собствените желания над всичко останало.
— Това е ясно — кимна Мара.
— През цялото време, докато си служила на императора, никога не си се ръководела от егоистични мотиви — продължи Скайуокър. — Ти си служила — пък било то и на Палпатин и егоистичните му цели. А да служиш на другите, е същността на джедаите.
Мара се замисли.
— Не — поклати тя глава. — Не ми харесва. Службата на злото пак е зло. Това, което каза, означава, че ако правиш зло, то не е зло, ако мотивите ти са добри. Това е глупаво.
— Съгласен съм — отвърна Люк. — Но не това имах предвид. Някои от нещата, които си направила, са лоши, но понеже не си ги правила за лични цели, самите деяния не са те отворили към Тъмната страна.
Мара се намръщи на храната си.
— Разбирам разликата — каза тя. — И въпреки това не ми харесва.
— Всъщност не е много по-различно от ситуацията с дженсарайците, в която бяхме изпаднали с Коран на Сусевфи — продължи Скайуокър. — Те не знаеха как да бъдат джедаи, но въпреки това служеха на идеята, доколкото им позволяваха силите.
— И с течение на времето така се посветиха на нея, че ти бяха нужни години да ги откажеш — кисело му напомни Джейд. — Все едно. Поне им остана споменът за образеца, който да следват, нали? На онзи джедай… как му беше името?
— Никое Тирис — отвърна Люк и кимна. — Това ме навежда на една още по-интересна мисъл. Може би и ти си имала образец, който да следваш.
Мара поклати глава.
— Не беше възможно. В двора нямаше нито един човек, който да притежава дори и помен от добродетел или морал.
— Може би е някой, когото си познавала, преди да те заведат на Корускант — предположи джедаят. — Родителите ти или някой близък приятел.
Мара преглътна последната хапка от храната си и захвърли кокалите в ъгъла.
— Този разговор доникъде няма да ни доведе — решително заяви тя и изтри ръцете си в крачолите на костюма, откъдето мазнината и мръсотията щяха да лесно да се изперат. — Къде си прибрал бластера ми?
Люк не помръдна.
— Знам, че не си спомняш много от миналото си — тихо каза той. — Разбирам как се чувстваш.
— Благодаря — каза Мара. — Олекна ми.
— Би ли искала да си го спомниш?
Противоречиви чувства се сблъскаха в Мара.
— Какво имаш предвид? — предпазливо попита тя.
— Има техники, които джедаите използват, за да извикат погребани в подсъзнанието спомени — каза той. — А ти можеш да си джедай, Мара. Могъщ джедай.
— Да — отвърна тя. — Само трябва да заявя, че съм готова да служа на галактиката, нали?
Люк сбърчи чело и тя долови объркването му.
— Какво те плаши? — попита той. — Цял живот си служила и работила с хора — с Палпатин, Карде, Лея, Хан, с мен. Щом предложиш предаността си на някого, то е завинаги. Можеш да го направиш… знам го.
Мара стисна ръка в юмрук, твърдо решена да приключи с темата и никога вече да не я повдига. Но дълбоко в себе си знаеше, че той заслужава да получи отговор.
— Не мога да направя такова предложение — отвърна тя. — Мога да бъда предана, но само на хора, които съм избрала. Не съм готова да предложа лоялност на всеки новодошъл — Мара направи гримаса. — Освен това все си спомням истории за последната крачка към превръщането в джедай и за това, как тя обикновено се състои в това да направиш някоя върховна и доста неприятна саможертва. Не съм много въодушевена и от това.
— Невинаги е толкова лошо, колкото изглежда — каза майсторът джедай и Мара усети смущението му, предизвикано от собствените му лоши спомени. — Малко преди да почине, учителят Йода ми каза, че преди да стана истински джедай, трябва още веднъж да се изправя срещу Вейдър. Прибързано си направих извода, че това означава или аз да убия него, или той мен. В действителност не се случи нито едно от двете.
— Но трябва да си готов да направиш жертвата, ако се наложи — посочи Мара. — Благодаря, но не проявявам интерес.
— Тогава автоматично ограничаваш възможностите си — каза Скайуокър. — Ако не си готова да се обвържеш…
— Да се обвържа? — възмутено възкликна Джейд. — Ти ли ми говориш за обвързване? Ами Калиста? Или Гаериел, или някоя от другите жени, с които пътищата ви се пресякоха през последните десет години? Къде ти беше обвързването в тези случаи?
Вълната гняв, която го обзе, бе така внезапна и неочаквана, че физически го притисна към каменната стена.
— Нямаш право! — остро отвърна той. — А Ландо? А?
Известно време двамата просто се гледаха. Мара стаи дъх и се подготви за друго избухване. През главата й препускаха зловещи истории за неконтролируем джедайски гняв. Но вместо това усети как ядът му се уталожва, заменен от срам и дълбоко смущение.
— Извинявай — каза Люк и сведе очи. — Не исках.
— Аз трябва да се извиня — отвърна тя и се опита да прикрие собственото си чувство на вина, знаейки, че няма да успее напълно. Прекрасно знаеше, че не биваше да говори така. — Знам какво си изпитвал към тези жени и какво е станало с тях. Съжалявам.
— Няма нищо — промърмори Скайуокър. — Това, което се случи с тях, може би отчасти е по моя вина. Може би дори основно по моя вина. Аз се помамих към Тъмната страна, не те.
— Ти призна грешките си и се поучи от тях — напомни му Мара. — След това продължи. Сега също е време да продължим.
— Да — отвърна той. Без да я поглежда, джедаят се изправи. — Права си. Трябва да тръгваме. Комджайците направиха някои измервания, докато ти спеше. Вратата на горния етаж трябва да ни отведе на един от последните три етажа на крепостта. Да опитаме.
— Секунда — каза Джейд и го погледна. Сега, като погледнеше назад, виждаше, че доста високомерно си беше обещала да не му казва, докато не я попита направо. Но мълчанието й бе детинско. Обвинението, което бе отправил в лицето й, бе достатъчно. — Искаше да знаеш за Ландо и мен, нали?
Тя видя как той обърна глава в мрака.
— Не — отвърна Люк. — Не е моя работа.
— Въпреки това — каза Мара и също се изправи, за да го погледне в очите. — Между мен и Ландо… не е имало нищо.
В очите на Люк светна подозрение.
— Какво искаш да кажеш?
— Казвам това, че между мен и Ландо не е имало абсолютно нищо — повтори тя. — Карде искаше да изпълня една важна задача и понеже Ландо беше осигурил отправната точка, дойде и той. Личният аспект бе прикритие, за да не се досещат хората какво всъщност правим.
Тя усети как Люк докосна съзнанието й.
— Можеше да ми кажеш — каза той не съвсем обвинително.
— Можеше да ме попиташ — отвърна тя. — Никога не прояви интерес.
Майсторът джедай свъси вежди и Джейд усети как го обля нова вълна от смущение.
— Не, не проявих — призна той.
— Поучи се и продължи — напомни му Мара. — Всъщност, ако се замислиш, ще видиш, че ти започна всичко. Спомняш ли си повиквача, който намери на Дагоба и занесе на Ландо на Нклон?
Люк я погледна.
— Да. Всъщност си мислех за това преди няколко дни. Чудех се защо изведнъж се сетих за това.
