Вратата се затвори и милостиво прекъсна останалата част от думите му.
— Сега видяхте — тихо каза дребосъкът.
Карде кимна. Усети вкус на пепел в устата си. Толкова години…
— Откога е в това състояние?
— И защо изобщо ни доведе? — попита Шада.
— Какво да ви кажа? — отвърна Енту Ний. — Той е стар… много стар… с многобройните и разни отклонения, които възрастта носи — блестящите му очи се преместиха към Шада.
— Доведох ви, защото вие поискахте.
— Искахме да видим Джори Кардас — отвърна остро Шада.
— Онова вътре не е това, което търсехме.
— Спокойно, Шада — каза Карде. Толкова години… — Вината е моя, не на Енту Ний. Трябваше да дойда преди години — той премига. В очите му внезапно избиха сълзи. — Мисля, че остана само още един въпрос, Енту Ний. Някога Кардас имаше огромна библиотека от информационни чипове. Имаш ли представа, къде е?
— Каквото и да е направил с нея, е било много преди аз да постъпя на служба при него — сви рамене дребосъкът.
Търговецът на информация кимна. Това беше краят на надеждата им да намерят копие от пълния документ за унищожението на Каамас. Напразни страхове, а сега и напразно пътуване. Изведнъж се почувства много стар.
— Благодаря ти — каза той и извади предавателя си. — Данкин.
— Тук съм, шефе — отривисто се обади Данкин. В гласа му се усети леко напрежение. — Как върви?
— Доста безпроблемно, благодаря — отвърна шефът му, давайки паролата за преминала опасност. — Мисията ни приключи. Приготви кораба. Тръгваме веднага щом се върнем.
— Това може да се окаже малко трудно — каза Данкин. Гласът му стана суров. — Нещо се готви, шефе. Нещо сериозно. Всички кораби около нас се стягат за битка.
Карде се намръщи.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно — отвърна Данкин. — Качват на борда сандъци с ракети, артилерийски вакуумни костюми… всичко. Въоръжават и много граждански кораби.
— Рей’кас и пиратите му — тихо каза Енту Ний до Карде.
— Изглежда, някой от тях ви е проследил дотук.
Контрабандистът се намръщи. Още една част от старателно изградената въображаема картина се срина. Бе така сигурен, че Рей’кас работи за Кардас!
— Не е възможно — каза той на дребосъка. — Непрекъснато наблюдавахме гърба си.
— Не знам как са го направили, но е факт — сви рамене Енту Ний. — Според адмирал Давид цялата пиратска флота е напуснала тайната си база и е на път за Ексокрон.
— И вие сте знаели това, преди да кацнем? — попита Шада.
— Защо не казахте?
— Какво трябваше да кажа? — възрази дребосъкът. — Злото вече е сторено. Намериха Ексокрон — той махна с ръка към небето. — Всъщност това бе причината, поради която исках да ви доведа до тук от Дайарк, капитан Карде. Нямаше да могат да проследят моя кораб.
Карде свъси вежди. Сякаш му бе малка останалата вина, а сега и това!
— Колко има, докато пристигнат?
— Извинете — изпревари отговора Трипио. — Ако пиратите идват, не е ли редно да помислим за заминаването си?
— Прав е — съгласи се дребосъкът. — Но не е нужно да бързате. Трябва им най-малко още осем часа преди да стигнат Ексокрон. Може би и повече.
— Ами вие? — попита Шада.
Енту Ний сви устни.
— Сигурен съм, че ще се оправим. Казвали са ми, че Обединената въздушно-космическа флота е доста добра.
— Може би, когато става дума за случайни контрабандисти или пирати — мрачно отвърна Шада. — Но сега става дума за Рей’кас.
— Той е наша грижа — твърдо отговори Енту Ний. — Най-добре се подгответе за заминаване.
Предавателят бе все още включен, осъзна Карде.
— Данкин — каза той. — Чу ли разговора?
— Чухме, шефе — потвърди Данкин. — Още ли искаш да подготвя кораба?
Контрабандистът отмести поглед покрай Енту Ний към затъмнените прозорци на стаята. Зад тях се намираха хора, които действията му, макар и непреднамерени, бяха изложили на смъртна опасност. Което означаваше, че нямаше какво да решава.
— Да, подготви го — отговори той на Данкин, — но за битка — Карде погледна отново към Енту Ний. — Ще останем и ще се сражаваме.
ГЛАВА 25
Както винаги на борда на „Странстваща авантюра“ цареше хаос, установи Бустър Терик. Макар и този път по-различен. Хиляди работници, техници и офицери на Новата република пъплеха из всеки ъгъл на звездния разрушител. Поправяха, прибавяха, изваждаха, подобряваха и от време на време, просто за удоволствие, променяха нещо. Собствените му хора бяха изместени, избутани, заменени или просто прегазени, когато този гигантски, приличен на ранкор екип нахлу на кораба му. А около центъра му като в окото на циклон се въртеше генерал Бел Иблис.
— Още пет бойни кораба са пристигнали снощи в системата — доложи нисичък адютант с разтревожен вид, който подтичваше, за да върви в крак с генерала. Бел Иблис забързано премина покрай щирбордовия коридор номер шестнайсет, отвеждащ към съответните картечни гнезда. С дългите си крака Бустър нямаше проблем с темпото на генерала. И все пак според него Бел Иблис бе особено енергичен за този час на сутринта. — „Гневът на свободата“, „Духът на Миндор“, „Звезден воин“, „Звезден страж“ и „Отмъщението на Уелинг“.
— Добре — каза генералът и спря пред един от екраните за контрол на турболазерите. — А „Гарфин“ и „Беледийн 2“?
— От тях още няма новини — отвърна адютантът и провери в електронния си бележник. — Чух да се говори, че и „Уебли“ е тук, но до момента не се е обадил.
— Тук е — намеси се Бустър. — Поне капитан Уингър е тук… Навред са разхвърляни празни кутии от бира със следи от механичните й пръсти.
Очите на адютанта се присвиха.
— Всички пристигащи кораби трябва незабавно да се обаждат…
— Всичко е наред — успокои го Бел Иблис. — Не се притеснявайте. Алекс сигурно е искала екипажа й да разпусне, преди заповедите да ги залеят.
— Не само те се нуждаят от почивка — промърмори Бустър.
Бел Иблис се намръщи леко, сякаш едва сега забеляза присъствието на едрия мъж.
— Какво да направя за вас, Терик? — попита той.
— Просто се чудех кога работата по кораба ми ще приключи — отвърна контрабандистът.
— Почти приключихме — каза генералът. — Лейтенант?
— Основният ремонт ще завърши след дванайсет часа — потвърди младият мъж, изучавайки електронния си бележник. — Може да останат някои довършителни работи, но те могат да бъдат завършени по пътя за Ята Минор.
Бел Иблис погледна Бустър.
— Нещо друго? — попита той.
— Да — отвърна търговецът на информация. Той спря и изразително погледна адютанта.
