пришълец от Луната. Кой беше той? Как е попаднал в това ненормално общество? Ако е от миналото, как е преодолял разстоянието във времето от неговата епоха до днес?
Когато напуснах Земята, съществуваше само един метод за пренасяне на човешкия живот в бъдното — анабиозата, осъществявана в състояние на хибернация. Обаче тогава поради технически съображения от практическо естество се прибягваше към хибернация само в отделни единични случаи, и то за медицински цели — когато например трябваше да се поддържа животът на човека в латентно състояние до извършване на необходимата операция. Хибернираха се и космонавтите по време на продължителните пътешествия. Аз самият остарях за двестагодишното си отсъствие само с петнадесетина-двадесет години благодарение на това, че прекарах пътя до Дзета и обратно в състояние на анабиоза. При нашето пътешествие ефектите на релативистичното скъсяване на времето не бяха от значение, особено при обратния път, когато скоростта на „Хелиос“ беше значително по-ниска от заплануваната.
Не, Марк определено не съответствуваше на съвременната действителност. Ако е знаел за цилиндъра… Глупости… Откъде ще знае?
Реших още веднъж да го попитам за всичко, за което все още не бях получил отговор. Струваше ми се, че подробното реконструиране на историята на Земята, на човечеството или поне на този град ще ми позволи да открия някаква следа, нещо, за което да се захвана, та да разбера какво е станало с Йетта.
В бункера заварихме още двама от неговите обитатели. Също като Марк те ме приеха сърдечно и с нескрит интерес. И двамата бяха горе-долу на неговите години — около шестдесетте, запазени и здрави на вид. Сирил — висок, добродушен, с голяма оплешивяваща глава беше биолог; другият, Ноам, дребен и слаб, ми се представи като специалист по демография. Най-напред задоволих тяхното любопитство, като отговорих на въпросите им за Селището на Луната и за протичането на нашата експедиция. После на свой ред попитах за това, което най-много ме вълнуваше.
Ноам с готовност поде интересувалата ме тема. — Още в средата на двадесет и първи век — започна той, — тоест по времето, което ти познаваш, и дори още по-рано са излезли на дневен ред два проблема: пренаселването на Земята и недостатъкът на храна. Наистина модернизирането на производителните процеси не им е позволило да се разраснат до бедствени мащаби и е отсрочило с десетилетия перспективата за всеобщо недохранване на населението на Земята, обаче още тогава границите на реалните възможности се очертали ясно и конкретно. Налагало се да се помисли за бъдещето.
Предлагани били няколко начина за избягване на надвисналата опасност. Единият — да се ограничи броят на населението на Земята и да се установи така нареченият нулев естествен прираст. (Този начин е предлаган още в края на двадесети век.) Вторият метод се основавал на експанзия на човечеството извън Земята и Слънчевата система. Няколко междузвездни експедиции — като тази, в която си участвувал ти — трябвало между другото да разузнаят какви са възможностите за колонизиране на планети от другите слънчеви системи. Впрочем една от експедициите открила идеална за заселване планета. Дори по-късно за нея заминала многолюдна група заселници-пионери. Но разходите били неизмеримо високи в сравнение с постигнатия резултат. Общественото мнение изискало да се насочат по-толеми инвестиции към производството на белтъчини и въглеводороди и се противопоставило на изразходването на средства за покоряване на Космоса. И така експанзията извън Земята се оказала доста илюзорен метод за подобряване на демографското положение на планетата. Разбира се, наши колонисти са били в състояние да овладеят други подходящи планети и да положат там началото на нов клон на човечеството, но на практика масовата емиграция се оказала непостижимо начинание.
— А какво е станало с онези колонисти, които успели да заминат?
— Десетина-двайсет години се борели с различни трудности, не им потръгнало като по мед и масло. После, по неустановени причини, контактите с тях ставали все по-редки, а размяната на информация — все по-оскъдна… Впрочем почти по същото време Земята навлязла в кризисния период, за който именно искам да ти разкажа. Точно тогава почти изцяло било спряно овладяването на Космоса, инвестициите за тази цел били сведени до минимум. Всички усилия били насочени към земните проблеми…
За да се избегне гладът и пренаселването, била подета акция в две направления: увеличено интензивно производство на храна и стабилизиране на броя на жителите на Земята. Така било положено началото на процесите, които довели до състоянието, което днес наблюдаваме…
— Струва ми се, че не са постигнати особени успехи, вмъкнах аз. — Да не би да са извършили някакви непростими грешки?
— Може би, ако не ги бяха извършили, пак нямаше да бъде по-добре. Трудно е днес да се прецени… Както знаеш, демографските процеси се характеризират с висока инертност. Демографските начинания дават резултат със закъснение от най-малко две поколения, значи — почти половин век… Още в края на двадесети век определили доста точно какви са възможностите на земното кълбо да задоволи жизнените условия за непрекъснато нарастващото население. Само че, както обикновено става, футуролозите не оценили правилно темпото на промените. В края на двадесет и първи век, когато твоята експедиция е трябвало да напусне системата на Дзета, били моделирани и анализирани отново тенденциите на по- нататъшното демографско развитие. Решили, че е настъпил последният миг за вземане на радикално решение.
Изследванията се провеждали вече доста отдавна и през втората половина на двадесет и първи век били направени първите стъпки. Световният център за демографски изследвания създал програма за стабилизиране на населението на Земята. Целта била да се контролира по радикален начин броят на ражданията и да не се допуска населението на Земята да надмине едно предварително определено максимално количество. Същевременно продължавали изследванията в други области с цел получаването на достатъчно количество „чиста“ енергия, хранителни продукти и други основни суровини и материали.
Тъй като още в най-близките десетилетия се очертавало пълно изчерпване на запасите от енергийни суровини, било взето решение да се използва изцяло енергията на Слънцето, достигаща до Земята. По онова време вече разполагали с технически възможности за използване на тридесет процента от слънчевата енергия, достигаща до земната повърхност, чрез преобразуването й в електрическа енергия. Обаче възникнала дилемата: разположени върху огромни площи от повърхността на планетата, фотоелементите биха заели мястото на горите, пасищата и обработваемите земи; последните наистина използват само един процент от енергията на Слънцето, но същевременно те произвеждат толкова важната за живота на хората биомаса и регулират съдържанието на въглероден двуокис и водна пара в атмосферата, както и водните ресурси в почвата.
Когато си кацнал извън града, вероятно си видял как е бил разрешен този проблем. Днес фактически няма растителност, селскостопански култури, гори и ливади. Цялата територия на Земята извън градовете е покрита с плочките на Грил. Те не са обикновени фотоелементи, а представляват изключително остроумно творение на човешката технология: интегрирани елементи, които преобразяват слънчевата енергия, като действуват подобно на листата на зелените растения, само че със значително по-висок коефициент на полезно действие. Те поглъщат деветдесет на сто от енергията, излъчена от Слънцето; половината от нея се използва за получаване на електрическа енергия, а около една трета — за фотосинтезата. В същото време плочките изпълняват всички функции на листата — поглъщат въглеродния двуокис, отделят кислород и водни пари и събират водата от валежите в цялата околност. Това изобретение предопределило в значителна степен нашето днешно положение. Но не само то.
Другото начинание, предприето в големи мащаби, било въвеждането на метод за регулиране на ражданията чрез всеобща контрацепция. То се състояло в това, че всички жители на Земята били подложени на въздействието на едно органично вещество, което довеждало до модифициране на генетичния код на половите клетки. Предавана от поколение на поколение, тази модификация предизвикала „блокировка на опложданията“. В резултат всички ставали по принцип безплодни. Възможностите за оплождане се възстановявали за кратък период от време чрез приемане на друго вещество — активатор. Всеобщото използване на такава блокировка позволявало да се регулира броят на ражданията чрез контролиране приложението на активатора. Методът бил оценен като единствен изход от застрашителното демографско положение. Населението на Земята го приело без особени възражения, понеже той не вредял никому, не облагодетелствувал никого и не нарушавал другите основни биологични функции на човека. Така че през последните десетилетия на двадесет и първи век била проведена операцията „Блокировка на възпроизводството“, като въпросното вещество било разпръснато в питейната вода и в атмосферата на цялото земно кълбо. Изглеждало, че проблемът е разрешен.
