — Корабът на капитан Дория. Той е един от онези, които са се срещали лично с Траун. Трудно ми е да повярвам, че би могъл да бъде подведен. Или че би рискувал кораба си, без да има съвършено основателна причина.
Висшият съветник се поколеба, но нямаше как да се изрази по друг начин:
— Струва ми се, адмирале, че тези разговори може да се окажат малко ненавременни — каза тя. — Ако Траун е жив, вие вече не сте командващ имперската флота.
— Ако е жив, със сигурност ще ме освободи от тази длъжност — с равен глас отвърна Пелаеон. — Но за момента това няма връзка. Армията е подчинена на мофите, а мофите ме упълномощиха мен да водя преговорите.
— Тези пълномощия не са ли невалидни в случай на завръщане на върховния адмирал Траун? — попита Лея.
— Възможно е — призна адмиралът. — Но докато не бъда уведомен за такова решение, пълномощията ми остават в сила.
— Да — тихо каза Лея и се вгледа в стария военен.
Той бе научил за завръщането на Траун преди една седмица. И въпреки това не се бе втурнал, за да научи повече, а бе останал тук в комуникационно затъмнение не само за да изчака Бел Иблис, а и за да бъде сигурен, че има пълномощията, даващи му правото да води мирните преговори. За да направи първата крачка към нещо, което вероятно дори мофите и върховният адмирал нямаше да могат лесно да спрат. Това не беше шега. Адмирал Пелаеон, върховен командващ имперската флота, искрено желаеше мир.
— Траун казал ли е нещо на Калризиан и на сенатора? — прекъсна Пелаеон разсъжденията на Лея. — Разбирам, че са били пуснати да си вървят… малцина могат да избягат от имперски звезден разрушител.
— Всъщност в някои отношения неговото послание е сходно с вашето — отвърна тя. — Предупредил е, че Новата република е на ръба на самоунищожението, и е предложил помощта си да го избегнем.
— Обмисляте ли предложението му?
— За съжаление предложеният от него метод бе намерен за неприемлив от Сената — отвърна Лея. — Искаше да говори насаме с ботанските лидери и чрез тези разговори да реши кои са били саботьорите на планетарния щит на Каамас.
— Интересно — каза Пелаеон, замислено търкайки брадичката си. — Как ли възнамерява да го постигне само с разговори. Освен ако вождовете на клановете не са наясно.
— Твърдят, че не са — каза Органа Соло. — И като се има предвид нарастващата заплаха за целия ботански народ, мисля, че щяха да ни дадат информацията, ако я имаха.
— Казахте, че вие също имате предложение за избягване на гражданската война — напомни Елегос на адмирала. — Бихте ли били по-конкретен?
Лея усети как върховният командващ върна цялото си внимание към настоящето.
— Вероятно осъзнавате, че кризата може да бъде разрешена с намирането на пълния документ за унищожението на Каамас — каза той. — При известни условия Империята е готова да ви достави копие от въпросния документ.
Висшият съветник хвърли поглед към Сакисак и улови едва различимата реакция на ногрито. Ако се движеха по разписание, в момента Хан и Ландо извършваха собствено издирване на това копие на Бастион.
— Просто така ли? — попита Лея. — Просто ще ни го дадете?
— Щом сложим ръка на него — отвърна той и направи пауза.
— Има един проблем. Ако наистина съществува, този документ се намира в раздел „Специални файлове“ на архивите, които са строго забранени и кодирани с много висока степен на защита. Нямам достъп до тези файлове. Нито пък познавам някого, който има достъп до тях. Ако искаме да получим документа навреме, Новата република ще трябва да ни заеме най-добрия си експерт по дешифриране.
Откъм техническия отсек дойде глухо задавяне. Гент все още стоеше с лице към контролното табло, но гърбът му внезапно се бе сковал.
— Къде трябва да отиде? — попита Органа Соло адмирала, без да отделя очи от Гент. — На Бастион ли?
— Не, на база Убикторат при Ята Минор — отвърна върховният командващ. — Командващият офицер ми е личен приятел. Там има компютърен терминал, който в известна степен е изолиран и може да бъде използван за целта. Отиването на самия Бастион би било твърде рисковано.
Лея погледна към Пелаеон. Изведнъж сърцето й се качи в гърлото.
— Какво имате предвид под „твърде рисковано“?
— Бастион е крепост на едни от най-яростните противници на мирното споразумение в цялата Империя — мрачно отвърна той. — Сред тях е и моф Дизра. Освен всичко той е затънал до гуша в личната си войничка, в която използва наемнически каперски шайки и незаконно придобити средства.
— Да, забелязахме пиратската дейност — каза Лея, мъчейки се да овладее гласа си. Хан и Ландо бяха на Бастион…
— Не мислите ли, че моф Дизра би оценил присъствието на представители на Новата република?
Пелаеон изсумтя:
— Които да се ровят в тайните имперски файлове? Едва ли. Вашият експерт няма да прекара и шест часа на Бастион, и Дизра ще е разбрал за присъствието му, а шест часа по-късно с него ще се случи някоя удобна злополука. Но на Яга Минор ще е в безопасност.
— Радвам се да го чуя — каза Лея и отново погледна към Сакисак. В застиналото лице на ногрито прочете същата тревога, каквато изпитваше самата тя. Хан на Бастион насред крепостта на отмъстителен моф…
