Цялото тяло на доверителя потръпна.
— Смятам, че самият адмирал Пелаеон е искрен — каза той. — Мисля, че това го знаете по-добре от мен. Подозирам, че въпросът, чийто отговор искате, е дали можете да имате доверие на искреността му.
— Да — каза тя. — Не долавям никакво лицемерие в самия Пелаеон, но след завръщането на Траун на сцената… — Лея поклати глава. — При него нищо не е каквото изглежда, Елегос. Той може много ловко да те накара да направиш точно това, което иска от теб, макар много добре да знаеш, че те манипулира. Траун може да използва мирната инициатива на Пелаеон за съвсем други цели.
— Затова ли не му казахте, че капитан Соло е на Бастион? — попита доверителят.
Лея зяпна.
— Откъде знаете? — попита тя. — Не съм ви казвала, че Хан е там.
Каамасецът сви рамене.
— Намекнахте — каза той. — Както и ногрито. Не беше трудно да събера две и две — синьо-зелените му очи се впиха в нейните. — Защо не казахте за това на адмирал Пелаеон?
Лея извърна очи и се престори, че гледа нещо по екрана на двигателите.
— Знаем, че хората на Империята насърчават част от насилието в Новата република — каза тя с внезапно пресъхнало гърло. — Бунтът на Ботауи например… охранителят ми ногри намери доказателства, че изстрелът, сложил началото му, е бил произведен от имперски снайперист.
— Интересно — тихо каза Елегос. — И за това не казахте на Пелаеон.
— Нямаме твърдо доказателство — отвърна тя и уморено поклати глава. — А дори и да имахме… да се бориш срещу Траун, е като да се бориш срещу призрак. Никога не е там, където си мислиш, и никога не прави онова, което очакваш. Все кръжи, кръжи…
— Все пак не можете да позволите несигурността да ви парализира — посочи каамасецът. — Така му позволявате да победи априори. В някой момент, подходящ или не, трябва да предприемете нещо — очите му отново се впиха в нейните.
— Трябва да решите на кого можете да имате доверие.
Лея премига, за да отстрани внезапно бликналите сълзи.
— Не мога да се доверя на Пелаеон — прямо отвърна тя.
— Още не. Ако Траун дирижира цялата операция, Хан ще се превърне в изключително полезен заложник или разменна монета за него. Не бих могла да рискувам да научи от Пелаеон, че Хан е там.
— Въпреки това му се доверихте достатъчно, за да отведе Гент в не по-малко опасна ситуация — посочи Елегос.
— Гент поиска да отиде — каза Лея. Още докато изговаряше думите, си даде сметка, че този аргумент прави почвата под краката й твърде хлъзгава. — Освен това той не би бил от полза за Траун.
— Не сте толкова глупава, съветник — отвърна доверителят. Тихият укор в гласа му се заби като нож в сърцето й.
— Гент притежава изключителни познания за кодиращо-дешифриращите техники на Новата република. При една война подобни познания биха имали невероятна стойност за Империята.
— Това вече сме го преживели — напомни му тя. Първите вълни на гнева започнаха да надделяват над чувството за вина. За какво се мислеше този каамасец, че да й казва кое е правилно и кое не? — Няма как да избегнем поемането на рискове.
— Съгласен съм — каза той. — И не казвам, че решенията ви са грешни.
Лея се свъси. Гневът й се превърна в подозрителна неувереност.
— Тогава какво имате предвид? — попита тя.
— Че сте притеснена и използвахте силата и името си, за да предпазите съпруга си повече, отколкото за да предпазите сравнително непознат човек — каза Елегос. — Че от притеснение предадохте доверието, което ви е гласувано като на висш съветник, дипломат и джедай.
— Не е нужно да ви отговаря, доверителю Акла — обади се дрезгав глас зад тях.
Лея се обърна и видя Сакисак, който бе застанал в отворената врата на пилотската кабина.
— Проблеми ли има? — попита тя.
— Не — увери я ногрито, влезе в кабината и застана точно зад нея. — Дойдох да доложа, че никой не ни преследва и че Баркимк изключва оръжейната система — той обърна тъмните си очи към Елегос. — Ако тя реши да предпази клана си от опасност, това не е ваша грижа.
— Съгласен съм — тихо каза каамасецът. — Както вече казах, не съм тук, за да съдя.
— Тогава защо я притискате? — попита Сакисак.
— Защото самата тя не е убедена, че е постъпила правилно — отвърна Елегос и отново обърна очи към Лея. — Важно е да премисли въпроса и по един или друг начин да стигне до решение. Да го приеме или за правилно и да продължи, или за грешно и също да продължи.
— Защо? — попита ногрито.
Каамасецът се усмихна тъжно.
— Защото е висш съветник, дипломат и джедай. Може да притежава мъдростта и познанието, от които ще се нуждаем всички в предстоящите дни, само когато е в разбирателство със себе си.
Дълго време никой не проговори. Лея гледаше пъстрото небе на хиперпространството и премисляше миналото. Парливото усещане на срама се прибавяше към останалите чувства, които бушуваха в нея. Елегос отново бе прав.
— Трябвало е да станете джедай, Елегос — каза тя, разкопча предпазните колани и стана от пилотското кресло.
— Нямам джедайската способност да се докосвам до Силата — каза той. В гласа му се прокрадна нотка на съжаление. — Въпреки това в думите ви има повече истина, отколкото предполагате. Сред народа ми се носи легенда, че в самата зора на зараждането си първите рицари джедай са дошли на Каамас, за да се научат от нас как да използват мощта си според етичните правила.
— Не се съмнявам в истинността на тази легенда — отвърна Лея и махна към креслото, което бе освободила. — Сакисак, поеми управлението. Аз ще отида в товарното отделение. Нужно ми е много време за размисъл.
ГЛАВА 20
— Добър ден, граждани учени от Мчалския орден на Империята — изрецитира обичайното си приветствие старият обслужващ дроид SE2 на рецепцията. — Как можем аз и Имперската библиотека да ви услужим?
— Просто ни посочи свободен компютърен терминал — каза Хан и направи сериозно усилие да овладее лошото си настроение. Задухата вече се усещаше и бившият контрабандист се чувстваше достатъчно притеснено и глупаво, докато крачеше из градските улици с традиционната роба на мчалски учен. И той, и двамата му другари не ги бяха сваляли от момента, в който бяха кацнали на Бастион, и последното нещо, което искаше, бе да си разменя шеги с обслужващ дроид SE2. — Ще се оправим с останалото. Благодаря.
— Разбира се — дроидът погледна първо него, после Ландо и накрая Лобот. Върху Лобот погледът му се задържа по-дълго, сякаш се питаше защо качулката му е дръпната плътно над лицето в такъв горещ ден. — Били сте тук и преди, граждани — каза той. — Поотделно през последните три дни, ако паметта не ми изневерява.
— Правим голямо проучване — меко отвърна Ландо. — Отнема много време.
— Желаете ли помощ? — услужливо попита дроидът. — Разполагаме с няколко помощни дроида и интерфейсни дубликати, които можете да наемете на съвсем приемливи цени.
— Ще се оправим — повтори Хан, полагайки всички усилия да не се разкрещи в металното лице на дроада. — Просто ни дай свободен терминал.
— Разбира се, гражданино учен — приветливо отвърна дроидът. — Терминал четирийсет и седем А. Минете през двойните врати вляво от вас…
— Знаем къде е — прекъсна го бившият контрабандист, обърна се и тръгна към указаната врата.
— И благодаря — добави Ландо.
